„С чужд ум дълго не можеш да преживееш.“

Божия промисъл и Божията допустимост. „Варианти – вариантни“, „предопределения – предопределени“, но понякога в живота става съвсем не това, на което сме разчитали, което сме предвиждали и на което сме се надявали. Защо се получава така? В какво се състои тук работата?

Човек има определен „праг на чувствителност“ на възприятието. Така например, ако човек чувства разликата между солено, немного солено, много солено, то разликата между много – много солено и много – много – много солено той вече не различава. Същото се отнася и за топло, много топло, горещо, много горещо … , тоест когато е много – много горещо и много – много – много горещо – разлика вече няма. Същото е по отношение на шумност, яркост.

Същото се отнася и за чувството на мяра.

И ако когато извън прага на чувствителност на конкретен човека „нещо“ става или става такова „нещо“, че въобще протича извън човешките чувства, то това „нещо“ може да разбие всички предишни представи на човека за възможните варианти на развитие на събитията.

Ето това „нещо“ е и този „Божий замисъл“.

А. С. Пушкин е дал такава словесна формула на това обективно съществуващо явление: “Провидението не е алгебра. Човешкият ум, по простонародному изразено, не е пророк, а познавач. Той вижда общия ход на нещата и си прави от него дълбоки предположения, бързо оправдавани с времето. Но не му е дадено да предвижда случая на мощното мигновено оръдие на провидението“.

Както виждате, тук има разбиране и „чувство за мяра“, и „вероятностна предопределеност“, и „Божий промисъл“.

Но защо все такава „промисъл“, „промисъл“?

Защото, вмешателството Свише не става без причина, то не е безпричинно.

Вмешателството Свише винаги има причина и то винаги отговаря на Концепцията на Управление на Бога. Това следва от съдържанието на Пълната Функция на Управление. Такова вмешателство Свише може да става в два случая:

1. Когато човек или човечеството са изчерпали своите възможности по пътя за изпълнение на Задачите, поставени пред тях Свише, и им трябва помощ. („Задачите“ стоят, не се изпълняват, а по Замисъла на Бога, по Неговата Концепция на управление за постигане на поставените Негови цели, вече трябва да се движите напред).

На известната вече графика на „закона за нормалното разпределение“ това вмешателство на Бога намират своето отражение в „опашките“ на графиката, в най-най „накрая на опашката“, където е много малка вероятността за настъпване на събитие. Но по Замисъла на Бога това събитие трябва обезателно да се състои, а сами хората не могат да се сдобият с неговото осъществяване.

2. Когато човечеството или конкретен човек са излезли от пределите на Божията допустимост. Бог е дал човека и цялото човечество с огромна свобода на действие на пътя на предвидения от Бога път на развитие. Най-добре от всичко това се пояснява от образа на широка река. Самата река и нейното течение – това е Божието предопределение. Ширината на реката – това е Божията допустимост. Бреговете на реката – опасна, забранена зона.

Може да се плава по течението, да се отклонява ту наляво, ту надясно (по „вероятностни предопределености“), може даже от глупост известно време да се опитвате да плувате против течението (да вървите против Замисъла на Бог, нарушавайки Божието предопределение). Тоест да действате и нещо да предприемате, движейки се в руслото на реката. Това и е Божието допускане.

А не трябва да се излиза от пределите на Божието допускане. Това е опасно за хората и това не съответства на Замисъла на Бога. И ако такова нарушение се приближава (има го в мислите на хората) или започва вече даже да става, то Бог е принуден да се намесва.

„Кадрите решават всичко“. Тази словесна формула принадлежи на другаря Сталин. И действително. Всички ние от живота (а младите хора от филмите) знаем, че:

1. Има хора, под чието управление умира всяко начинание. Това са пагубни управленци.

2. Има хора, под чието управление се свършват невъзможни неща. Това са управленци – съзидатели.

3. Има хора, които могат да отличават 1 от 2.

Ето такива хора и трябва да се привлекат към работа в кадровите органи. Не напразно в годините на „застоя“ в армията офицерите перифразираха тази формула на И.В. Сталин, която започна да звучи така: „В кадрите решават всичко“. Само една буква „В“ – а как тя измени разбирането!

