„С премахване на суеверието не се премахва вярата.“

Онези, които не вярват в съществуването на нематериални неща като съзнанието, душата, духа, докато не получат достатъчно убедителни доказателства за това, вероятно не вярват и в екстрасензорните възприятия (ЕСВ). ЕСВ са човешките способности за добиване на информация за бъдещето, миналото и настоящето без използване на петте известни сетива.

Терминът е измислен от Дж. Б. Райн, бивш завеждащ на първата в света университетска катедра по парапсихология. Извън университета Райн основава Фондацията за изучаване на човешката природа (ФИЧП) в Дъръм, Северна Каролина, в която остава до смъртта си през 1980 година. ЕСВ включват използване на телепатия, ясновидство и предсказване, както следва:

(1) Телепатията представлява прехвърляне на информация от един човек на друг без използване на реч, жестове или някое от известните сетива.

(2) Ясновидството е свързано с придобиването на информация, която не е получена преди това с някое от известните сетива. Още по-важно е, че естеството и съдържанието на информацията не са известни на никой от околните, освен на получаващия – например четене на страници от затворена книга или разпознаване съдържанието на затворена кутия.

(3) Предсказването е придобиване на информация за дадено събитие, преди то да се е случило.

Макар да съществува изобилие от анекдотични данни за съществуването на ЕСВ, досега науката е отделяла твърде малко внимание на тяхното изследване. Въпреки това военните и разузнавателни общности по целия свят отдават на ЕСВ доста голямо значение, що се отнася до използването им за различни цели, офанзивни и дефанзивни.

На 27 август 1995 година предаването „Истинските досиета «X»“ на британския Четвърти канал надниква в дългата история от програми за психо изследвания (пси) в САЩ. Тъй като повечето такива програми са „черни“ (т.е. секретни), резултатите са запазени в тайна от обществото и Конгреса. Фактор за големия интерес на Пентагона в тази област (финансирана чрез Централното разузнавателно управление с помощта и сътрудничеството на Разузнавателното управление към МО, АНС, както и други правителствени и не правителствени изследователски лаборатории) беше напредъкът, постигнат от бившия Съветски съюз и неговите сателити.

От наличната документация става ясно, че допреди 1970 година американското правителство не е обръщало особено внимание на изследванията на свръхестественото и неговите възможни приложения за разузнавателни и военни цели. ЦРУ е проучвало възможността за използване на пси при събиране на разузнавателни сведения в началото на 50-те години на XX в., но твърде безсистемно, точно както полицаите понякога търсят помощ от медиуми за разкриване на престъпления. По време на своите именити проекти за контрол върху съзнанието с кодови имена АРТИШОК, БЛУБЪРД и МКУЛТРА, ЦРУ отделя малка част от бюджета, за да се проучи възможността да се използват медиуми за получаване на информация от мъртъвци и в разузнавателна работа.

В началото на 60-те години на XX в. ВВС на САЩ възлагат на Американския институт за изследвания [АИИ] да направи оценка на приложимостта на психологическите феномени за военни цели. АИИ публикува своите заключения под заглавието „Психологически феномени, приложими в разработката на психологически оръжия“ през декември 1965 година. В своя доклад институтът набляга на различните възможности, сред които използване на лазер, електромагнитни честоти и звук. Сега тези техники са в процес на сериозни разработки, някои като част от идеята за така наречените „не смъртоносни оръжия“.

Д-р Дж. Г. Прат от катедрата по психиатрия на Вирджинския университет е един от първите западни учени, които посещават Съветския съюз след публикуването на работата на техния експерт Леонид Василев. Той описва как атмосферата на срещите, уреждани от д-р Едуард Наумов, се е променила между 1963 и 1968 година. По време на първото му посещение конференцията е била открита, сърдечна и се е чувствало желание за обмен на информация. През 1968 година обаче вече е имало ясни признаци на безпокойство.

Малко преди това съветският официален вестник „Правда“ бил публикувал статия против парапсихологията. На конференцията повечето съветски учени отказали да предоставят своята научна документация и западните гости били принудени да изнасят импровизирани лекции, а след тази визита организаторите престанали да канят Запада на подобни срещи и не позволявали прожектирането на филми по темата.

Публикуването на „Психооткрития зад Желязната завеса“ през 1970 година повишава обществения интерес към контрола върху съзнанието в САЩ. Тази публикация и последвалите предавания на „Гласът на Америка“ в Съветския съюз по темата за контрола върху съзнанието влошават още повече климата в Съветския съюз.

През 1973 година четирима бележити членове на Московската академия на науките публикуват дълъг документ, озаглавен „Парапсихологията – измислица или реалност?“, във „Философски въпроси“, официално издание на Съветската академия по педагогически науки. В нея те атакуват парапсихологията и учените, които се занимават с нея. Тази промяна в курса личи и през 1974 г., когато гореспоменатият съветски парапсихолог Едуард Наумов, главната съветска връзка на авторите на „Психооткрития зад Желязната завеса“, е осъден на две години тежък физически труд за дребно престъпление и изпратен в психиатрично „заведение“. Промяната в официалния курс очевидно е опит не само да се изолират западните учени от работата на съветските, но и за да се убедят САЩ, че Съветите не гледат сериозно на подобни неща.

