„Делата сами говорят за себе си.“

Почти едновременно с походите на славяните към Черно море, техните речни и морски плавателни съдове се появили и в Каспийския басейн. Съдейки по находките на монети и разказите на арабски писатели, търговските отношения между Русия и Изтока особено се увеличили към края на 8-ми век. Горното течение на Волга е близо до реките на Балтийския басейн. Поради това не само славяните, живеещи на брега на Балтийско море, но и жителите на Новгород и Ладога са били въвлечени в източната търговска система. Многобройни находки на арабски монети са направени в района на междуречието Ока-Волга, включително на мястото на бъдещата Москва. Съществувал древен път на изток и от среден Днепър – по Дон. Арабските писатели наричат тази река „славянска“ или „руска“ река.

С образуването на Киевската държава особено значение придобили южните пътища между Приднепровския регион и долното течение на Волга. Главни пунктове на търговски отношения с източните страни били столицата на волжките българи, разположена близо до устието на Кама, и главният хазарски град – Итил, разположен на един от клоновете на Волга, недалеч от вливането й в морето. Освен това, руските търговци не се ограничили само с градовете на Волга, те преплували и Каспийско море. Информация за търговията на източните славяни в при каспийските страни се намира в не достигналото до нас в първоначалния си вид съчинение на Ибн-Хордадбех, завършено около 885 г. Според него славяните, плавайки на кораби по „славянската река“ (Волга), са достигали до столицата на Хазария, където от тях изисквали мито и след това излизали в Каспийско море. Там те разтоварили стоките си до всеки бряг и даже ги превозвали на камили в Багдад. Тези факти, съобщени от арабски писател, който е добре запознат със ситуацията в страните от Каспийския басейн, са най-ценното указание, че в средата на 9 век е имало постоянни икономически връзки на източните народи със славяните – Русия.

Най-старите сведения за руските походи в Каспийско море се съдържат в историята на Табаристан (южното крайбрежие на Каспийско море), написана през 1216-1217 г. от Мохамед, син на ал-Хасан. На него му е било известно нападението на русите над Абесгун (на югоизточния бряг на морето), извършено по време на управлението на Хасан, синът на Зейд (864-884). За съжаление не знаем подробности за това пътуване. В хронологично отношение той е предшестван от поход на русите срещу Цариград през 860 г. През 909-910 г. 16 кораба на русите пристигнали в Абесгун и излезли на брега. Местният владетел нападнал русите през нощта, убил много и взел пленници. На следващата година руснаците отново пристигнали в Абесгун, опустошили брега и заедно с пленниците се оттеглили към Дейман (югозападното крайбрежие на Каспийско море). Част от тях слезли на брега, а друга част останали на корабите. Гилан Шах, който управлявал в тази област, изпратил срещу тях отряд войници, които през нощта изгорили корабите, които били на брега и убили десантиралите хората. Тогава корабите на русите, които били в морето, се отдалечили, но скоро били неочаквано нападнати от враговете и всички загинали.

Походът на русите през 909-910г. непосредствено предшествал нападението на техния флот в околностите на Баку през 912-913 г. Ценни сведения за този поход предоставя арабският историк Масуди, който пише през 40-те години на 10 век. Около 912-913 г. голяма флотилия на русите, наброяваща 500 кораба, на всеки от които имало до 100 човека. Достигнала „река Хазар“ (Волга) през Черно море и Дон, спуснала се по нея и влязла в Каспийско море с разрешението на хазарския каган. Русите нападали градовете по източното крайбрежие и достигнали до петролните източници в района на днешен Баку. „Тогава – съобщава Масуди, – сред народите, живеещи около това море, възникнало недоволство, тъй като от древни времена те не били чували за вражески нападения по това море, където плавали само търговски и риболовни кораби.“ В продължение на няколко месеца руснаците останали на островите в близост до петролните източници и „никой не можел нищо да направи с тях, макар че хората се въоръжавали срещу тях и вземали предпазни мерки; районът около морето бил гъсто населен“. След това с взетата плячка руснаците отплавали към устието на Волга, но тук претърпели поражение в сражение с мюсюлманите, живеещи в Хазария.

Изследването на руските походи към Цариград и на изток показва, че несъмнено е имало пряка връзка между тях. Големия поход на русите в Каспийско море около 912-913. бил извършен малко след сключването на изгоден договор от Олег с Византия. След като постигнали успех в Черно море, русите предприели експедиция на изток, чийто мащаб подсказва, че не става дума за нападение в името на плячка, а за постигане на по-сериозна цел. Като се вземе предвид фактът, че този поход е предшестван от многогодишни мирни търговски отношения, може да се предположи, че причината за него, подобно на похода към Константинопол, е отмъщение за обидите, нанесени на руските търговци, или желанието да се унищожат препятствията, възникнали по пътищата на източната търговия.

