„Щастието на оръжието е променливо.“

С финансовата подкрепа на ЦРУ д-р Джеймс Хамилтън, консултант на Управлението по подпроект 140 на МКУЛТРА (който по-късно се превръща в подпроект 3 на МКСЪРЧ), е трябвало да обзаведе и ръководи така наречената „сънна лаборатория“. Вместо това той използва парите, за да направи лаборатория в лечебницата на затвора във Вакавил, Калифорния, където провежда изследвания върху затворници. В своето писмо до фондация „Гешиктер“ от 30 март 1965 година Хамилтън описва работата си по финансирания проект така: „Сега правим нова серия от експерименти върху 100 субекти затворници. В експериментите поглъщането на радиоактивен йод от щитовидната жлеза и на Т-4 от червените кръвни телца, както и някои други разработени от нас мерки, се отчитат спрямо изследвани в миналото променливи.“ Днес Хамилтън твърди, че няма спомен някога да е правил изследвания върху хора.

В документацията на БЛУБЪРД-АРТИШОК на няколко пъти се споменава за йонизираща радиация. В един меморандум на ЦРУ без дата има описание на изследванията на АРТИШОК, сред които се споменава за „радиация“, както и за „други области“, които са били „проучени“, а също за химикали, хипноза и психиатрия. Друга картотека от архивата на АРТИШОК под името „Лъчиста енергия“ разглежда възможността за създаване на „сънен лъч“, започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние. По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него“.

Все пак д-р Уеб Хеймейкър, експерт от Института по патология на въоръжените сили, отхвърля предложението поради това, че „се съмнявал подобен подход, с ултразвукова или друга лъчиста енергия, някога да бъде възможен.“

В друга картотека на АРТИШОК под наименование „Метод на белязаните атоми“ се заявява, че в Масачузетската много профилна болница са разработили техника „за проследяване на радиоактивен материал из човешкото тяло и особено в мозъка“. След това се казва: „В този ред на мисли някои от най-важните ни консултанти постоянно насърчаваха проучването на методи на белязаните атоми като средство да се даде тласък на изследванията АРТИШОК.“

Подпроекти 17 и 46 на МКУЛТРА включват използване на радиоактивни изотопи върху лабораторни животни за изследване ефектите от ЛСД. Не е ясно дали в експериментите на ЦРУ с ЛСД подобни радиоактивни изотопи не са използвани и върху хора, макар да е известно, че това е ставало и има един смъртен случай.

Наличните доказателства показват, че не само ЦРУ са участвали в тайни експерименти върху хора. От 1950 до 1970 година Управлението работи в тясно сътрудничество със сухопътните войски на САЩ в изследването на ЛСД и други химикали върху човешки същества.

Болшинството изследвания върху хора са правени във Форт Детрик и в Лаборатории за изследване на въоръжението Еджуд (ЛИВЕ), и двете в Мериленд. Главният контрагент на армията в това изследване е д-р Албърт Клигмън от Пенсилванския университет. Някои от изследванията на Клигмън за ЛИВЕ, включително с употреба на радиоактивни изотопи, са правени върху затворници от Холмсбъргския затвор в Пенсилвания.

В средата на 60-те години на XX в. д-р Клигмън основава Бръшлянените изследователски лаборатории (БИЛ), чрез които ЛИВЕ провежда непозволени експерименти. Документацията на ЛИВЕ във връзка с опитите върху хора повдига някои сериозни етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съединение, известно под името ЕА3167. Това химическо вещество с потенциалната способност да изважда психиката от строя е тествано върху хора, включително затворници от Холмсбъргския затвор. Една от основните цели на ЦРУ в тези изследвания е да синтезира белязаното с радиоактивни изотопи ЕА3167.

През януари 1975 година един меморандум от канцеларията на генералния инспектор на ЦРУ показва, че ЕА3167 е било използвано върху 20 човешки субекти и че след това са направени още наблюдения и изследвания. Ако се вярва на този документ, изпитателният протокол е „аналогичен“ на използвания от Бръшлянени изследователски лаборатории. ЦРУ прекратява договора си с ЛИВЕ през 1973 година.

В по-новите разследвания на Министерството на енергетиката служители на ЦРУ са отричали категорично в работата по договора между ЛИВЕ и Управлението да са използвани човешки субекти. В подкрепа на това твърдение ЦРУ се позовава на вътрешното си разследване от 1977 година, когато сенатор Кенеди провежда своите разпити на свидетели.

