„Покупката не учи, учи продажбата.“

С разпространението на парите сред все по-широки слоеве от населението и с проникването на пазарите до най-отдалечените кътчета на планетата и най-бедният селяк трябвало да усвои някои основни правила на математиката и елементарни принципи на функциониране на пазара. Този преход към един нов начин на мислене е отразен между другото и в народните предания и приказките за деца от съответните епохи.

Митовете и легендите от по-ранни времена се въртели все около юнаци и змейове, оръжия и битки, гордост и чест, свръхчовешки подвизи срещу свръхестествени сили. Ако прочетем някои приказки от феодалния период обаче, ще се натъкнем на образи като героя от „Джак и бобеното стъбло“, който за малко не разорил овдовялата си майка, като продал кравата й за шепа бобени зърна. Предмет на приказката е една неразумна сделка, извършена от младеж, който не разбира законите на пазара. За негов късмет бобените зърна се оказват вълшебни и Джак донася богатство на семейството си, като надхитря и обира великана. Подобна е тематиката на приказките за гъската, която снася златни яйца, или за търсачите на злато отвъд дъгата. С навлизането в късното средновековие и оттам в модерната епоха все повече народни приказки са посветени на пазара, парите и тяхното стопанисване или учат как да не се оставим да ни измами някой зъл магьосник.

Парите принудили хората да свеждат качествените различия между нещата до количествени. Те не само позволили, но и наложили цифровото обозначаване на предметите и явленията, а този цифров израз от своя страна направил възможно сравняването на неща, иначе неподлежащи на сравнение. Квантификацията, или количественото представяне, стимулирала бурното развитие на математиката, а приложена в разширен вид към други сфери на познанието, тя направила възможни точните науки. Тази тенденция към числено представяне лежи в основата на модерната мисъл — от развитието на математиката и точните науки до все по-голямата обективизация на правото, медицината, образованието и практически всички останали професии.
Десетичната система на парите и нейният брат близнак — метричната система на мерки и теглилки — променили не само начина на употреба на парите, но и самия механизъм на мислене. Появата на едно ново емпирично мислене, съчетано с по-строга дисциплина при боравенето с числа и категории, имала силен ефект върху онова интелектуално развитие, довело през осемнайсти век до появата на Просвещението. Новата интелектуална класа вече не се ограничавала с търсене на истината в научните трудове на древността и средновековните религиозни трактати. Самите учени вече можели да създават знания чрез наблюдение на действителността и описване на наблюдаваните явления. По този начин знанието се генерирало чрез индукция — анализ на наличните факти и доказателства, вместо чрез дедукция — от Светото писание и господстващата религиозна догма. В своя бит хората винаги са натрупвали знанията си индуктивно и емпирично, чрез уроците на опита, но този вид знания се смятали за не легитимни от средновековните университети.

С въвеждането на новите методи на измерване и все по-голямата важност на цифровия израз в научното изследване учените изобретили и нова измервателна апаратура. В допълнение към усъвършенстването на съществуващите везни и механичния часовник били създадени уреди като термометъра за измерване на температурата, барометъра — за измерване на въздушното налягане, и хидрометъра — за измерване на влажността на въздуха.

Предводителите на научната революция не били учени в класическия смисъл на думата. Често те дори нямали университетско образование, нито пък заемали академични длъжности. В замяна на това те провеждали своите изследвания в практическата сфера като хора, изкарващи прехраната си с ръцете. Към групата на тези новатори принадлежали мъже като например Бенджамин Франклин, а също и като Джоузеф Пристли. Син на шивач от Йоркшър, като млад Пристли учил богословие и се готвел за църковна служба, но се посветил на науката, когато поради симпатиите си към Френската революция бил принуден да избяга от своя дом, подпален от разярена тълпа. По-късно той емигрирал в Пенсилвания поради единствената причина, че там живеел неговият герой Бен Франклин. Именно в новата си родина Пристли открил кислорода и посветил голяма част от живота си на научни експерименти.

Друг такъв учен бил Луи Пастьор, чиято основна цел била усъвършенстването на технологиите в пивоварството и винопроизводството. Работата му в здравеопазването започнала в търсене на лечебно средство за болести по копринената буба, за да бъде спасена копринената индустрия.
В резултат от епохата на Просвещението се появяват редица нови науки: химия, физика, биология и геология. Без промените в мисленето и измерването благодарение на разпространението на пазарните системи и парите и без паралелното развитие на метричната и десетичната система е трудно днес да си представим съставянето на периодичната таблица на химическите елементи, довела до разгадаване на техния атомен код и подреждането им по атомно тегло. Едва ли е съвпадение, че химикът Дмитрий Иванович Менделеев (1834—1907), създал периодичната таблица, е бил директор на Руското бюро за мерки и теглилки в Санкт Петербург.
Научната революция и индустриалната революция възникват една след друга, макар да е трудно да бъдат ясно разграничени. Историкът Дж. Д. Бернал пише:

