„Където е силата, там и законът е безсилен.“

Упоритото желание на руснаците да се закрепят на брега на Черно море и да превземат речните и морски пътища, свързващи средния Днепър с източните и южни пазари, се изразява с насъщната нужда на младата, пълна със сила и енергия Киевска държава. С Византия и югославянските земи тя е била свързана не само по икономически, но и от политически и културни интереси. Но не е било забравено, далечното от Киев Балтийско море, откъдето започвал, придобилия международно значение маршрут от Балтийско до Черно море. На северния участък от този маршрут, на Волхов, близо до езерото Илмен, се е намирал един от най-древните руски градове – Новгород.

Благодарение на благоприятното си географско положение, много рано придобил значението на важен център за връзки с балтийските страни: Скандинавия, Дания и градовете от североизточна Германия. Най-ранните сведения за търговията с тях се срещат в писмените паметници от XI век, но и многобройни находки на предмети на територията на Новгород, донесени от други страни, включително западноевропейски монети, датиращи от IX-X век, показват съществуването на по-ранни търговски отношения. През XI-XII век основен пункт на търговия с Новгород бил остров Готланд с град Висби, където имало постоянна колония от северно германски търговци, основната роля сред които играели търговците от град Любек. От XI век пътуванията на изток се извършвали главно по Финския залив, Нева и Волхов. Недалеч от вливането на Волхов в Ладожкото езеро се намирал древният руски град Ладога. През XIII век в него живеели гостуващи чуждестранни търговци, които построили църквата Св. Никола. В самия Новгород търговският пункт на „готически“ търговци (жителите на Готланд са наричани от руснаците „готи“ без разлика на националност) възниква не по-късно от средата на XII век.

Търговията на западните държави с Новгород имала двустранен характер. Оръжия, метал, платове, бижута и т. н. идвали от Запад. От Новгород се изнасяли кожуси, восък, мед, кожа, риба. След като през XI-XII век Новгородските владения се разпростират върху обширна територия на север от Онега до Печора и Урал, Новгород станал собственик на неизчерпаеми запаси от морски и горски продукти. Не се ограничавайки в експлоатацията на северните богатства, новгородци играели значителна роля в търговията на южните и на североизточните руски градове. Според фрагментарни летописни източници е възможно да се установи тяхното присъствие в Киев, Чернигов, Волин, в Суздал.

Нарастващото значение на Новгород като един от основните търговски центрове в Киевска Рус и древните му връзки с Балтийско море предизвикало естественото желание на новгородците да запазят брега на Финския залив. Особено важно било да се държи в свои ръце и под контрол изходът от Нева към Финския залив. За този изход на новгородци се наложило да водят дълга борба със шведите. Последните, направили опорен пункт близо до град Або, окупирали северозападното крайбрежие на Финския залив през XII век. Обичайните съюзници на новгородци в борбата срещу шведите били карелите, които живеели в басейна на езерото Ладога. През XI и XII век Новгородци най-накрая се утвърдили на южните брегове на Финландския залив, който по-късно получил името Водска земя (от името на племето Вод). Всички опити на шведите да изгонят новгородци от тази територия и да застрашат комуникацията по Невско-Волховския маршрут се провалили. В същото време Новгород разширил своето влияние на запад от Чудското езеро. Хрониката не еднократно отбелязва походите на новгородци в Естония, по време на които те достигат до морския бряг.

Още през 1030 г. Ярослав Мъдри основал град Юриев (сега град Тарту, Естония). Този град е бил населен от смесено естонско-руско население.

Въпреки непълнотата и фрагментарната информация на източниците, свързани с историята на търговията в Новгород през този период, все още може да се установи, че новгородци са имали морски кораби за посещение в балтийските страни. По време на борбата между Ярослав Мъдри и брат му Святополк, който е подкрепен от полския крал Болеслав, Ярослав, претърпял отначало поражение, избягал през 1018 г. в Новгород и искал да премине през морето, за да събере наемна дружина. Новгородци не позволили на княза, разбили приготвените ладии и му казали: „Искаме отново да се бием с Болеслав и Святополк“. Ярослав победил противниците си и окупирал Киев. В Новгородската хроника е запазено известието, че при завръщането на новгородци от остров Готланд през 1130 г., седем лодки загинали в морето, част от хората и всички стоки потънали, а тези, които оцелели, излезли на брега и се върнали пеша в Новгород.

