„Войната е труд, а победата – отплата за него.“

Създаване на Азовския флот. Началото на развитото мореплаване у нашите предци – източните славяни се отнася към VI-VII век. На своите лодки еднодръвки те са извършвали смели морски походи по Черно и Средиземно море. Особено активни били морските походи след образуването на Киевска Рус. През 907 г. в похода на княз Олег до Византия участвали, както свидетелстват летописите, 2000 ладии с 80000 войни. Преминавайки от Днепър по Черно море в Босфор и обсаждайки Константинопол, Олег го принудил да се предаде и да сключи мир, по който гърците плащали на победителя богат данък.

Мореплаването способствало за установяване на изгодни икономически и културни връзки на Киевска Рус с Византия, приемането на християнството от Русия през 988 г. За военните походи в средата на XII век. отрядът е бил въоръжен със специални бойни ладии, покрити с палуба.

Морските пътища изиграли важна роля в живота на Велики Новгород и, тъй като били в съюз с ханзейските градове, градът водел обширна търговия с балтийските страни. Новгородци често трябвало да правят военни походи на въоръжените си кораби в отговор на хищническите набези на шведите и ливонците, които се стремили да възпрепятстват предприемчивите и сръчни руски търговски моряци.

Има неоспорими доказателства за развитието на бреговете както на Бяло, така и на Баренцово море от руските първопроходци. Но естественият стремеж на славяните към моретата, като най-изгодни пътища за комуникация, бил прекъснат за почти два века от татаро-монголското нашествие, което прекратява достъпа на Русия до Черно, Азовско и Каспийско море. Едва през 1380 г., с придобиването на независимост, Русия започва да събира разпокъсаните си земи.

Към 1505 г. обединението на руските княжества е основно завършено и се формира централизирана държава начело с Москва. Борбата за достъп до морето се разгаря с нова сила. Сега вече Иван Грозни, с цел да защити търговския път на Нарва и мореплаването в Балтийско море е стартирал създаването на каперски флот. Въпреки това, след неуспешна 25-годишна война със Швеция, Русия до 1595 г. губи Нарва, Копорие, Иван-град, а през 1617 г. е напълно откъсната от това море. Разбирайки важното значението на морските търговски пътища и необходимостта от тяхната въоръжена защита води руските автократи към решението не само да въоръжат търговските си кораби, но и да създадат специални – военни кораби. И така, при цар Алексей Михайлович на р. Ока в село Дединово, близо до Коломна, е построен първият руски военен кораб „Орел“, въоръжен с 22 оръдия.

Деккер. Астрахань. Панорама в края на XVII век и кораб „Орел“

В същото време за Русия на река Двина близо до град Кокенхаузен са построени няколко малки военни кораба, предназначени да завладеят Рига в нов опит да достигнат бреговете на Балтийско море, който обаче също завършва неуспешно.

В края на 17 век в икономическото си развитие Русия все още изоставала значително от западноевропейските страни. Причината за това били не само последиците от татаро-монголското нашествие, но и продължаващите изтощителни войни: на юг – с Турция, на запад – с Полша, на северозапад – със Швеция. Единственият начин страната да навлезе на външния пазар бил пристанището в Архангелск, основано през 1584 г. За Русия било историческа необходимост да достигне бреговете на Черно и Балтийско море. Така че за Петър I, който се възкачил на престола през 1682 г., това било предопределена цел, чието постигане станала съдържание на неговата държавна дейност.

Първоначално изборът паднал в южна посока. Походът на 30-хилядната руска армия към Азов, предприет през 1695 г., завършил с пълен провал. Обсадата на крепостта и два щурма довели до големи загуби и не донесли успех. Отсъствието на руския флот изключил пълната блокада на Азов. Крепостта се попълвала с хора, боеприпаси и провизии с помощта на турския флот.

Петър I

На Петър му станало ясно, че без силен флот, в тясно сътрудничество с армията и под единно командване, Азов не може да бъде превзет. Тогава по негова инициатива е решено да се построят военни кораби. Строителството на кораби се извършва край Москва в село Преображенское, във Воронеж, Козлов, Добри, Соколск. Особено голямо строителство се разгърнало във Воронеж, където било създадено адмиралтейството. Повече от 26 хиляди души били мобилизирани за събиране на корабен дървен материал и изграждане на кораби. Едновременно с това вървяло окомплектоването с новобранци за флота от войниците на Преображенския и Семеновски полкове.

Вид на град Воронеж, двореца и цейггауза на императора

Само за няколко месеца, до пролетта на 1696 г., е създаден азовският флот, чиято основа се състои от галери (16-25 чифта гребла, две мачти с платно, няколко оръдия, екипаж до 250 човека).

К. Портер. Азов. Превземане на крепостта.

Първо бойно кръщение. В края на април от Воронеж към Азов потеглила 76-хилядна армия, водена от войвода А.С. Шейн (повишен в генералисимус), а няколко дни по-късно тръгнала флотилия от галери под командването на Петър I.

Общото ръководство на азовския флот е било поверено на съратника на царя Ф. Лефорт.

Лефорт Франц Яковлевич

Флотът блокирал подстъпите към Азов от морето, а армията обсадила крепостта от сушата. След интензивен обстрел на крепостта от корабите и крайбрежието, и щурмуването й от руските казаци, гарнизонът на Азов се предал на 12 (22) юли 1696 г.

А. Шхонебек. Азов. Обсада на крепостта, 1696 году

Младият руски флот получил бойното си кръщение и ясно демонстрирал своята ефективност. Завземането на Азов е първата голяма победа за новосъздадената редовна армия и флот на Русия. Русия получила Азов с прилежащите земи и правото на свободно плаване в Азовско море.

На 20 (30) октомври 1696 г. цар Петър 1 „посочил“, а Думата „отсъдила“: „ Морски кораби ще има“ – това е държавен акт, който официално полага основите за създаването на редовен флот. Оттогава тази дата се празнува като рожден ден на руския флот.

Гравюра от неизвестен художника. Азов. Обсада на крепостта през 1696 г.

За да се утвърди в Азовско море, през 1698 г. Петър 1 започва изграждането на Таганрог като военноморска база. През периода от 1695 до 1710 г. азовският флот се попълва с много бойни кораби и фрегати, галери и бомбардиращи кораби, пожарни кораби и малки плавателни съдове. Но това не продължило дълго.

28-оръдейна фрегата „Штандарт“. 1703г.

През 1711 г., след неуспешна война с Турция, съгласно Прутския мирен договор, Русия е принудена да отстъпи бреговете на Азовско море на турците и се задължава да унищожи Азовския флот.

Създаването на азовския флот било изключително важно събитие за Русия. Първо, той разкрива ролята на флота във въоръжената борба за освобождаване на крайбрежните земи. Второ, бил придобит така необходимия опит в масовото строителство на военни кораби, което направило възможно в бъдеще бързото създаване на силен Балтийски флот. Трето, на Европа бил показан огромният потенциал на Русия да се превърне в мощна морска сила.

58-оръдеен кораб „Гото Предестинация“ („Божье Предвидение“). (1700 г.)