„Първият не печели, ако вторият не загуби.“

Развитието на банковото дело, започнало през тринайсти век, довело между другите си последици и до значително увеличаване на обществения интерес към нови науки като математиката, както и към други класическите форми на познание, до възраждане на класическия интелектуален климат и в крайна сметка на класическия стил в изкуството. Колкото повече богатства натрупвали могъщите банкерски фамилии като Медичите, толкова повече били склонни да постъпват като всички новобогаташи, обръщайки поглед към миналото, към славата на античния свят, с която се опитвали да се отъждествяват, пълнейки резиденциите си с богати колекции от произведения на античното изкуство и библиотеки от произведения на класиците — главно преводи от гръцки, латински или арабски. Когато се свършили старите дворци на пазара за имоти, те започнали да си поръчват нови, които външно да приличат на стари.

Тези заможни фамилии на търговци и банкери можели да си позволят да финансират нова наука и ново изкуство, освободени от задушаващата прегръдка на църквата и манастирите. Появил се хуманизмът — качествено ново течение в изкуството, при което ударението се поставяло върху човешкото тяло — така както е достигнало до нас в произведенията на Микеланджело и Леонардо да Винчи. Последният пише в един от трактатите си:

„Добрият художник трябва да рисува основно две неща — човека и идеите, които се зараждат в човешкото съзнание.“

Човешкото тяло станало фокус на хуманизма в изкуството.

Медичите и останалите богати банкерски фамилии използвали класическото образование и като средство за разграничаване от религиозните теми, доминирали почти изцяло европейската култура през средните векове. Тези фамилии натрупали цялото си богатство и влияние с печалбите от своите търговски начинания; на църквата те не дължали нищо. Техните домове, мебелировката им, колекциите им от произведения на изкуството били замислени изцяло по антични, класически образци от предхристиянската епоха, от епохата на Елада и Рим. Макар да не бил по същество антихристиянски или антиклерикален, този нов интелектуален климат бил наречен хуманизъм, тъй като той поставял ударението върху човека, а не върху богове, светци и ангели.
Също като банковата система, от която се финансирал, Ренесансът възникнал във Флоренция. Когато Медичите (придобили достатъчно влияние в Рим, а неколцина представители на фамилията дори се изредили на папския престол, те пренесли своите идеи за новите изисквания към мисълта и изкуството във Ватикана, откъдето ги разпространили в цялата католическа църква. По тяхна поръчка Микеланджело нарисувал на тавана на Сикстинската капела сцената на сътворението на Адам така, че първият човек да прилича изцяло на своя създател — една революционна промяна спрямо религиозното изкуство на по-ранни епохи.

В литературата хуманизмът пренесъл ударението от използването и разработването на библейски сюжети към ежедневните проблеми на човека. Примери за това ново течение в литературата са „Декамерон“ на Бокачо (1353), светски исторически книги като „История на Флоренция“ на Леонардо Бруни (1429), както и произведения в прослава на човека като „Възхвала на човешкото достойнство“ на Джовани Пико дела Мирандола (1486). Интересите на всички тези автори били насочени изцяло към обкръжаващия ги свят, който вдъхновявал техния гений в много по-голяма степен от разни абстрактни понятия за рая и задгробния живот в някакво паралелно измерение на действителността. Есето на Пико дела Мирандола разработва темата, че „няма по-прекрасно творение от човека“. Сравнявайки човека с животните и ангелите, авторът посочва, че „от момента, в който се роди, звярът донася със себе си… всичко, от което се нуждае“, докато „каквито семена посее човек, това ще изникне и даде плод в него. Ако семената са от растение, той ще прилича на растение; ако са от чувства и емоции, ще израсне като животно; ако са рационални, ще се развие като небесно създание; ако са интелектуални, ще бъде ангел и син Божи“.

Художниците, писателите, търговците и аристократите на четиринайсти и петнайсти век едва ли са съзнавали, че тяхната епоха би трябвало да се нарича Ренесанс. Самото понятие дошло на мода едва през деветнайсти век; то било въведено в употреба за обозначаване на възраждането на интелектуалния интерес към миналото за пръв път през 1855 г., с излизането на книгата „Ренесансът“ на Жюл Мишле. Може да се каже, че понятието Ренесанс е един модерен опит за назоваване на времето, през което са живели въпросните художници, писатели, търговци и т.н.

