„Неуморно безумна девица крещеше: „Ясно виждам Троя паднала в прахта!“ Но ясновидците, впрочем както и очевидците, във всички векове хората са ги изгаряли на клади…“

Лъжлив пророк или прогнозьор? На 22.03.2005 година кмета на Москва Ю.М. Лужков, излизайки пред студентите от МГУ с лекция, свързана с излизането на бял свят на неговата книга „Развитие на капитализма в Русия. 100 години минаха“, направи заявление, че в Русия зрее „революционна ситуация“, пълна с възможности за „загуба на държавността“.

Телевизията съобщи за това заявление много оскъдно. Кратка информация даде само московския канал ТВЦ в програмата „25-тия час“ в 00.15 мин. 23.03.2005г. Централните вестници и списания (при което даже не всички) също така кратко и без дълбок анализ информираха читателите затова встъпление на Лужков, ограничавайки се с цитати от неговата лекция. Така вестник „КомерсантЪ“ от 23.03.2005 г. нарече заявлението на Лужков „скандално“. По оценка на Ю. Лужков, съобщава „Ъ“, историята на отечествения капитализъм можело да свърши през 1917 година „когато с революцията капитализма в Русия рухнал“. Причината за това могат да станат „новите угрози, свързани, в частност, с решението за монетизация на държавните субсидии, а така също с предстоящото реформиране на народното образование, висшите училища, културата, науката, здравеопазването, жилищно комуналната сфера“. Лужков решил да „каже на правителството, че не трябва да се реформират тези сфери по такъв болшевишки начин, както се провеждала монетизацията на държавните субсидии“.

Стигнало и до Госдумата. Вестник „Жизнь“ от 23.03.2005 г. цитира Лужков: „Аз се надявах, че днешния състав на Думата ще работи по-ефективно. Тя прилича на тлъста птица с едно крило. Такава птица не лети. Жалко.“ Под второто крило кмета имал предвид десните партии.

От клоновете на властта Лужков не критикуваше само президента.

Преди това изявление критиката на Лужков не стигаше до такива системни обобщения. Лужков заяви: „Ако ние направим изводи, то страната я чакат сътресения, възможно свързани със загубата на държавност… ние ще бъдем обект на революционна ситуация и ще попаднем в страшно сложно положение“.

Зад „семейството на Лужков“ стои мощен клан и огромни пари. Клана, разпространявайки своето влияние „от Москва до самите покрайнини“, подменящ под себе си много и много регионални кланове, в резултат на което „клана на Лужков“ излезе на пряко противопоставяне на друг могъщ клан – „семейството на Елцин“.

Защо Лужков го безпокои „загубата на държавност“?

Загуба на държавност – загуба на управление. А какво означава думата „държавност“? „Държавност“ – това, преди всичко е система на професионално управление на делата от обществена значимост, както по места, така и в мащабите на цялото общество. Тоест държавност – това е система за управление на делата на обществото. Значи „загуба на държавност“ – това е загуба на управление над делата на обществото. Какво включва в себе си тази „система на управление?“ Много неща включва …

Ще отделим нагледно и понятно за болшинството главните съставки на тази „система“, за да може бързо да ви стане ясно за какво става дума:

– производството на всьо и вся. Промишлеността. Селското стопанство;

– парите, паричното обръщение, кредитно финансовата система;

– търговията, а в нея на първо място търговията с продоволствия;

– работата, задействането на хората, получаване на работни заплати;

– транспорта – автомобилен, железопътен, въздушен, воден. Превоза на хора и товари;

– енергоснабдяване. Гориво от всички видове, електроенергия;

– водоснабдяване;

– канализация, особено в големите градове;

– поддържане на правопорядка. Съблюдаване на законите от хората. Съдопроизводството. Системата за изпълнение на наказанията по отношение на престъпниците;

– образование – предучилищно, училищно, висше;

– здравеопазване;

– социалното осигуряване, изплащането на пенсии, пособия, разходи за инвалиди;

– отбрана на държавата. Армия и флот. Защитата на границите на страната;

– култура, изкуство, литература, кино и т.н.;

– и още много друго, което е нужно за спокойния, нормален живот на всеки човек.