Но през 70-те американското разузнаване вече е сериозно заинтригувано от съветските парапсихологични изследвания. Преди 1971 година, когато американската разузнавателна общност започва да се интересува от работата на своя враг в Студената война, ЦРУ прави няколко бегли проучвания. Откриват, че Съветите харчат близо 60 милиона рубли годишно за психоизследвания. (В СССР наричат тези свои изследвания с чешкия неологизъм „психотроника“.) През 1975 година тази сума вече е набъбнала до 300 милиона рубли – някак твърде много за изследване на противоречива тема.

Но не толкова съветските изследвания предизвикват загрижеността на ЦРУ колкото оперативните им приложения. Имайки предвид строгия съветски контрол върху сигурността, който предотвратява всякакво изтичане на информация, е очевидно, че Управлението трябва да направи някакъв сериозен пробив.

Анализаторите на ЦРУ са изправени пред дилема. Чувстват се неловко да обяснят пред главните научни консултанти на Съвета за национална сигурност (СНС), че както КГБ, така и ГРУ (Съветското военно разузнаване) изследват теми, които в САЩ са считани в най-добрия случай за спекулативни и противоречиви, но от друга страна се страхуват, че Съветите могат да спечелят психотронната надпревара, както вече са направили със Спутник.

Накрая стигат до решение. С измислянето на фразата „празнина в психо способите за водене на война“ те убеждават СНС да предприеме действия. По това време американската разузнавателна общност вече знае, че психотрониката може да се използва и че нещо психоагресивно би могло да застраши сигурността на САЩ. С одобрението на Конгреса, те се заемат да изследват и проучват естеството на тази заплаха.

ЦРУ възприема двойствен подход. Пред обществото, провеждайки постоянно кампании за дезинформация, те се стремят да дискредитират изследванията на тази тема, но тайно финансират серия от проекти и програми, и за 16 години похарчват по тях над 20 милиона долара. Съветите, знаейки за дейността на САЩ, реагират подобаващо. Те също отричат пред обществото стойността на психо изследванията, хвърлят в затвора неколцина учени, особено замесените в информационния обмен със западните им колеги, и затварят няколко института, занимаващи се с психо изследвания.

Опитите на Съветите да обучат своите космонавти на телепатия първи привличат вниманието на ЦРУ. Изпитанията са проведени през март 1967 г., когато от Москва до Ленинград е изпратено кодирано телепатично съобщение. Четири години по-късно Едгар Мечъл прави подобен опит по време на полета си с Аполо 14. Това се основава на откритото от четири години изследвания, финансирани от ЦРУ, които започват през 1970 година в болницата „Маймонидес“ в Бруклин.

Сред цитираните проекти има и изследване на телепатията в сънищата, проведено в Лабораторията за изследване на съня към Медицински център „Маймонидес“. Данните от работата им сочат, че на сънищата може да се влияе по телепатичен път, като човек в будно състояние предава образи или идеи на сънуващия. В Съветския съюз преследват същите цели.

През 1970 година директорите на „Маймонидес“ Станли Крипнер и Монтагю Ълман представят едно подобно контролирано изследване със смайващо положителни резултати. Петнадесетте проведени след това изследвания дават подобни данни. Когато откритията на „Маймонидес“ започват да се доближават до сведенията на ЦРУ за този род изследвания в СССР, военното значение и приложения на психотрониката започват да звучат все по-правдоподобно. Както и преди ЦРУ е замаскирало финансовата си подкрепа за проектите чрез космическа фондация „Макдонъл“. Джак Хоук, космически инженер с интереси по темата, е връзката на „Макдонъл“ в експериментите. Националният институт по здравеопазване осигурява другата половина от средствата. ЦРУ продължава да финансира тези изследвания до 1982 година.

Шон Робине, участващ в сънните изследвания медиум, дава добри резултати и скоро с него се свързват от Разузнавателното управление на ВМС [РУ на ВМС]. ВМС на САЩ искат да изпробват свръхестествените му способности върху съветски военноморски мишени. Дават му чертежи и снимки на съветски кораби, и го помолват, след като открие настоящото им местонахождение, да предскаже бъдещото.

Конгресът на Асоциацията по парапсихология през 1973 година в Шарлътсвил, Вирджиния, дава повече доказателства, че съветският курс в изследванията си струва да се следва. Прат и Кел, двама американски учени, наскоро завърнали се от СССР, докладват за своите констатации и наблюдения над съветския медиум Кулагина. Монтагю Ълман, директор на Общински медицински център „Маймонидес“ в Бруклин, също прави изложение за Кулагина. Чарлз Хонъртън описва резултатите от психокинетичните изследвания, които е провеждал в „Маймонидес“.

В Станфордския научен институт (СНИ) се провеждат паралелни изследвания. СНИ използва в експериментите си напълно будни субекти – макар процедурите да са били почти идентични като тези в „Маймонидес“. СНИ се финансира от ВМС и ЦРУ. (По-късно и НАСА изиграва известна роля.) По всичко личи, че има сътрудничество между д-р Путоф и д-р Тарг от СНИ, и Едуин К. Мей, консултант на СНИ и научен сътрудник на Отдела по парапсихология и психофизика на „Маймонидес“.

СНИ също следва съветския курс в изследванията и повтаря техните експерименти. Пример за това е работата на Николаев и Каменски, която показва, че когато пред изпращащия телепатичното съобщение има бързо мигаща светлина, електроенцефалограмата на получателя издава телепатично влияние от изпращащия.