„Истината се изяснява постепенно, така както настъпва утрото.“

Съвременни международни изследвания за измененията на климата. Големият интерес на световната общност към проблемите на изменението на климата е прераснал в безпрецедентни усилия по изучаването на измененията на климатичната система на Земята и на оценка на рисковете от тези изменения за всички страни на човешката дейност.

На международно ниво с проблемите от изменението на климата от 1988 година се занимава Между правителствена група от експерти по изменението на климата (МГЕИК).

МГЕИК обобщава и анализира научните достижения в областта по изучаване на климата и неговото изменение, а също така и за последствията от измененията на климата. Като между правителствен орган МГЕИК отговаря за представяне пред световната общност обективни научно технически изводи, ориентирани към тяхното използване при изработването на стратегии за развитие. Резултатите от тази работа се оформят във вид на Оценителни доклади на МГЕИК. Първия оценителен доклад е бил направен през 1990 година. През 2013 година е публикуван Петия оценителен доклад на МГЕИК. За важността, комплексността и обемността на петия доклад свидетелства това, че в подготовката на доклада са взели участие 259 автори от 39 страни от целия свят и много международни и национални научни организации.

Климатичната система на Земята се изменя в резултат на сложно не линейно взаимодействие между отделните й компоненти (атмосфера, хидросфера, криосфера, действения слой на сушата, биосфера), а също така под влияние на външни въздействия, на такива като вулкани, астрономически фактори, обуславящи постъпването на слънчева топлина, и стопанската дейност (изменение на химическия състав на атмосферата, земеползването).

В петия доклад на МГЕИК за първи път се подчертава, че наблюдаваното затопляне се явява неоспорим факт и, започвайки от 1950 година, ръстът на глобалната температура е около 1ºС и се съпровожда от многобройни изменения в климатичната система на Земята, нямащи прецеденти за предхождащи периоди с продължителност от няколко десетилетия до хилядолетие. Причина за големия дял от наблюдаваното затопляне се счита човешката дейност и, на първо място, изхвърлянето на парникови газове и аерозоли. Нещо повече, счита се, че в резултат на минали, настоящи и очаквани в бъдеще изхвърления на парникови газове изменението на климата е неизбежно, и тези изменения ще продължат в течение на много столетия, даже ако изхвърлянето на парниковите газове се намали.

Измененията на климата се проявява във вариациите на средните (фонови) показатели на физическото състояние на природната среда, екстремалните значения на климатичните показатели, а също така на повторяемостта на опасни хидрометеорологични явления и процеси. Ще отбележим, че като цяло оценката за изменението на климата и прогнозите за климатичните изменения за различни сценарии на изхвърлянията, получени в четвъртия и петия доклади, съответства една на друга.

Оценката за текущите изменения на климата се свежда до следното:

1. Концентрация на двуокиси на въглерода през 2011 г. в сравнение с 1750 г. са нараснали с 40%, за метана – с 150%, окиси на азота – с 20%, което е повече от историческите данни за последните хиляда години.

2. Радиационното натоварване от антропогенен характер на климатичната система, предизвикано основно от въздействието на парниковите газове, аерозолите и измененията на албедо, по уточнени данни през 2011 година, представлява в размер на 2,29 вт/м². Радиационното натоварване представлява разликата между съвременното радиационно въздействие на един или друг фактор на климата и неговото въздействие през до индустриалната епоха (през 1750 година).

3. Средната годишна глобална температура за периода от 1901 до 2012 г. е нараснала с 0,89ºС, при което за периода от 1951 до 2012 г. – с 0,72ºС. При това за всяко от последните три десетилетия температурата е била по-висока, от за всеки предидущо десетилетие, започвайки от 1859 г. Периода от 1983 до 2012 г. е бил най-топъл за 30 годишния период за последните 1400 години. Температурата над сушата расте по-бързо, от тази над океаните в двете полукълба. Най-голямото затопляне се отбелязва във високите ширини на северното полукълбо през зимния и пролетния периоди. За последните 100 години средната температура в Арктика се е увеличавала почти два пъти по-бързо, от колкото в целия свят. Под влияние на глобалното затопляне се изменят траекториите на атмосферните образования. Така, започвайки от 1950 г., се отбелязва интензификация на северно атлантическите циклони и сместването на траекториите им с движение на север.