През 1142 г. търговски керван от 3 ладии по пътя към Новгород бил нападнат в морето от ескадра от 60 шнека, изпратени от шведския крал и епископ. Нападението било отблъснато с голям успех: нападателите загубили три шнека и 150 души. Търговските кораби в летописите се наричат с руския термин „лодьи“, за разлика от чуждестранните „шнекове“; напълно е възможно ладиите да са принадлежали на новгородци, които се връщали от обичайното си пътуване „през морето“.

За самостоятелните морски походи на руските търговци на остров Готланд и в германските земи ясно се указва в договора на Новгород с германците, сключен през 1195 г. Той осигурявал свободно посещения в тези страни от новгородци при същите условия, които са съществували за германците и жителите на Готланд, които са посещавали Новгород. Договорът от 1195 г. потвърждавал от по-рано действащия порядък („потвърждение на стария свят“) и е сключен след някои сериозни враждебни действия от страна на шведите и германците. Съхранило се е сведение, че през 1188 г. варягите (норманите) извършили нападение на новгородци, очевидно, на скандинавското крайбрежие, а германците – на Готланд. В отговор на това насилие през пролетта на 1188 г. новгородци били принудени да спрат морската търговия и не пуснали нито един от своите хора през морето.“

Така новгородци упорито се борили за свободата на корабоплаване в Балтийско море, с което от отдавна те са свързвали жизненоважните си икономически интереси.

Много рано новгородските морски кораби се появили в Баренцово море. Има указания, че още около 1200 г. норвежците са били принудени да държат морска стража в северните райони на Норвегия, за да защитят земите си от евентуално руско нападение.

И така, в историята на древна Русия борбата за свобода на речните комуникации и морските пътища заемала видно място, флотът на русите, който с неочакваното си появяване предизвиквал ужас в жителите на Цариград, поддържал исканията на киевските князе, застрашавал господството на мощна Византия в Черно море. Успехът на тези смели и дръзки предприятия направил голямо впечатление на съвременниците и се отразил дори в самото име на Черно море, което започнали да наричат „Руско море“. Историята на отдалеченото от Киев княжество Тмутаракан е свързана с опита да се създаде постоянна морска база на брега. Известно време Азовско море било напълно контролирано от руснаците и станало вътрешно руско море. Флотилии от руски кораби многократно са се появявали в Каспийско море. На северозапад протичало бавно, но увереното напредване на руснаците в няколко посоки към Балтийско море. В същото време смели руски мореплаватели усвоявали бреговете на Студеното море.

Въпреки това, формиралата се в края на XII век и през първата половина на XIII век в източната част на Европа историческата ситуация не само забавила този процес, но и изхвърлила руското население от морските брегове на няколко века. С образуването на руските феодални княжества държавното единство на Киевската държава е било загубено. Славянското население на Източна Европа навлязло в период на феодална раздробеност, изпълнен с кървави вражди между князете.

А половецките орди, заемащи южните степи, прерязали пътя към Черно море. В края на XII век в югоизточните прибалтийски държави се появили германски рицари, образували на окупираната територия разбойнически орден на мечоносците (Ливонски орден). В средата на следващото столетие цяла Източна Европа станала жертва на страшен погром извършен от пълчищата на Бату. С образуването на Златната орда руските земи попаднали под властта на чуждоземни завоеватели.

Руският народ се оказал почти откъснат от моретата, което имало пагубен ефект върху тяхното икономическо и културно развитие. Жаждата за море обаче не изчезнала сред руския народ дори по време на най-трудните времена на феодална раздробеност и господство на Златната орда. Тя се възродила с нова сила след края на XV век, когато се формирала мощна руска държава, която предявила на враговете – Ливонския орден, Швеция, Кримското ханство и Турция – своите исторически права за открит изход към моретата, миещи бреговете на голямата Източноевропейска равнина. Постоянното и успешно движение на руския народ към морето изразява стабилността на древната традиция, чиято основа е положена от смелите морски пътешествия на източните славяни.