„Има ли православие у нас, има и български народ; няма ли православие, няма и български народ.“

Секти под прикритие. Войни на Христа. Тази секта е регистрирана като фондация, но това не им пречи да изнасят крещящи „религиозни“ служби даже и в НДК. Те плашат, че настъпва краят на света и единственият шанс за спасение е присъединяването към сектата „Кръв и огън“, „Тази кръв е за теб“, „Във всяка капка кръв“ – потоци от кръв се леят от разпространяваните от „войните“ химни и листовки.

Един техен пастор – 24-годишен (Л.Б.), е написал много книги, сред тях и „Демонология“ в четири части, „Времето – нашият приятел“… само в биографията на „Духовната война. Не показвай милост“ са изброени 13 заглавия!

До голяма степен войните на Христа са стъпили върху учението на оклахомеца Робърдс Лиардън, чиито книги могат да се намерят. Негови са заглавията „Настъпателната мощ“, „Как да оцелееш в атака“, „Разчупване на контролиращите сили“, „Тичай към битка“, „Религиозни политики“ и прочее баталии.

Девизът на сектата е: „Ела и стани генерал в Божията армия! Ще пропуснеш ли тази възможност?“

В книгата „Църквата“ от Л. Б., издание на тази секта, срещаме такива цитати: „Църквата на Иисус Христос трябва да бъде мощна, атакуваща и превземаща“ – стр. 5, „Бог ни призовава да бъдем атакуващи“ – стр. 6, „В момента Св. Дух екипира Църквата с пророческо и атакуващо помазване“ – стр. 10. „На първо място трябва да знаете, че Иисус виждаше Своята Църква като мощна, огромна, велика организация, пълна с дух на война“ – стр. 23. „Църквата ще атакува. Тя ще търси нови и нови територии за превземане“ – стр. 32. „Православните проповеди нямат нищо освен студенина и мъртвост“ – стр. 32. „Навсякъде трябва да мирише на атакуваща църква“ – стр. 46. „Станете мощни мъже и жени на войната!“

Думите: „атакуваща“, „война“, „кръв“ са десетократно повече от думата „Бог“.

Жалки са тези сектанти, защото не разбират, че Христос е носител на мир и любов между хората, а не на война, както се вижда от нелепите им измислици.

Хари Кришна. Учението на брамините не е нова религия, а продължение на религията, която намираме във ведите, само че по-разработена и систематизирана. И за брамизма ведите представляват божествено откровение. Към тях са прибавени брахманите, които съставляват тълкувание на различните веди. Важно значение добиват за индийското божество упанишадите, които съдържат философското учение на индийските жреци. Всички тези литературни паметници датират от X-XII век преди Рождество Христово, но някои от тях по-късно са прередактирани.

Към тази епоха вече окончателно са се сформирали кастите, които съставляват най-отличителната черта на индийския бит. Кастите са четири категории: брамини, кшатри, висии и судри.

Според свещените книги, съчинени от брамините, върховното място се полага само на самите тях. Те са посредници между божеството и останалите хора.

Богословието на брамините, особено изразено в упанишадите, представлява пантеизъм. Браминската литература ни говори за три върховни бога: Брахма, Вишну и Шива. Редом с тях се срещат и други по-низши. Появяват се и нови божества: на науката, на войната, на любовта и т. н. Увеличават се също добрите и зли духове. Популярен бил култът на Кришна – според Махабхарата, осмото въплъщение на бога Вишну. В древната поема Кришну върши подвизи наред с всичките митологически същества. По-късно в религиозно-философската поема Бхагават – гита Кришна е отъждествен с върховното божество и се смята за негово въплъщение.

