„Човек не цени хубавото, докато не го загуби.“

Прогнози за изменението на климата. Прогнозите за изменението на климата в Четвъртия и Петия доклади на МГЕИК са за периода до 2100 г. за различни сценарии на емисии на парниковите газове и аерозоли (таблица 1) – от най-оптимистичния (RCP2.6), при които изхвърляните парникови газове са по-малко, от тези през 1990–те години, до песимистичния (RCP8.5), при които изхвърлянията са в 3-5 пъти по-високи от съвременното ниво. Тези сценарии се идентифицират по тяхното радиационно натоварване по отношение към 1750 година: 2.6 вт/м² – за сценария RCP2.6, 4.5 вт/м² – за сценария RCP4.5 и т.н.

Таблица 1. Прогноза за средното затопляне на въздуха на повърхността и средното повдигане на нивото на Световния океан в края на XXI век по отношение на периода 1986-2005 г.

За прогнозиране на измененията на климата са използвани верифицирани климатични модели от ново поколение, добре отразяващи наблюдаваните климатични изменения в периода от 1950 до 2012 година.

Като цяло прогнозите за изменението на климата на МГЕИК към края на XXI век се свежда до следното.

1. Измененията в климатичната система на Земята ще продължат независимо от избраните сценарии за изхвърляне на парниковите газове. Но само при оптимистичен сценарий RCP2.6 тези изменения (с изключение на средното ниво на океана) през XXI век се стабилизира, а при другите сценарии измененията ще продължат и по нататък.

2. Очаква се, че ръстът на средната глобална температура на въздуха на повърхността на Земята към края на XXI век за всички сценарии за емисии на парникови газове, с изключение на сценария RCP2.6, в сравнение с 1850-1900 г. ще превиши 1,5ºС. Счита се за малко вероятно ръстът на температурата да надхвърли 4ºС и да падне под 1ºС. Ръстът на температурата над сушата ще е по-висока, от тази над океана. Най-голям ръст на температурата се очаква в арктическите региони на северното полукълбо, където за сценарий RCP4.5 ръстът на температурата през зимния сезон се очаква на нивото от 7-10ºС, а през летния период – от 1,5-2,0ºС. Нараства повторяемостта на дните с висока температура на въздуха, и се намалява повторяемостта на вълните от студ в болшинството райони на Земята.

3. Измененията в количеството на валежите във връзка с затоплянето ще бъдат нееднородни. Контрастът между падналите валежи във влажните и засушливите райони, а също така в дъждовните и сухите сезони като цяло се увеличава. Най-голямо увеличение на валежите (с 40-50%) се очакват във високите ширини на Северното полукълбо и в екваториалната зона на Тихия океан. Най-голямото снижаване на количеството на валежите (до 20%) се очакват в редица субтропически райони на Земята. Площта на пустините се увеличава, както и степента на засушливост във вече сухите райони. Нараства повторяемостта на събитията с екстремални значения на количествата и интензивността на валежите, изменя се положението на районите с мусонна циркулация и нейната интензивност. Очаква се ръста на природните вариации в количеството на валежите, предизвиканите явления в регионален мащаб (Ел-Ниньо – Южно колебание, Северно Атлантическо колебание).

4. В океана ще продължава ръстът на температурата, пространствената не еднородност в проникването на топлина в дълбочините на океана, което ще влияе на циркулацията в океана. Ръстът на температурата на горния слой на океана за най-оптимистичния сценарий (RCP2.6) е 0,6ºС, а за най-песимистичния сценарий (RCP8.5) – 2,0ºС. Най-голямо затопляне в горния сто метров слой ще бъде в тропическите и субтропическите райони на Световния океан. За първи път се отбелязва, че в Северното полукълбо се очаква отслабване на атлантическата меридионална циркулация на водите, така за сценариите RCP2.6 и RCP8.5 се очаква намаляване на преноса на води от Северното Атлантическо течение с 11% и 34% съответно. При това се подчертава, че рязкото изменение на циркулацията на водите в Северния Атлантически океан за разгледаните сценарии емисиите на парниковите газове е малко вероятно, но в случая продължаването на затопляне през XXII век сценарий за катастрофално изменение на циркулацията не трябва да се изключва. Водородния показател pH на морската вода ще продължи да пада за повърхностните води средно от 8,1 до 7,9 т.е. киселинността (концентрацията на йони на водорода) нараства примерно с 2,5 пъти.

5. Очаква се, че през XXI век най-значимо влияние глобалното затопляне ще окаже на криосферата, която бързо ще деградира. Средното намаляване на площта на ледената покривка на арктическите морета за крайните сценарии RCP2.6 и RCP8.5 в период на минимално развитие на ледената покривка – през септември е 43% и 94% съответно, а в период на максимално развитие на леда – 8% и 34% съответно. Тоест към края на века по песимистичен сценарий се очаква очистване на Арктика от леда през лятото и практически пълно разтапяне на много годишните ледове. Световния обем на ледници, с изключение на ледниците на периферията на Антарктида, по прогнози ще се намали от 15 до 55% за сценария RCP2.6 и от 35 до 85% – за сценария RCP8.5. Това означава, че пролетния и летния сток на планинските реки, захранвани от ледници, рязко ще се съкрати, което не означава намаляване на сумарния сток на реките от вида с не еднородност в изменението на падащите валежи. Площта на снежна покривка за периода на неговото максимално развитие в северното полукълбо средно ще намалее с 7% за сценария RCP2.6 и на 25% за сценария RCP8.5. В съответствие с размера на глобалното затопляне ще се намали площта на повърхностната вечна замръзналост. На дълбочина 3,5 м площта на вечната замръзналост ще се намали средно с 37% (сценарий RCP2.6) и с 81% (сценарий RCP8.5).

6. Средното ниво на океана през XXI век ще нараства за всички сценарии на изхвърляне на парникови газове. Средния ръст на нивото на океана (табл.1) към края на XXI век ще е около половин метър. Скоростта на ръста на нивото през 2080-2100 г. ще е от 8-16 мм за година. Основни причини за ръста на нивото на океана си остават термичното разширяване на водата (принос 30-55%) и топенето на ледниците (15-35%), останалите причини са ръста на стока на реките и повишаване на количеството на валежите, които имат неголяма роля. Причина за много по-бързото нарастване на нивото може да бъде само топенето на антарктическия леден щит, но основание за значително топене на ледовете на Антарктика, по мнение на МГЕИК, за сега няма. Повишаването на нивото ще е нееднородно, но ръстът ще е с 95% на повърхността на океана.

Наред с изследванията на глобалните климатични изменения, нараства броя на работите, посветени на регионалните и сезонните климатични изменения. Отбелязано е, че в Петия доклад на МГЕИК за разлика от по-ранните, макар и да са включени регионални оценки за съществуващи и очаквани изменения на климата, като цяло те се нуждаят от уточнения в регионален, национален и даже в локален мащаб. Поради това не случайно в редица страни, в това число и в Русия са подготвени оценъчни доклади за измененията на климата и са разработени национални климатични стратегии, климатични стратегии за мегаполюси, включващи практически препоръки по адаптация към измененията на климата.