С настъпването на Ренесанса историята навлязла в един нов златен век, през който погледите били обърнати в много по-голяма степен напред, отколкото назад. Макар Флоренция и областта Тоскана да станали известни с възраждането на античната мисъл и познание от времето на Елада и Рим, на това място се родил и модерният италиански език, ясно отграничен от класическия латински. „Божествена комедия“ на Данте се смята за първото литературно произведение, написано на модерен италиански. В съчиненията на Данте, Бокачо и Петрарка тосканският диалект се издига до статута на установена литературна норма на италианския език.

Със своя разцвет Ренесансът станал източник на нови идеи не само в изкуството, но и в търговията — идеи, които достигнали до Франция, Германия, Холандия, Англия и чак до Скандинавия. В трудовете на френския мислител и есеист от шестнайсти век Мишел дьо Монтен се виждат ясни белези на един нов начин на мислене. В своите „Есета“, започнати през 1571 г. и смятани за първообраз на съвременния есеистичен жанр, Монтен разсъждава надълго и нашироко върху ролята на пазара в живота на човека. Думата „есе“ произлиза от френския корен на глагола за претегляне и оценяване на монети и благородни метали на пазара. Сам Монтен описва творбите си като издържани в свободния разговорен стил на „пазарния площад“.

В краткото му есе „Печалбата за един е загуба за друг“ се долавя зараждането на икономическо съзнание. Монтен представя печалбата като нещо естествено, поставяйки я в контекста на живота, смъртта и разпада. Авторът заключава, че печалбата често е продиктувана от мотиви, които сами по себе си не са благородни — също както новият живот възниква от продуктите на гниенето и разпада. Макар рядко да споменава в трудовете си самите пари, от тях се долавя зараждането на модерната система на стойност, цена и печалба.

Подобни тенденции се наблюдават в развитието на литературата и изкуствата. Парите присъстват като основна тема в произведенията на Шекспир — много негови герои се борят не само за чест и достойнство, власт и любов, но също така и за пари и богатство. За един средновековен бард или трубадур би било немислимо да пее за пари, докато парите са централна тема на една цяла пиеса като „Венецианският търговец“. Повечето Шекспирови драми разработват традиционните теми за властта и морала, но същевременно той разпознава парите като основен фактор в зараждащия се модерен свят, като също такова изпитание за силата на човешкия характер, каквито са любовта или войната.

Парите проникват и в изобразителното изкуство, особено в произведенията на холандските и други северно европейски художници. На платната им виждаме как банкер брои парите си или кутийка с монети се появява сред останалите елементи на някой натюрморт, вдъхващ усещането за домашен уют и спокойствие. Хората по принцип са склонни да описват в своите художествени произведения сюжети, заемащи особено място в живота им; с развитието на търговията ударението в изкуството постепенно се премества от познатите религиозни и митологически сцени на герои, яздещи коне и заобиколени от кучета, към портрети на хора, любуващи се на своите вещи — пари и скъпи предмети, купени с тях.

Наред с банките и Ренесанса богатото културно наследство на Флоренция се свързва и с името на Америка. По странен обрат на съдбата собственото име на един флорентински пътешественик и самохвалко — Америго Веспучи (1451—1512) е обезсмъртено в названията на двата континента, съставляващи Новия свят.

Въпросният Веспучи бил един от многото флорентински търговци, пътували по света. Наскоро след като Христофор Колумб пресякъл Атлантика към новите земи, Веспучи се присъединил към една експедиция, за която се смята, че достигнала до бреговете на днешна Бразилия. В пътеписите му се съдържат налудничави описания на всевъзможни земи и чудеса, които по всяка вероятност са плод на богатата му фантазия. Тези писания и съставените от него карти обаче получили такова широко разпространение, че един немски картограф нарекъл на негово име новооткрития южен континент, за който тогава се смятало, че не е свързан по суша със земите, на които бил стъпил Колумб. Не след дълго името започнало да се използва и за двата континента, които били наречени съответно Южна и Северна Америка. Така единственият човек в света, който може да се похвали, че на негово име са кръстени не един, а цели два континента, е флорентинският търговец Америго Веспучи.

С развитието на италианските банки и настъпването на Ренесанса възникнала една цивилизация от нов вид, характеризираща се с нови начини на мислене и с нова система на организация на търговската дейност. Сами по себе си банкерите и тяхната парична система едва ли биха били в състояние да създадат цяла нова цивилизация, но въведените от тях промени били последвани от едно уникално събитие в световната история. С разширяването на европейската хегемония върху двете Америки европейците натрупали по-големи богатства от всяка друга предходна цивилизация. Тези нови богатства, съчетани с новите финансови институции, създали уникалната банкова система, доминирала в целия свят в продължение на петстотин години, чак до Първата световна война.