Документите показват и че Министерството на отбраната (МО) има значително участие в планирането и провеждането на експерименти с радиация върху хора в рамките на своите програми за ядрени оръжия. Голяма част от тази работа МО извършват в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. чрез своя Съвет за изследвания и развитие, който включва няколко консултантски групи и комисии.

Например Комисията по медицински науки е помогнала за формулирането на политика, която през 1953 година е подтикнала министъра на отбраната Уилсън да издаде меморандум, който прилага на практика Нюрнбергския кодекс. Кодексът предвижда достатъчно медицински и етични насоки, които да пазят интересите на доброволците в експериментите. Все пак в продължение на десетилетия след това почти всяко министерство и правителствена агенция на Съединените щати, участвали в експерименти върху хора, са го пренебрегвали.

Според документацията на МО и Националния архив, ЦРУ е била представлявана на поне осем съвещания на Комисията по медицински науки.

През 1952 година д-р Кларк Ийгър, началник на медицинското подразделение на Отдела за научно разузнаване на ЦРУ, присъства на съвещание, по време на което са обсъждани етични въпроси във връзка с използването на хора в експериментите с радиация. По-късно той е един от главните консултанти на програмата АРТИШОК по изследване на промиването на мозъци от външен източник.

От писмените документи става ясно, че ЦРУ е извършвало проучване за радиационна война (РВ) и е събирало сведения за работата на Съветския съюз в тази насока. Доказва се и сътрудничеството между ЦРУ и МО, както и опитите им в средата на 50-те години да разработят летящи на голяма височина балони като оръжие за разпръскване на радиация в Съветския съюз. И все пак още през 1953 година Управлението заключава, че няма голяма вероятност Съветския съюз да разработи ядрени оръжия.

В началото на 50-те години ЦРУ предлага на МО и Комисията по атомна енергия (КАЕ) да се разработи малко мащабно ядрено оръжие за употреба в не конвенционални бойни действия на партизански групи. Управлението оглавява Обединената комисия за разузнаване по въпросите на атомната енергия – главната институция, отговорна за наблюдаване на съветските програми за ядрени оръжия.

Лаборатория „Лоурънс Ливърмор“ (ЛЛЛ) към Министерството на енергетиката има богат опит в експериментирането върху хора. Тяхното сътрудничество с Британския институт за изследване на атомната енергия и лабораторията „Харуел“ продължава от 1972 г. до 1990 г.

От Меморандума за споразумение между ЦРУ и ЛЛЛ от 1965 година (разсекретен) става ясно, че ЛЛЛ е провеждала експерименти за ЦРУ в резултат от връзката й с КАЕ и Министерството на енергетиката.

В отговор на Консултативната комисия ЦРУ отрича след търсенето из поверителната си документация да е открило каквито и да било доказателства, че ЛЛЛ е провеждала експерименти върху хора за Управлението. Все пак наличната информация подсказва друго. Неколцина души, активно замесени в експериментите върху хора за МО и КАЕ, може да са вършили някои работи и за ЦРУ.

Харолд Ходж от Университета в Рочестър е получил от Управлението средства за изследване на ЛСД. Ходж е ръководел и работата на проекта „Манхатън“ в Рочестър, а именно изследванията върху токсичността на урана. В друг случай в резюмето на ЦРУ пред Консултативната комисия се заявява, че д-р Робли Еванс „отдавна е консултант на ОТО и ПТС по радиационна безопасност, откриването на радиация и използването на белязани атоми“. Еванс е бил и преподавател в МТИ, участвал пряко в експериментите с радиация върху хора за Комисията по атомна енергия, МО и други институции.

На едно съвещание през 1955 година трима души дават показания пред членове на Консултативната комисия, че действително са участвали като субекти в радиационни изследвания на ЦРУ по проекта МКУЛТРА. Въпреки че не са в състояние да представят никакви документи в подкрепа на твърденията си, свидетелите съобщават имената на добре известни личности, замесени в програмата МКУЛТРА.

Тъй като почти всички оперативни досиета и документи на МКУЛТРА са унищожени през 1973 година, ЦРУ е в състояние да пренебрегне директното искане на Консултативната комисия за по-сериозно вътрешно разследване – просто отхвърлят твърденията на свидетелите като недоказани и отричат да са участвали по какъвто и да било начин в тестове с радиация върху хора. Освен това Управлението не е готово да улесни откриването на архиви на не правителствени организации, които биха могли да докажат участието на държавата в такива експерименти.

Следователно от многобройните доказателства и показания се вижда, че Управлението е успяло да избегне скандала от поредното нарушаване на своя морален кодекс.