И ако „в кадрите“ правеха оценка на способността на управленците и „различаване на хората“ на 1 и 2 само по анкетни данни, то това означаваше, че такива „кадровици“ не смятаха за възможно, че човек може да се изменя, да се усъвършенства, да преосмисля случващото се. Просто говорейки, такива „кадровици“ гледаха на хората като на „автомати“, като на „биороботи“. Така ставаше деградация на управленческия корпус не само в армията, но и в цялата страна и на първо място в средите на партийно – съветската номенклатура. На върха по служебната стълбица се изкачваха не способни и надарени, а слуги и блюдолизци. И това също е проявление на „вероятностната предопределеност“. Затова през 1989 година и не се намери нито един решителен човек на определеното ниво на управление. Всички седяха и чакаха.

Но и това, което стана през 1989 година – също е „вероятностна предопределеност“. И даже е много възможно, че тя стана от „края на опашката“ по закона за нормалното разпределение.

Тук ще кажем, че в древните общества на хората „кадровиците – диваци“ са се интересували не от анкетните данни, а от развитостта у възможния бъдещ управленец на чувството за мяра на основата на нравственост още в подрастваща възраст. Затова на възраст от 7–14 години такива „подрастващи“ вече са ги готвили и след това „назначавали“ на ръководни длъжности. Тези данни са взети от книгата на Тайлър „Първобитната култура“.

Та кои са тогава тези „диваци“? Древните „кадровици“ или съвременните?

И сега в нашата страна „елита“ се интересува не КАКВО и КАК трябва да прави, а КОЙ оглавява този или онзи процес, ведомство и други „органи на властта и управлението“, тоест ОТ КОЙ КЛАН е този или онзи ръководител.

А на обществото, на народа трябва на първо място не КОЙ, а КАКВО прави ръководителя за подобрение живота на хората и КАК той прави това, тоест с какви качества управлява.

Предаването на навика за прогнозиране и управление. Ние вече разгледахме, че в основата на предсказуемостта на процеса, а значи и възможността за неговото устойчиво управление, лежи знанието на управленеца за причинно – следствените обусловености, които понякога наричат „обективни закономерности“.

До покръстването тези знания са били притежание на жреците. Тези знания се предавали от поколение на поколение. Освен това те учили децата да управляват своята чувствителност, разпознавателна способност и други техники. Тоест предавала се някаква информация, която имала определена система на кодиране (писмено, устно, открито предаване, „зашифровано“ предаване).

И макар знанията да се предавали, навика за осъществяване на прогноза новаците трябвало да усвояват самостоятелно. Тоест у-СВОЕ-ние – тази работа, която е длъжен да прави лично усвояващия.

В резултат на внедряването на юдохристиянството е бил стартиран процеса за унищожение на нашата култура и традиции. Жреците просто се унищожавали физически. Във връзка с това много вече е изгубено, макар и нещичко от културните ценности да е съхранено. Нашата културата и системата на образование вече не учат децата на всичко това, което в древността се е давало от жреците на всички деца в общата в тези времена за всички система на образование. Макар, безусловно, в тези времена да е имало и система за подготовка на бъдещи жреци. Но първоначално за всички деца е имало единна система на образование. Това се отнася и за културата на предаване на навиците за прогнозиране. Абсолютно точния и понятен „механизъм“ на предаване на това, някаква „методика“ на предаване, а и въобще тази древна „теория“ на прогнозиране досега не е намерена.

Такава ситуация е породила задачата за създаване на нова система за кодиране както на самата такава информация за прогнозиране, така и навиците за нейното предаване.

Такава система е длъжна да предвижда:

– простотата на усвояване на тази нова информация;

– за да няма изкривяване на информацията при нейното предаване;

– за да няма ущърб при постигането на целта на обучение, когато учат едно, а в резултат получават право противоположното.

Именно тези положения са отчетени в ДОТУ и КОБ като цяло. Както утвърждаваше М. А. Булгаков, „ръкописите не горят“. В Корана за това се казва: „Той знае това, което е било преди тях, и това, което ще бъде след тях. А те не постигат нищо от Неговото знание (тоест всичко това „което е било“ и „което ще бъде“), освен това, което Той пожелае“.

От позиция на теоретичните основи на КОБ горе приведените цитати означават, че информацията е неунищожима и се пази в „Матрицата – фуния със стъпаловидни краища“, тоест в Многомерната Вероятностна Матрица на Възможни състояния на материята – Общо вселенската Мяра (подробен разговор за това ще имаме по нататък, когато стане въпрос за „Тайните на егрегорите“). Достъпа до тази информация е възможен. Такава възможност на достъп ни дава Бога. Механизма за осъществяване на такава възможност бе описан малко по- горе.