„Всяко умение се постига с труд.“

Каспийско море също станало през XVII век арена на походи на Донските и Яишките (уралски) казаци. Най-смелата от казашките експедиции до Каспийско море е била известния персийски поход на Степан Разин, започнал през март 1668 година. Казашкият флот се състоял от 24 кораба (струги). Казаците се придвижили по западното крайбрежие на Каспийско море до устието на Терек, където към Разин се присъединил атаман Сергей Кривой. Оттук казаците се насочили към Дербент, Баку и по-на юг. След като презимували на полуостров Миян-Кала, те нахлули на източния бряг на Каспийско море, след което се оттеглили към Свинския остров, близо до устието на Кура, където разгромили съединения флот на персийци и кумици в състав от 70 кораба и заловили 33 оръдия.

Във връзка с развитието на търговията с източните страни московското правителство приело редица мерки за охрана на Волжския път. В края на XVI век за тази цел на Волга са били построени градовете Самара, Саратов и Царицин, а в Астрахан е бил издигнат каменен Кремъл. Но пълната безопасност на корабоплаването по Каспийско море можела да бъде осигурена само чрез създаването на военни кораби. Флотът на Волга трябвало да укрепи позициите на Русия в басейна на Каспийско море и да помогне, в случай на необходимост, на казашките флотилии на Дон.

Първият опит в тази посока е бил направен през 17 век. В Нижни Новгород е бил заложен и построен кораб от 50 руски дърводелци. Корабът бил построен „от борови дъски“ с плоско дъно. Корабът бил дълъг около 38 м и широк 12,5 м., движел се с помощта на платна и при липса на вятър можел да върви на гребла (имал 12 двойки гребла, по двама гребци на гребло). Въоръжението му се състояло от няколко оръдия.

Корабът потеглил на път на 30 юли 1636 г., когато Волга започнала да става много плитка. Пътешествието продължило без особени инциденти, ако не се считат задръжките в разломите. На 15 септември, месец и половина след напускането на Нижни Новгород, корабът пристигнал в Астрахан. От Астрахан той се отправил на по-нататъшно плаване едва на 10 октомври. Походът през Каспийско море е бил труден и завършил с катастрофа, в резултат на което на 14 ноември 1636 г. корабът е бил изхвърлен на брега от буря на юг от Дербент. Провалът, сполетял първия военен кораб, се обяснява на първо място с неподготвеността на експедицията да плава в бурното Каспийско море.

Необходимостта от създаване на военна флотилия на Каспийско море ясно се осъзнавала от московското правителство. Не малко значение имало и желанието на царското правителство по пътя на създаване на военен флот на Волга и в Каспийско море, за да държи в страх „волжките волници“ в онези години, когато започнала селската война под ръководството на Степан Разин. Инициатор за изграждането на нов военен кораб „за изпращане на товари от Астрахан до Хвалинское море“ бил А. Л. Ордин-Нашчокин, който по това време достигнал върха на своята слава. Нащокин ясно си представял огромните перспективи, които трябвало да се отворят за морска търговия в Каспийско море със създаването тук на военна флотилия. Указът за строежа на кораба е бил даден на 19 юни 1667 г. За неговото изграждане е било избрано дворцовото село Дединово, разположено на брега на Ока, където от дълго време са били строени речни кораби, плаващи по Ока и Волга, предимно струги с плоско дъно. Сред работниците, изпратени в Дединово, за да построят кораба, са били руски майстори и 30 дърводелци, „които преди всичко са правили буси и стругове“. По този начин строителството на кораба в Дединово е извършено от ръцете на руски майстори. Материалите за кораба също били изготвени от русите: желязото например идвало от заводите в Тула и Кашири. Корабът, получил по-късно името „Орел”, е бил заложен през ноември 1667 година. Имал дължина 24,5 м, ширина 6,5 м и газене 1,5 м. В същото време била построена малка яхта за пощенска служба с въоръжение от 6 малки оръдия, един плот и две лодки.

Дървените заготовки са били подготвени в Коломна, а желязото, „най-доброто нещо за корабостроенето“, се доставяло от заводите в Тула и Кашира. Надзорът върху строежа на корабите е бил поверен на Яков Полуектов. През март 1668 г. корпусът на „Орел“ бил вече толкова готов, че се наложило да бъдат изпратени художник и резбар в Дединово, които да го довършат и украсят. През януари 1668 г. работата със стоежа на кораба така: „дъното и стените на кораба са базирани, а кривите дървета са приковани, а отгоре на кораба гредите се търкалят“. През май 1668 г. корабът бил спуснат на вода, но довършителните работи се забавили и „Орелът“ презимувал в Дединово. Огледа на кораба установил пълната му пригодност за плаване в Каспийско море. Жителите на Астрахан допълнително показали, че корабите, плаващи в Каспийско море, са направени „по същия модел“.

През април 1669 г. корабът е наречен „Орел“, изображението на орела като държавна емблема на Русия е било пришито върху флаговете на кораба. На 7 май новият кораб вдигнал платна и отплавал в морето. Цялото пътуване от Дединово до Астрахан отнело три месеца и половина.

Пускането в експлоатация на първия военен кораб наложило организиране на него на служба. В Посолска заповед бил показан проект на кратък морски устав във вид на „писмо на корабната формация“ (т.е. устройство). Това „писмо“ се състояло от въведение и 34 уставни параграфа, които съдържали основните правила на корабната служба, очертаващи задълженията и взаимоотношенията на командира и останалите длъжностни лица на кораба, както и кратки инструкции за действията на личния състав по време на котва, на ход, в битка и при различни други обстоятелства. Тези изисквания на устава, получили одобрение от царя, свидетелстват, че изграждането на „Орела“ не е случайно явление в живота на руската държава, а сериозно начало на създаването на редовен военен флот.

„Орел“ пристигнал в Астрахан в смутно време. Цяла Волга била обхваната от въстание срещу царското правителство. Степан Тимофеевич Разин бил начело на въстанието. Скоро след завземането на Астрахан от бунтовниците, „Орелът“ бил изгорен, тъй като по своето устройство и парусното въоръжение той бил твърде сложен за управление, а в случай на завземане и плен от царските войски той би представлявал опасност за бунтовниците.

Изграждането на военен кораб в Дединово, както и строителството на „струги“ на Дон, не преминало безследно за руския флот. Може би прословутият „бот на Бранд“, намерен от Петър I в сарая, е бил остатък от това строителство, което през 1667-1668 г., разгърнато на Ока. Дейността на Петър I в изграждането на руския флот имала свои предшественици и се основавала на техния богат опит. В Русия вече имало опитни корабни дърводелци, които участвали в изграждането на малки кораби за военни и търговски цели. Техният опит е бил използван от Петър I при изграждането на кораби в Балтийско море, а по-рано и на Дон по време на Азовските кампании. В Русия вече имало опитни корабни строители, които са вземали участие в строителството на не големи кораби с военно и търговско предназначение. Техния опит бил използван от Петър 1 при построяването на корабите на Балтийско море, по-рано на Дон по време на Азовските походи. В Русия е имало и опитни мореплаватели, запознати с условията на плаване в Бяло и Баренцово море, в Черно и Каспийско море. Петровското морско строителство би било силно затруднено, ако в Русия не са съществували опитни кадри корабни строители, капитани, матроси и опит в строителството на военни кораби.