А сега си представете, че всичко, което бе изброено горе, не става. Електричество в домовете няма, вода от крана не тече, влаковете не се движат, работа никъде, пенсиите не ги дават, пари няма, по улиците вилнее престъпността.

Такова положение в Русия вече е било. След октомври 1917 година. При което е било през няколко години. При което на фона на гражданската война, когато брат убивал брата, а син бащата. В киното и по телевизора разбира се е интересно да се гледа „за това“ (революции, гражданска война, „за неуловимите“…) да … Но нека всеки да си представи себе си на мястото на героите в „ Ходене по мъките“ на А. Толстой …

При което трябва да си представи, че тогава Русия е била селска страна и селата и махалите някак си са хранели хората. Сега села и махали в това предишно разбиране в Русия практически не останаха.

А какво ще стане в градовете, особено милионните и стохилядните?

Нека всеки читател да включи своята интуиция и да си представи какво ще бъде при разруха на държавата в съвременните условия… Представихте ли си го? Е, как е?

Така че милост не ще има за никой. Тогава и за час „на вили“ могат да го вдигнат.

А може ли такова нещо да бъде? Разбира се, може да изгоните от себе си такива мисли. Все пак Лужков не е глупак! И той този въпрос го зададе на цялата страна не просто така! Значи, че тук има нещо много сериозно. Помислете за сегашното положение на нещата в Русия и перспективите пред страната ни? Е, как ви изглежда?

Някой сега ще каже: „Защо с това сега ни всяват страхове! Защо е нужно и това?“. Дайте да видим защо?.

За пророчествата, прогнозите и програмирането. Помните ли картината: Руския юнак в голото поле пред камъка. А на камъка: „ако тръгнеш наляво……., Ако тръгнеш надясно

…Ако тръгнеш направо…. „ И юнакът трябва да избира само един път от няколко, тъй като едновременно по три пътя да се върви е невъзможно. Ето така и живота на всеки човек и обществото (държавата) като цяло това винаги се осъществява само в един вариант от множество възможни.

Не се замислят и вървят накъдето им падне само малоумните. Обикновено всеки човек преди „избор на път“, размишлява за това “какво ще стане, ако …“

А с какво са обусловени неговите размишления? Тук може да има няколко варианта на „размишление“. Всички те се базират на информацията, изложена при разглеждане на вероятностните предопределености.

1. Прогноза на основание на жизнения опит. Известно е, че еднаквите причини в еднакви условия водят до еднакви последствия.

Например, същия сюжет със сватбата, приведен при разглеждане малко по-рано на „причинно-следствените“ връзки, когато жениха честичко се прибутва към кумата, а невестата честичко поглежда и намигва на младите приятели. Може смело да се прогнозира, че щастливо семейство, няма да се получи, … ако не се приложат определени усилия по възпитаване и превъзпитаване на „младите“.

В такъв образ, знаейки статистиката на миналото, минали жизнени ситуации, плюс собствена житейска мъдрост, може с различна степен на точност да се „пророкува“ бъдещето, а по-правилно казано, да се дават прогнози.

Колкото повече статистика и колкото повече мъдрост (а това всичкото заедно, като правило, го има у старците), толкова по-точна ще бъде прогнозата. Между другото, да се замислим, читателю, на „Изток“, на „Юг“ младежта уважава старците, там това се поддържа с векове. А у нас младежите пренебрежително плюят по старците: „Много разбират тия старчета…“ Нас и тук отдавна са ни разделили – „бащи и деца“.

2. Пророчество – това е когато информацията за бъдещето се дава на човек Свише в така наричаните „минути на озарение“, чрез „чувството за мяра“, което ние разгледахме по-рано, в допълнение към което може да се постави пред читателя въпрос за размишление. Вие често казвате: „На мен ми дойде мисъл!“ Пробвайте да си отговорите на въпроса: „Откъде е дошла!“.

