„Привикнеш ли към топло, студът няма да понесеш.“

Продължителност на периодите на неблагоприятни въздействия на студа на човека. Както беше отбелязано, екстремалните значения на хидрометеорологичните величини се отличават с висока изменчивост. Много по-представителни и устойчиви са оценките за годишната повторяемост на едни или други атмосферни условия. По данните за повторяемостта на неблагоприятните условия може да се оцени времето за престоя при определени видове работи заради студа.

Да оценяваме прост труд на открито е предизвикано от това, че еквивалентната температура на ветрово охлаждане T_wc, което е по-ниско критично значение. Критичните значения на тази температура могат да бъдат различни. Така съгласно „Правилата за техническа експлоатация на нефтодобива”, при температури на въздуха минус 40 ºС и по-ниски независимо от скоростта на вятъра или при други температури и скорост на вятъра, еквивалентната температура на въздуха е минус 40 ºС, работата на открито се прекратява.

Могат да бъдат и други ограничения по температурата на въздуха по използването на технически средства на студ, известни са ограниченията по температура на въздуха, при които на хората не се препоръчва да излизат навън. Последните се изменят в широки граници и засега никакви норми не се препоръчат. Например, хигиеничните изисквания към условията на обучение в общо образователните учреждения има изискване към условията за обучение в сградите на училищата, но няма изисквания към допустимите условия за атмосферните условия по пътя към училище, където децата обикновено получават преохлаждане.

На практика решение за забрана, например, за посещение на училище от децата се взема от местните органи на властта (образованието) и е в широки граници. В Европейската част на Русия пределно значение на температурата за посещение на училище за учениците от старшите класове е: -30 ºС, а в Сибир е: –35 ºС.

В качеството на втори показател за суровост на климата се използва продължителността на периодите с температури на топло усещане като по-ниски за определени периоди, например, 30 градуса студ.

Средна годишна продължителност на периодите с температура на въздуха по-ниска от минус 30 ºС. На рис. 5 е приведена картосхема на средната годишна продължителност на периодите с температури на въздуха по-ниска от минус 30 ºС.

Рис. 5. Средна годишна продължителност на периодите с еквивалентна температура на ветрово охлаждане по-ниска от минус 30 ºС.

Картосхемата за средната годишна продължителност на периодите с еквивалентна температура на ветрово охлаждане T_wc по-ниска от минус 30 ºС е приведена на рис. 6.

Рис. 6. Средна годишна продължителност на периодите с еквивалентна температура на ветрово охлаждане T_wc по-ниска от минус 30 ºС за 2007 – 2014 г., за денонощие.

Сравнявайки рис 5 и рис. 6, може да се отбележи, че топловото въздействие на Атлантическия и Тихия океан в Арктика на практика напълно се нивелира тяхното ветрово въздействие на топло усещането на човека. Езиците на топло над Карско и Чукотско море, предизвикано от влиянието на океаните, добре се проследява на рис. 5, практически отсъства на рис. 6. При избрани ограничения на работа (еквивалентната температура за ветрово охлаждане –30 ºС студ и по-ниски) средния годишен престой по причина на студа на крайбрежието на арктическите морета се изменя в широки градуси – от 2 денонощия в районите на Мурманск – до 120 денонощия на крайбрежието на моретата в районите на Новосибирските острови. При това степента на суровост на климата по тези критерии изпитват съществени изменения както по широта, така и по дългота.

Най-сурови условия се отбелязват на крайбрежието на източната част на Карско море и в западната част Източно сибирско море. Предложения по типизация на морските акватории на основата на указаните критерии – средно годишна продължителност на периодите с температури на топло усещане по-ниски от –30 ºС (по-ниски от зададените предели) са приведени в таблицата.

Таблица 1. Типизация на крайбрежните райони на Русия по степента на суровост на влиянието на климата на човека (продължителност на периодите с T_wc< -30 ºС).

Предложения критерий може да бъде модифициран приложно към други прагови значения на температурата на ветровото охлаждане (температурата на усещане на студ). Например, използването в качеството на прагово значение 40 градусов студ, може да се оцени средния годишен престой при експлоатацията на нефтобазите. Но независимо от величината на праговото значение този показател позволява да се направи сравнение на условията на труд в различните райони по степента на влияние на студа на човека.

По такъв начин, предложените обективни показатели за районирането на климата по степента на влияние на студа върху човека.

Първия показател – абсолютния минимум и разчетната величина на абсолютния минимум на температурата на ветровото охлаждане – позволява адекватно да се изпълни проектиране и снабдяване на работещите в Крайния север хора със средства за индивидуална защита от студ.

Втория показател – продължителност на периодите с температури на ветрово охлаждане по-ниски от зададените предели – позволяват да се оцени престоя за определени видове работа или да бъде изпълнено технико икономическа обосновка на проекти за усвояване на Арктика.

Получените резултати отразяват атмосферните условия за периода от 2007 до 2014 година, за оценка на разчетните значения на предложените показатели на рядка повторяемост (възможно един път за 10, 20, 50 и повече години) и за повишаване представителността на оценките се изисква изпълнението на специални работи с привличане на повече продължителни редове от наблюдения.