„Самосъзнание Кришна“, което било организирано в Америка от бивш индийски бизнесмен А. Ч. Бахактиведанта с цел да принесе индийско учение към неориентираната младеж на Запада. По-ранната фаза на интерес към тази религия (през 1950 и в началото на 1960 г.) се опирала на интелектуално изучаване, без особено настояване за лично участие; сегашната новата фаза изисква пълно участие. Бахакти – йога означава единение с избрано „Божество“ по пътя на любовта и поклонението му и целият живот на човека се променя заради него, за да може поклонението да стане основно занятие на човека посредством пеене, музика, танц, поклонение и пр. Умът се „разширява“ и достига до „самосъзнание Кришна“ при условие, че членовете на „Самосъзнание Кришна“ се занимават с достатъчно количество хора, които са длъжни да сложат край на нашия безпорядъчен век и ни въведат в нова ера на света – на любов и единство…

В Сан Франциско (САЩ) особено зрелищно е, когато ежегодно изваждат колосалният идол на техния „Бог“ през парка Златни врата към океана, в съпровод с всевъзможни за езичниците сцени, което е много неприлично за „християнска“ Америка. От Сан Франциско движението се разпространява в цяла Америка и Западна Европа. През 1979 г. в света е имало 54 храма на Кришна, много от които редом с колежи и университети (почти всички участници в движението са много млади хора).

По време на своите сбирки те се обличат в свободни дълги дрехи в оранжево жълт цвят.

В България тук-там се срещат млади момичета с дълги коси, които носят куп книги, и ги предлагат на всеки срещнат по улицата. Един гибелен култ, който в България няма особен успех.

Сдружения и фондации с идеални цели и неясни намерения.

Съществува реална опасност страната ни да бъде изкупена на безценица от фондации, които прикриват религиозните секти. В бившата Източна Германия са изкупени множество предприятия от поставени лица, членове на дадени секти и фондации.

Много фондации в България спонсорират секти. Една фондация финансира дейността на сектата Муун. Муун е един от най-богатите хора в света, благодарение на труда на последователите си. Сектата има структури в почти всички големи градове и в България. Тя издава бюлетин, има център за обучение по чужди езици „Логос“. Изкупува апартаменти, парцели и пр., проявява интерес към приватизацията.

Фирмено отделение на Софийски градски съд е регистрирало като организация (през 1991 г.) с идеална цел „Българска християнска мисия – Блага вест“ с предмет на дейност „разпространяването на християнските ценности…“

Фондация „Слово и живот“ – пак регистрирана от Софийския градски съд, има за цел „насърчаване вярата на хората в Бог и Спасителя Иисус и разпространяване на християнска литература, издаване на вестник, списание и публикации с библейска и християнска тематика…“

Фондация „Християнско единство“ (регистрирана през май 1990 г.) има за цел „разпространяване и популяризиране на библейските истини, организационна помощ на църковни общества…“

„Сдружението „Истина от Сион“ е регистрирано по Закона за лицата и семейството през 1990 г., но не е с религиозна цел. Въпреки това се нарича църква. Твърдят, че били разновидност на петдесятното движение. Само че техният човек Екман, който им дава парите и който се опита да влезе нелегално в България, в Швеция не го признават за протестант. Сионците смятат, че Христос е нещо като супермаркет, от който срещу молитва можеш да получиш дори „Мерцедес“.

Така нареченото „Общество от автономни общности на независими християнски мисионери“ у нас прикрива дейността на сектата „Семейството“, известна преди това като „Деца на Бога“. Основателят й бе принуден през 1978 г. да я разпусне официално, тъй като бе скандализирала Европа с груповите си сексуални забавления, секса с малолетни, кръвосмешения, секс и т. н. Тогава сектата се прекръстила в „Семейство на любовта“. Мисионери из цялата страна раздават листовки с адреса на централата във Виена.

Радикално решение е да се приеме нов Закон за вероизповеданията в съответствие с конституцията, която е съобразена с международния договор за гражданските и политически права. Член 18 от този договор гласи, че всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право обаче подлежи на съответните ограничения, както според този международен договор, така и член 9 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 37 от нашата Конституция. Когато се нарушават правата и свободите на другите граждани, общественият ред, националната сигурност, моралът и здравето на хората това право трябва да бъде ограничено включително и чрез закриване на религиозни секти.

Феноменът на сектите. Много от сектите вярват в прераждането. Свещеното Писание категорично доказва вярата на еврейския народ във възкресението още от времето на старозаветните патриарси до Господ Иисус Христос, чрез Когото тази вяра стана всеобща за всички Негови последователи.

Патриарх Авраам тръгна с вяра да принася в жертва сина си Исаак, „защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака“ – казва св. ап. Павел. Три случая на възкресяване имаме в Стария Завет. Св. пророк Илия възкресява сина на сарматската вдовица, ученикът му Елисей възкресява сина на една сонамка, а когато хвърлят един мъртвец в Елисеевия гроб и мъртвецът се докосва до костите на пророка, мъртвецът възкръсва. И в трите случая възкръсналите оживяват в собствените си тела.