Историята ни разказва за много пророци и пророчества. Най-известните в света пророци – Моисей, Христос, Мохамед.

Ще отбележим също, че прогнозите – това е плод на собствените усилия на човека, а пророчествата се дават на човек Свише и пророкът само огласява дадената му информация за бъдещето. При това е необходимо да се знае какво са това егрегори, на които са посветени следващи публикации.

3. Огласяването на пророчествата и прогнозите на множество други хора – това е управление на обстоятелствата в живота на тези хора.

Например, огласяване на метеопрогноза: „утре ще вали дъжд“. И почти всички, които са чули това, ще си вземат със себе си чадъри и ще облекат дъждобрани, макар при огласяването на прогнозата да не е било казано, че трябва да се вземат чадъри.

Същото се отнася и за астрологическите прогнози: „Утре за скорпионите и скорпионките е много изгоден ден за сключване на финансови сделки и покупка на ценни книжа“. Резултата ще бъде почти такъв, като при метеопрогнозата. Много ще хукнат да „купуват ценни книжа“, в резултат на което ще се „разрази финансова криза!“ (като че „от само себе си“…).

Човек може да реагира на пророчествата и прогнозите различно. Това реагиране зависи от неговата нравственост и разбиране за ситуацията като цяло.

Ако той реагира без да мисли, не замисляйки се за много други обстоятелства, които определят неговата конкретна жизнена ситуация, то по отношение на такива хора огласяването на пророчество и прогноза се явява програмиране на тяхното поведение.

Прогнозите и пророчествата не означават неизбежност за тяхното осъществяване. Те само посочват на хората за осъществяване в бъдещето на едно от вероятните събития (макар даже да са много вероятни, но не и неизбежни!).

Тук е важно да се замислите над причините за издаване на прогнози и пророчества. За да осмислите това, ще пробваме да отговорим на това, защо хората не помнят благоприятните прогнози и пророчества, а помнят сбъдналите се негативни пророчества и прогнози (Касандра и гибелта на Троя, например). Цялата работа е в това, че от гледна точка на управлението, на управленеца – ръководител не му е интересна ситуация, когато всичко върви добре. За добрия управленец е важно на първо място отклонението от нормите, за него е неважно процеса да върви нормално. Ето вие управлявате автомобил. Пътя е хубав, пречки няма, вие сте спокойни, даже сте се отпуснали. Но ето появяват се дупки, светофарите мигат, предупредителни знаци, коли и хора стоят тук и там, бензина свършва, двигателя трака – и вие вече сте напрегнат. На вас ви трябва да „отработите“ всички тези „пречки“. Но всичко това става сега, тази минута. А на вас ви се иска да знаете занапред какъв ще е пътя, къде има дупки и всички останали възможни неприятности.

„Аз знам – на мене не един път ми набутват прът във колелата.

Досещайки се кой и как, с какво ме е „премятал“.

Аз знам къде моят бяг със спънки ще препречат

И къде на пътя ми преграда ще изпречат“.

Тоест, ще се повторя, че управленеца на първо място трябва да знае отклонението от нормите, при което да го знае предварително, по-рано, за да предвиди в аванс какво трябва да се прави.

Когато става дума за пророчества, получени Свише (от Бога), то трябва да се разбира, че Бог не е тиранин и не е садист, а Той е най-най Високо класния Управленец който съществува. Затова в откровенията Свише от Бога се дава информация за катастрофално или /и неблагоприятно Бъдеще, към което се развива Настоящето вследствие на това, което е извършено в Миналото и се твори в Настоящето.

Често възниква въпроса за това защо засега всички известни на човечеството пророци са били на Изток, а на Рус тях ги е нямало. Хубаво ли е това или лошо? Сега вие сами можете да отговорите на това след вече току-що изложеното. Значи „делата на Изток са вървели лошо“ и Бог е бил принуден да изпрати там пророци със своите съвети. А в това време на Рус всичко е вървяло „в съответствие с Божия Замисъл“ и на Бог не му е било необходимо да се намесва в нормално вървящия процес.