„Както ти се отнасяш към другите, така и те ще се отнасят към теб.“

„Играта на рулетка“ във Вселената. Ще съпоставим по преди разгледания процес на игра на рулетка с процесите, протичащи в Мирозданието. Тогава в Мирозданието участници в играта ще бъдат:

1. Рулетката – вероятностните предопределености, които са подчинени на природните процеси.

2. Попадащите в рулетката числа – частните мери, тоест кодовете обективна информация.

3. Съответствието на „въпрос-отговор“ на картончетата – частния случай на общото свойство за отразяване на информацията от един фрагмент на Вселената на друг и обратно от него във външната среда.

Такова отражение протича в общата за всички тези отражения Мяра – Общо вселенската Мяра – най-най-голямата Матрица-Фуния. Тук трябва да се разбере, че за разлика от казиното в Монте Карло, в Мирозданието се разиграват колосални обеми информация. Тези колосални обеми информация се съдържат в Общо вселенската Мяра, която се явява йерархически подредена. И тази йерархия се състои от множество нива (спомнете си Матрицата-Матрьошка). И процесите на отразяване, произходящи вътре в тази Матрица-Матрьошка, се подчиняват в съответствие на правото и обратно отражение на вероятностните предопределености. Всички горе приведени „сложни названия“ ние с вас, уважаеми читатели, ги разглеждахме и преди. Кой не е запомнил – прехвърлете няколко публикации назад и прочетете отново.

4. Съдията – многомерната матрица на възможни състояния на материята – Общо вселенската Мяра. Спомнете си съответствието на направлението на потоците в различните „тръби“, намиращи се в една Най-голяма „тръба“ – Общо вселенската Мяра.

5. Барабана на лотарийната памет – структурата, която фиксира в себе си повече или по-малко пълна и точна информация на определено йерархическо ниво на организация във Вселената.

Тоест това е „материализирането“ на всички информационни „импулси“, водещи към изменение на мярата за всеки фрагмент във Вселената. Тоест това е един вид „резултат“ на всеки „Такт“ в процеса на триединство: предаването на информация от един фрагмент на Вселената към друг води към някакво изменение на мярата на този друг фрагмент, което в резултат води до „материализиране“: „другият фрагмент“ някак си се изменя.

6. Зрителната зала – съзнанието.

Какво е това? Тъй като Вселената е йерархична и многомерна, то за да разберем какво е това „зрителна зала“ и „съзнание“, дайте отново да се върнем към образа на Матрьошката. В дадения случай „зрителната зала“ – това е множество „матрьошки“, които „гледат“ към една, която ние сега разглеждаме. А като предел се явява Най-Голямата Матрьошка, която „гледа“ към всички матрьошки, намиращи се вътре в нея. Тази Най-Голяма Матрьошка е разумна, тя притежава интелект (тя е Божиите ръце). Така също разумни и интелектуални са и вложените в нея матрьошки. Ето и се получава, че всички матрьошки притежават съзнание, а зад гърба на всяка (т.е. в подсъзнанието) стои свой барабан на паметта и свой дубликат на рулетката. Излиза, че един интелектуалец съди за друг интелектуалец (тоест същите тези „професор“ и „ученици“).

На рисунка 12–62 вие виждате ситуация, когато от гледна точка на „играта на рулетка“ се разглежда проявата на интелект при взаимодействие на три нива на йерархия (т.е. като три матрьошки).

Рис. 12–62

Това е когато зад „съзнанието“ в „подсъзнанието“ се намират три мощни барабана.

1 – пълен. Това са по-рано преминатите степени на развитие. При „игра на рулетка“ няма какво да се гледа тук, тъй като „ние това вече сме го минали“.

2 – запълващ се. Това е текущия етап на еволюцията. С него работи „съзнанието“. И когато по степента на неговото запълване отговорите на картончетата „въпрос-отговор“ станат безгрешни, играта преминава в 3-тия барабан.

3 – абсолютно празен. Това е предстоящия етап на еволюцията. Там няма какво да гледате, защото там е празно.

За гореописания образ на разсъждения на един интелект за друг интелект може да се даде друго представяне. Погледнете на рисунка 12–63.

На нея са изобразени две картинки: едната е с „лотариен барабан“, другата с условно изображение на йерархическата структура във Вселената.

Всеки от изобразените „барабани“ съвместно с рулетката съответства на определено йерархическо ниво в организацията на обгръщащата система (Вселената). Всички нива са потенциално достъпни за информационен обмен за съзнанието на „ученика“. Загубата в своя „барабан“ може да бъде компенсирана с топче от йерархически по-горния барабан, тоест този, който е над него самия. Но това може да стане само при условие, ако „долния барабан“ „протегне ръка да достигне топче“ от „по-високия барабан“.