„Не е никак случайно, че интелектуалните формулировки в науката, техническите изменения в индустрията и икономическото и политическото господство на капитализма се зараждат и разцъфтяват заедно, по едно и също време и на едно и също място.“

Понятието „индустриална революция“ е въведено за пръв път през 1844 г. от германския социалист Фридрих Енгелс за обозначаване на технологичните и научните промени, възникнали в материалното производство през предходния век. Индустриалната революция е пряко продължение на предхождащата я ера на търговията. Възникването на световна търговска система позволява английското текстилно производство да се продава ефективно и евтино в Африка, Индия и двете Америки. Изключително важна роля изиграва търговската спогодба между Европа и американските индианци, които доставят на стария континент огромно разнообразие от продукти и селскостопански култури като бои, тютюн, висококачествен памук и каучук. Тези нови продукти, заедно с все по-разширяващите се пазари, предизвикват революция най-напред в текстилното, а по-късно и във всички останали производства.

Добивът на полезни изкопаеми довежда до значителни технически постижения като усъвършенстването на помпата, която на свой ред позволява да се построи парната машина. С използването на експлозиви в мините се развива химията и се постига по-добро разбиране на действието на барута. Нуждата от бързо и лесно транспортиране на добитата руда в колесни превозни средства има за резултат изобретяването на каруци, движещи се върху релсов път, а съчетано с парна тяга, това нововъведение води до появата на локомотиви и влакове.

Далеко съобщителната индустрия и енергетиката се основават на необходимостта от по-добри делови контакти. Първоначално електричеството имало само развлекателни функции чрез различни трикове, които притежателите на електрически уреди показвали на гостите си; постепенно се разбрало обаче, че то може да служи за пренасяне на информация на големи разстояния чрез така наречения морзов код. Веднага се явили и потребители на новото изобретение в лицето на бизнесмени и финансисти, за които информацията е пари, тъй като тя влияе на курсовете на акциите и изкупните цени на селскостопанската продукция.

Както често се случвало в миналото, академичната общност с голяма неохота и закъснение допуснала тези нови области на изследване и научно познание да се изучават в системата на университетските учебни програми. Едва в средата на деветнайсти век, и то под големия натиск на индустриалците и правителствата, университетските центрове в Европа разтворили врати за новите научни дисциплини. Първа била Германия, последвана от Англия и Франция; последните две държави били вдъхновени до голяма степен от успеха на първите световни изложения, които ярко демонстрирали единството на наука и производство. Голямото Лондонско изложение от 1851 г. довело до създаването на Кралския колеж на науките, изграден донякъде по образец на френските Екол Нормал Сюпериор и Екол Политекник.

Научните дисциплини много трудно се вписвали в приетата учебна програма на университетите; често изучаването им се ограничавало в специални политехнически училища. Големите университети с неохота отваряли място за научни изследвания, и то най-често поради спонсорството на групи индустриалци. Точните науки били отделени от хуманитарните дисциплини както административно, така и териториално; за тях се създали отделни факултети, често в отдалечени сгради на университетите.

По-късно през деветнайсти век принципите на научното изследване започнали да се прилагат и в области извън математиката и природните явления. Методиката на точните науки била пригодена и за целите на изучаване на обществото, политиката и икономиката. Подобен строго материалистичен подход се наблюдава в трудовете на Карл Маркс, който се опитва да прилага методика, заета от точните науки, при изучаването на сфери на човешката дейност — на историята, политическата и икономическата система. Този подход на Маркс към изследваната материя прераства в открита подкрепа на каузата на комунизма — политическо движение, което по негово време не намерило практически никакъв обществен отзвук.

Новите научни дисциплини икономика, социология и антропология били основавани на методиката на естествените науки, макар тя да не довела при тях до особено точни и ефективни резултати. Икономиката, впоследствие наречена от шотландския историк Томас Карлайл „тази потискаща наука“, се зародила като рожба на Просвещението, като нова дисциплина на системно изследване, основана на използването на числа, мерки и пари. Чрез трудовете на учени като Джеймс Стюарт, чието, „Изследване на принципите на политическата икономия“ било публикувано през 1767 г., а също и на много по-известния Адам Смит икономиката постепенно се оформила като самостоятелна дисциплина, като подход към организацията на обществения живот. Особено чрез трудовете на Адам Смит икономиката показва как животът се организира чрез обмяната на стоки и пари.