„Постъпките говорят по-добре от думите.“

След като Русия се утвърдила в Балтийско море, Петър I отново насочил своя поглед към държавите от юга. В резултат на персийската кампания руските войски, с подкрепата на корабите на флотилията под общото ръководство на Петър I, окупирали градовете Дербент и Баку със съседните земи, които се присъединяват към Русия съгласно трактата, сключен с иранския шах на 12 (23) септември 1723 г. За постоянното базиране на руската флотилия на Каспийско море, Петър основал военноморско пристанище в Астрахан и Адмиралтейство.

В петровския период центърът на морската търговия на Русия се премества от Бяло море от Архангелск на Балтийско в Санкт Петербург, който става най-голямото търговско пристанище в страната. Това принудило Петър да засили мерките за защита на региона от възможни атаки.

Петербург. Василевски остров. Стрелка

Работата, която не е спирала от основаването на крепостта на остров Котлин, по същество е завършена през 1723 г. Така възниква града – крепост Кронщат, за чиято защита Петър Велики със своя указ нарежда „да се държи до последни сила и живот, като най-важно дело.“

За да си представим величието на постиженията на Петър Велики, достатъчно е да отбележим, че по време на неговото управление над 1000 кораба са построени в руските корабостроителници, без да се броят малките кораби. Броят на екипажите на всички кораби достигнал 26 хиляди души.

Интересно е да се отбележи, че има архивни свидетелства, датиращи от управлението на Петър Велики за изграждането от селянина Ефим Никонов на „таен кораб“ – прототип на подводница. Като цяло Петър I похарчил около 1 милион 200 хиляди рубли за корабостроене и поддръжка на флота. И така, по волята на Петър I през първите две десетилетия на XVIII век Русия става една от големите морски държави в света.

„Таен кораб“ Ефим Никонов (1721 г.)

Петър I бил не само държавник, но и най-умелият корабен майстор. Участвайки в създаването на кораби със собствените си ръце, той непрекъснато търсел нови методи за тяхното бързо и качествено строителство. Методът на работа на холандските корабостроители, който обогатява практически умения на Петър I, но не го задоволява напълно. С тях той се запознал през 1697 г.

Даниел Маклиз. Сер XIX в. Петър I в Дептфорд през 1698 г. Лондонска галерия

През януари 1698 г. руският цар заминава за Англия, където майсторите имат най-големи постижения в корабостроенето. В тази страна, в частност, още до спускането на кораба на вода, строителите можели да определят водолинията на кораба (линията на водоизместимост) чрез подходящи изчисления. Пътувайки из Европа, Петър I не само събирал книги за корабостроенето, корабоплаването, но и ги изучавал любознателно. Придобитите знания го накарали да осъзнае необходимостта от развитието на астрономическите науки и механиката в Русия, което от своя страна изисква дълбоки математически познания.

Руска галера

Следователно, изключително важна стъпка на Петър I е била създаването през 1701 г. на Училището за математически и навигационни науки, което се формира в Москва и се намира в сградата на кулата на Сухарев. Училището се превръща в първата светска образователна институция в Русия и първото истинско училище в Европа. В него се обучавали кадри, офицери за флота и отчасти за армията. Чрез привличане на чуждестранни учители и корабни майстори, Петър I в много отношения вървял по своя път, създавайки отечествено училище по корабостроене.

На Петър I принадлежи идеята за създаване на „два флота“: от галери – за действие съвместно с армията в крайбрежните райони и корабен – главно за самостоятелни действия, операции на море. В това отношение военната наука счита Петър I за ненадминат познавач за времето си във взаимодействието на армията и флота.

Кораб от Азовския флот „Апостол Петър“. 1705 г.

В зората на националното държавно корабостроене за операции в Балтийско и Азовско море на Петър 1 се наложило да решава проблема със създаването на кораби за смесено плаване, т.е. такива, които биха могли да действат както по реки, така и по море. Другите морски държави не се нуждаят от такива военни кораби.

Галера „Тверь“

Сложността на задачата се крие във факта, че плаването по плитки реки изисква малко газене на плавателния съд с относително голяма ширина. Такива размери на корабите при плаване в морето водят до рязко разклащане, снижавайки ефективността от използването на оръжията, влошава физическото състояние на екипа и десантните сили. В допълнение, за дървените кораби проблемът с осигуряването на надлъжната здравина на корпуса бил сложен и труден. Като цяло било необходимо да се намери „добро съотношение“ между желанието да се получат добри характеристики на движение, увеличаването на дължината на плавателния съд и да има достатъчна надлъжна якост. Петър избрал съотношението дължина към ширина, равно на 3:1, което гарантирало здравината и стабилността на корабите с леко намаляване на скоростта.