Тоест когато „ученикът“ помоли за това „ученика-старшекласник“ (йерархически висшестоящия по отношение на него).

Рис. 12–63

За човека това означава да „отправи молба“ към Бог, а вече Бог ще определи от кое ниво ще даде отговор или ще отговори Самият Той. Но това автоматично означава, че човек знае за това, че съществува Този, Когото може да помоли за помощ, за подсказка. Тоест човек знае и приема за себе си съществуването на Бога като над светска реалност.

При това далеч не всички „ученици“ осъзнават съществуването на нива на йерархия във Вселената, не осъзнават съществуването на Бога. Опит да се слезе до съзнанието на „учениците“ от горни нива на йерархия, в това число и от Бога, могат да се натъкнат на отговора: „Остави… топчета с такива големи числа няма…“. И това се случва много често сред хората. Подсказването Свише идва до всеки, но „учениците“ или просто не забелязват тези подсказки, или „ученикът“, получил подсказката, от своята степен на разбиране му дава оценка: „Това не може да бъде!“. Разбира се, по отношение на всяко конкретно „число на топчето“ такъв отговор е безсмислен. Но „числото“ в дадения случай е код на някакъв информационен модул, съдържанието на който е неизвестно за „ученика“, непредсказуемо и не разкриваемо от позицията на този опит, който „ученикът“ е натрупал на основата на неговите стереотипи за разпознаване на явленията на външния и вътрешния свят (т.е. на базата на по-рано усвоените от него мери).

За тази ситуация, когато хората не могат да разпознаят подсказката, идваща към тях Свише, е говорил И. Христос: „Още много имам да ви казвам, но вие сега (в момента, засега – авт.) не можете да го поберете“ (Евангелие от Йоан 16:12).

За това се говори и в не канонизираното Евангелие на Света за Исус Христос от неговия ученик Йоан: „А сега, благодарение на присъствието на Светия Дух на нашия Небесен Отец, говоря Аз с вас на езика на Живота на Живия Бог. И няма среди вас никой, който може да разбере всичко, което Аз говоря. А тези, които ви обясняват Писанието, говорят с вас на мъртвия език на хората, търсещи през хората техните болни и смъртни тела“.

За тази ситуация на неготовност на някои хора да възприемат подсказките Свише се говори и в Корана (5:101): „… Не питайте за неща, които ще ви огорчат, ако ви се открият. А ако попитате за тях, когато се снема Корана, те ще ви се открият. Аллах ги е искал: та нали Аллах е прощаващ, кротък. Питали са за тях хората преди вас, после се оказаха невярващи в тях“.

Тоест всички тези фрагменти от Писанието пряко говорят за ситуация, в която хора, жадуващи за помощ, в това далечно време, времето на земния живот на Пророците, не са могли да приемат цялата пълнота и сила на помощта Свише затова, защото самите те не са били готови за приемане, за възприемането на тази помощ, били са слаби в своето развитие, тяхната степен на разбиране е била недостатъчна за възприемане на подсказките. Предлагаме на читателите самостоятелно да поразмишляват за това какво се е изменило в съзнанието на абсолютното болшинство на човечеството от тези древни времена досега по отношение на разглеждания горе въпрос.

Писанията така също посочват източника, който носи „подсказките“, носи нова за хората достоверна информация. Този източник е Светия Дух. В терминологията на концепцията за обществена безопасност (КОБ) – това е Общо вселенската Мяра – многомерната вероятностна Матрица-Матрьошка-Фуния. Но мнозина не могат да приемат и усвоят и тази достоверна информация, характеризирайки я като измислица на древни невежи хора, незнаещи за съвременната ни наука.

И така ние разгледахме „играта на рулетка“, в която отначало нито един от елементите на играта не притежаваше интелект. Но в края на играта се оказа, че „ученика-тухла“, натрупвайки определен опит в играта, от някакъв момент започва нещо да „стопля“ в очите на зрителите, тоест да изглежда интелектуалец.

По-нататък ние съпоставихме процеса „игра на рулетка“ с процесите, протичащи в Мирозданието. Оказа се, че процесите, протичащи в Мирозданието, са аналогични, сходни с процесите на играта на рулетка. Вследствие на това се оказа, че определено ниво йерархически структури на Вселената притежават интелект (както и при играта на рулетка). И вече в такъв случай цялата Вселена също така притежава интелект, при което най-най-мощния интелект, с „остротата“ на който по принцип не може да се мери никой.

У читателите би трябвало да възникне закономерния въпрос: „Какво в тази „игра“ задвижва всичко? Какво „върти“ рулетката, лотарийния барабан, какво „доставя“ топчетата и т.н.?“