4. Съдържанието на водна пара в тропосферата се увеличава от 1976 г. и е в тясна връзка с повишаване на температурата, както над сушата, така и над океана. Теоретично ръстът на средната температура на въздуха с 1ºС води към ръст на относителната влажност с 7%. Общото съдържание на водна пара от 1988 до 2004 г. се увеличава със скорост 1,2% за десет години. За сметка на увеличаването на влажността се увеличава потенциала за падане на валежи. Количеството валежи над сушата към севера от 30º северна ширина, като цяло се увеличава с няколко процента за десетилетие, а в тропическите и субтропическите райони, напротив, от 1970 г. – се намалява. Значително увеличаване на валежите се отбелязва в източните части на северна и южна Америка, в северна Европа, в северна Азия, в същото време е станало засушаване в Сахара, в басейна на Средиземно море, в южна Африка и в отделните вътрешно континенталните райони на Азия. Увеличила се е повторяемостта на силните валежи (с интензивност от по-високо ниво с 95% осигуреност), при което даже в райони, където протича намаляване на общото количество на валежите. Започвайки от 1970 г, се увеличава повторяемостта и продължителността на засушаването, особено в субтропическите райони. В отделни райони се отбелязва усилване на щормовата активност.

5. В глобален мащаб температурата в горния 75 метров слой на океана от 1971 до 2010 г. е нараснала с 0,11ºС. За оценка на климатичните изменения на температурата в цялата дълбочина на океана данните от инструментални наблюдения са недостатъчни.

6. Солеността на повърхностните води в средните ширини на океаните е нараснала, а в тропическите и полярните ширини се понижила. Контрастът между районите с висока и ниска соленост е нараснал с 0,13‰.

7. Повсеместно се отбелязва повишаване киселинността на морската вода. Усвояване на антропогенния въглерод в индустриалната епоха (след 1750 г.) е довело до това, че океанът е станал по киселинен с 30%.

8. В последните две десетилетия се наблюдава съществена деградация на ледения щит на Гренландия и Антарктида, повсеместно продължава съкращаването на площта на ледниците. Скоростта на загубите на масата на ледения щит на Гренландия за периода от 2002 до 2011 г. се оценява на 215 гигатона за година, а ледения щит на Антарктида – на 147 гигатона за година.

9. В северното полукълбо се отбелязва съществено съкращаване на площите на морския лед. Скоростта на съкращаване средногодишната площ на арктическия морски лед за периода от 1979 до 2012 г. е около 4% за десетилетие (0,5 милиона км² за десетилетие). Скоростта на съкращаване на площта на леда за периода на неговото минимално развитие (септември) е в диапазона 9,4-13,6% за десетилетие. Счита се, че в последните три десетилетия площта на морския лед през септември е била минимална за 1450 години. В резултат на продължителността на безледови период в отделни райони на Арктика (между Източно-Сибирско море и морето на Бофорт) за периода от 1979 до 2012 г. се е увеличил почти с два месеца. Съкращаването на средната дебелина на многогодишния лед в Арктическия басейн се оценява на около 1,8 м. Скоростта на съкращаване на средногодишната площ на антарктическия морски лед за периода от 1979 до 2012 г е около 1,5% за десетилетие.

10. Отбелязва се значително намаляване на дебелината и площта на вечната замръзналост, така за периода от 1971 до 2010 г. температурата в слоя на вечната замръзналост на дълбочина 3 м в Аляска и в РФ е нараснала с 2-3 градуса.

11. Скоростта на нарастване на средното ниво на Световния океан за периода от 1901 до 2010 г. е било по-висока отколкото е била в предидущите две хилядолетия –ръстът на нивото за този период е бил 0,19 м. При това за периода от 1993 до 2010 г. средната скорост на ръста на нивото е бил 3,2 мм за година. Основните причини за ръста на нивото са били термичното разширение на водата, топенето на ледниците и ръста на стока в реките. Счита се, че топенето на ледения щит на Гренландия ще доведе до прираст на средното ниво на морето примерно с 3 метра.

Отбелязаните в Петия доклад на МГЕИК изменения са потвърдени от многочислени измервания на състоянието на природната среда и се съпровождат с оценка за стратегическа значимост на получените изводи. Заедно с това Докладът не обхваща целия спектър от направените изследвания в областта на измененията на климата. В частност, макар в Петия доклад да са се появили раздели с оценка за изменчивостта на показателите за циркулация на атмосферата и океана в регионален мащаб, степента на изменчивостта именно на тези процеси остава не висока, което се явява като основна причина за неопределеността на прогнозните оценки за изменение на климата.