Правете пари с честни средства, ако можете, а ако не можете с честни — с всякакви.

Индианците кечуа, които копаят в мините и извличат подземните богатства на боливийските Анди, се трудят под земята в един мъждукащ полумрак, където пълновластни господари са Дяволът и неговата съпруга. Сам Дяволът решава дали да им даде или откаже търсения успех, пари и богатство. Горе, на светло, миньорите се молят на Дева Мария и вси светии да им помогнат да решат своите проблеми, свързани с живота, смъртта и любовта, но в подземния мрак единственият олтар е олтарът на Дявола. Дева Мария и светиите властват над водата, земята, реколтата, домашните животни и раждането на деца, но понеже парите се добиват от злато и сребро, а златото и среброто лежат в земните недра, които са под властта на Дявола, само Дяволът и неговата съпруга могат да дарят хората с тях. В някои отношения Дяволът в боливийските рудници напомня гръцкия бог Плутон, властелин на подземния свят, който единствено имал силата да раздава на смъртните драгоценния метал, скрит в него, поради което се смятал за покровител на богатите.

Дълбоко в подземните галерии миньорите издигнали олтари на Дявола, когото наричали El Tio — „чичото“, и на неговата съпруга Чина Супаи. Статуите изобразяват Дявола с големи извити рога и с изпъкнали кървясали очи, които сякаш заплашват да изхвръкнат от орбитите. Ушите му са като на муле, а от долната му челюст стърчат дълги черни бивни. Останалите му зъби са остри като ножове и обикновено се изобразяват с парчета огледало, които отразяват оскъдната светлина в галерията, придавайки на усмивката му смразяваща жестокост. На главата си Дяволът има корона, увенчана с надигаща се змия или с гущер, изправен на задните си крака, с отворена уста, която сякаш яростно крещи. До статуята на Дявола обикновено е тази на съпругата му — невзрачна особа с широко, лунообразно червендалесто лице, наподобяваща боливийска селянка.

Всяка сутрин миньорите принасят дарове пред олтара на Чичото и Чина Супай. Освен традиционните свещи всеки миньор носи по една цигара, глътка алкохол и стиска листа кока за Дявола и бучка захар за съпругата. При земетресения и пропадания на галериите в мината се провеждат специални ритуали за умилостивяване на злите сили и тогава се принасят по-крупни жертви — лами или овце. По време на жертвоприношението кръвта на животното се разлива по олтара, а шаманът изтръгва още пулсиращото сърце и от него разпръсква кръв по четирите свещени посоки според традиционната космология на инките. С този акт се сключва договор между поклонника и божествата; срещу направената жертва миньорът получава обещание за закрила на живота си. Подобни жертвоприношения се извършват и през август — месеца на Дявола, когато миньорите обикновено купуват нови инструменти и се запасяват с инвентар за следващата година, а също и през сезона преди Велики пости, когато има много народни увеселения и хората могат да се поотпуснат и да харчат пари.

Според местните схващания някои поклонници са по-алчни от другите; те се стремят не просто към насъщния хляб, с който да преживеят от ден за ден, а към истинско богатство — към пари. За да постигне такова богатство, поклонникът трябва да принесе особено голяма жертва — човешко същество, което се убива на олтара по същия начин като овца или лама. Всеки път, когато местните хора открият в околността на мините труп на млад мъж, особено ако по тялото има необичайни белези и следи от насилие, се знае, че той е бил принесен в жертва на Дявола и Чина Супай. Такъв договор с Дявола се сключва само за пари.

В продължение на близо пет века индианците от Боливия добиват сребро от най-големите залежи в света; през цялото това време те си остават един от най-бедните народи на земята. Това никак не е чудно, след като за тези хора добиването на сребро, сеченето на монети и издаването на пари са все дейности, върху които тегне проклятие. Накъдето и да се обърнат, индианците виждат нови и нови доказателства за пагубното действие на това проклятие и на сделките с Дявола. Те припомнят трагични исторически събития като убийството на последния император на инките Атахуалпа от Франсиско Писаро и последвалото падане на тяхната империя под испанско господство. Разказват за свои сънародници, натрупали стотици милиони долари от търговия с кокаин — постижение, което би било невъзможно без договор с Дявола и неговата съпруга. Как иначе тези неуки мъже биха могли непрестанно да се изплъзват от боливийската армия, съоръжена с най-съвременни американски технологии? Бедните миньори знаят и друго: че докато те всеки ден рискуват живота си в мините, без всякаква надежда да се изтръгнат от блатото на бедността, много хора, които никога не са цапали ръцете си с физически труд, живеят в охолство и трупат милиони. Според боливийските индианци подобна несправедливост в разпределението на благата може да е резултат само на магия, на договор с Дявола.