В началото на 40-те години на X век. руската войска е направила поход срещу хазарските владения на полуостров Таман. Има основания да се смята, че по това време руското княжество е възникнало в Тмутаракан (на полуостров Таман и в района на Керч).

Завземането на град Бердаа по време на руския поход на Каспийско море. 943-944 година

Значителен интерес представлява похода на русите в югозападната част на Каспийско море, към столицата на Албания (древното име на съвременен Азербайджан), град Бердаа през 943-944 г., описана подробно от Ибн-Мискавейх, който починал 87 години след това събитие и поради това имал възможност да научи подробности от очевидци за този поход. „Този народ (русите), – пише Ибн-Мискавейх, – е могъщ, телосложението им е голямо, те имат голяма смелост, те не знаят бягство, никой от тях не бяга, докато не убие или не бъде убит. Друг източен автор, Марвази, в историческо – географски трактат, написан около 1120 г., използва текст на разказ за русите, формиран, очевидно, в края на 9-ти век във връзка със завземането на Бердаа, съобщава, че „тяхната (руска) храброст и мъжество са известни, тъй като един от тях е равен на няколко души от другия народ“.

Въз основа на проучването на писмени източници беше установено, че голяма руска флотилия с войници на корабите, пристигнали до бреговете на Азербайджан от Черно море и Керченския проток, стигнали до Дон, пристигнали по тази река до Волга и се спуснали в Каспийско море. Руснаците влезли в устието на реката Кури, разбили изпратените срещу тях войски и, преследвайки бягащите, превзели град Бердаа. Според разказите на източните писатели, Бердаа през X век. бил един от най-големите и богати градове в целия преден изток; наричали го „Кавказкият Багдад“. Ion-Miskaveikh съобщава, че влезлите руснаците в града започнали да успокояват жителите: „Няма разлика във вярата между вас и нас. Единственото, което искаме, е властта. На нас лежи отговорността да се отнасяме добре към вас, а вие да ни се подчинявате. „По време на продължителните борби част от жителите, заедно с руснаците, отблъснали нападенията на мюсюлманите. Местният арабски владетел Марзубан-ибн-Мохамед събрал голяма войска срещу русите. В продължение на около шест месеца, а според други източници дори цяла година, руснаците устоявали на обсадата, докато не били изтощени от избухнала сред войниците епидемията.

„Слушал съм аз от хората, които са били свидетели на тези руси, – съобщава Ибн-Мискавейх, – удивителни разкази за храбростта им, за пренебрежителното им отношение към събраните против тях мюсюлмани. Един от тези разкази бил разпространен в тази местност, и слушал съм аз от много, че пет човека руси се събрали в една от градините на Бердаа; сред тях бил голобрад юноша, с чисто лице, син на един от началниците, а с него няколко жени – пленници. Узнавайки за тяхното присъствие, мюсюлманите обкръжели градината. Събрали се много дейлимити и други, за да се справят с тези пет човека. Те се старaели да вземат поне един от тях в плен, но не могли да се доближат до някого, защото никой от тях не се предавал. И докато те не били убити, те вече убили няколко пъти повече мюсюлмани. Голобрадият юноша бил последен, останал жив. Когато той видял, че ще бъде взет в плен, той се качил на едно дърво, което е било близо до него, и нанасял сам на себе си удари със своя кинжал в смъртоносно място до като не паднал мъртъв. Останалите живи руснаци си отишли с плячката и със пленници в устието на река Кури, където ги чакали корабите. На тях те отплавали обратно.“

Походът на русите в Бердаа през 943-944 хронологично съвпада с отбелязания в нашите летописи поход на Игор на Дунав, през 944 г. Като се има предвид неточността на датите, посочени в нашите летописи, и условностите в превода на мюсюлманския календар в християнска хронология, въпросът за кой от тези походи е бил извършен по-рано, може да бъде разрешен въз основа на изучаване на общата историческа ситуация и вътрешната връзка между походите. На първо място, трудно е да се допусне, че руснаците, понесли тежки загуби при напускане на Бердаа, биха могли веднага да предприемат поход срещу такъв мощен враг като Византия. Междувременно обратната последователност на тези събития, тоест първо пътуване до Дунав и след това експедиция до Каспийско море била напълно възможна, тъй като походът на Игор срещу Византия завършил без бойни стълкновения със сключване на здрав мир – „докато слънцето сияе и мир ще има“.