Господ Иисус Христос възкресява четиридневния Лазар, сина на найнската вдовица и дъщерята на Йаир. Но и трите пъти мъртвите възкръсват с физическите си тела.

В източните култове се говори за прераждане, а както виждаме, в тези случаи на възкресение в Стария и Новия Завет няма никъде никакво превъплъщаване – прераждане.

Възкресението и прераждането са взаимно изключващи понятия.

В св. евангелие от св. Лука, гл. 16 (притчата за богаташа и бедния Лазар) Спасителят ни говори за задгробния живот на душата, но никъде няма дори намек, че съществува прераждане. Сам Спасителят ни уверява: „Защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“.

Когато Христос задава въпроса на учениците Си: „За кого Ме човеците мислят?“, из устата на ап. Петър се чуват думите: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“.

Идеята за прераждането е чужда на буквата и духа на словото Божие, навсякъде пред всички е проповядвано Възкресението.

А сега след като разгледахме накратко пагубните учения на разпространените секти в България, нека да видим каква е и реалността?!

Членовете на някои от сектите попадат под физически и психически тормоз, който ги откъсва от живия земен живот и ги фанатизира до краен предел.

Феноменът на сектите поставя пред медицината тежки проблеми. Последователите им дори след откъсването си от тях, а също и техните родственици, с години не са психично здрави – те са депресирани, невротизирани, уплашени и несамостоятелни.

Какво показаха резултатите от научните изследвания върху сектите? Те са феномен, който се изучава от социологията, психологията и психиатрията, а представляват интерес и за Богословието. Сектите са организирани групи от хора, обединени от привързаността към обща доктрина или изповядващи обща религия. Историята на цивилизацията свидетелствува за съществуването на секти, обединявани от някакъв висок „идеал“, но редом с тях и на многобройни и агресивни секти с ниски страсти, проповядващи насилие, смърт, „промиване“ мозъците на членовете, лишаване от индивидуалност и собствено „аз“.

Пазете се! В началото е привлекателно, защото информацията се поднася на порции, за да може жертвата да стане психически зависима и нестабилна. Не се поддавайте, защото скоро ще разберете, че не можете да съхраните Вашата индивидуалност и принадлежност към българската култура и националност, към Православната Църква, която е пазила малкия ни род през вековете. Чудовищно е, че подобни секти така хищно протягат пипалата си към най-ценното, което има българинът – чувствителна и свободолюбива душа.

Вярата е най-съкровеният човешки стремеж. Пазете я, защото рискът да рухне при досег с чужди псевдорелигии е огромен. Те няма да Ви дадат нищо полезно, само ще Ви накарат да забравите кои сте.

За жалост трябва да кажем, че има наши сънародници, които за материални облаги или по други съображения си променят праотеческата вяра, т. е., които за паница леща си продават първородството. Те постепенно губят своето българско съзнание и попадат под чуждо религиозно и национално влияние, докато един ден съвършено се асимилират и обезличават. Подали се веднъж на някоя чужда религиозна пропаганда, тия заблудени българи стават гонители и рушители не само на Българската Православна Църква, но и на българския народ и на българската държава. Ето защо, блажено починалият Търновски митрополит Климент (Васил Друмев) е бил съвършено прав, когато в една своя бележита реч, произнесена в старопрестолния град на българските царе, е изрекъл следните знаменателни думи: „Има ли православие у нас, има и български народ; няма ли православие, няма и български народ“. Това е многовековният глас на нашата история, глас, който тръби в ушите на всички ни. Без православие България би станала плячка на чужди попълзновения. Тая истина трябва да се разбере от всички ни и най-вече от нашите управници, без разлика на политическа окраска.

Нека в това лукаво време да застанем на божествената страна, за да пазим като зеницата на очите си най-драгоценното всебългарско притежание – православната вяра; да пазим единството си, за което Христос с кървав пот на чело се моли на Своя Отец. Нека си останем завинаги верни и предани чада на Една Света, Вселенска и Апостолска Църква, която съхранява Христовото учение в неговата кристална чистота и пълнота.