„Пасажерът не управлява лодката.“

Изучаване на хидрометеорологичните и геофизичните полета в интерес на флота. Успешните действия на силите на флота, ефективността на използването на оръжията и безопасността на плаване в значителна степен зависи от отчета на влиянието на външната среда. Изучаването на хидрометеорологичните и геофизичните полета в интересите на навигационно – хидрографското и хидрометеорологично осигуряване на военно морските дейности на страната винаги е било една от най-важните задачи на Хидрографска служба на Военно морския флот. Но с интензивното развитие на ВМФ през 1950-1970 година, излизането му в просторите на Световния океан, приемането на въоръжение на нови образци въоръжение, военната и специална техника е станало очевидно, че съществуването на подразделенията на ХС на ВМФ вече не са в състояние в пълен размер да осигуряват обработката и усвояването на рязко нарасналите потоци от информация за Световния океан. През 1972 година със заповед на Министъра на отбраната с цел за по-ефективното използване на материалите от океанографските изследвания в интересите на всички видове Въоръжени Сили е бил създаден Научно изследователския океанографски център на МО.

В Положение за Научно изследователския океанографски център на Главно командващия на ВМФ са били възложени следните основни задачи:

– разработка на методи за сбора и обработката на материалите за хидрометеорологичните и геофизичните изследвания, а също така и за тяхното научно обобщение и представяне в интересите на решаваните задачи по НХХМО на ВМФ;

– разработка на структури, принципи на организация и математическо осигуряване на Банката от океанографи данни на МО;

– разработка на предложения по провеждането на океанографски изследвания в интересите на МО;

– разработка на методи по осигуряването на корабите, щабовете, хидрометеорологичните центрове на ВМФ с режимна и прогностична информация за средата;

– разработка на предложения по провеждането на океанографски изследвания в интересите на МО.

На Центъра също се възлагат задачи, имащи много по-тясна насоченост:

– сбор и съхранение на материалите от океанографските изследвания;

– контрол за своевременно представяне в Центъра от морските организации на страната на материали от океанографски изследвания;

– разглеждане и подготовка на заключения по програми и технически проекти по изпълнението на океанографските работи;

– предаване на изходни данни към организациите, работещи по договори с МО и др.

Работата по формирането и установяването на Центъра през 1972-1973 г. е била възложена на първия му началник к 1 р Сорокин.

С интензивните изследвания на Световния океан в Русия са се занимавали не само експедициите на ХС на ВМФ, но и редица морски организации, използващи в своята дейност информация за средата. Във връзка с това със специално постановление на Държавния комитет на Русия по науката и техниката е била създадена единна общодържавна система за сбор на океанографска информация и предоставянето й до потребителите от всички нива. В единната система са били включени всички ведомствени центрове, а също така и Международния център за данни „Б”, създаден за организация и практическо осъществяване на обмен на информация между Русия и другите страни. Координацията на дейността на всички центрове и организации, заети с изучаването на Световния океан, контрола за изпълнението на постановлението на ДК по наука и техника в частта, касаеща създаването на банките за океанографски данни е осъществявала комисията на Научния съвет на ДК за наука и техника по проблемите по „Изучаването на океаните и моретата, и използването на техните ресурси”.

Цялата научна дейност на Центъра се основава на най-широкото използване на Банката океанографски данни (БОД), създадена в Центъра. В това се е състояла и разликата на Центъра с другите научно изследователски учреждения на МО. Създаването, воденето и използването на информацията на Банката от океанографски данни на МО е основното задължение на Центъра. До началото 1990-те години в Центъра ежегодно са постъпвали първични материали от изследователските експедиции на ВМФ, други ведомства, а също така и данни по международните канали за международен обмен. Това е представлявало около 10 млн. измервания на 100 параметъра за средата.

За съжаление, с ликвидацията през 1991 г. на всички съюзни структури с възложените им функции на между републиканско ниво са били нарушени и преките връзка на Центъра с родствените организации и други ведомства. Това е довело до снижаване на обема на информацията и до задържането й за постъпване. Така, от 1990-те години в банката постъпват основно данни от експедиционните изследвания само от ВМФ и от съвместните експедиции, в които вземат участие специалисти от хидрографския институт.

Заедно с това Центъра продължава да изпълнява заявки от щаба и частите на ВС за данни от наблюденията и обобщени сведения за фронтовите и екстремалните характеристики за състоянието на средата. Попълването с информационни ресурси банката за океанографски данни продължава за сметка на отечествени и задгранични данни, в това число и достъпните по мрежата на Интернет, включително материалите от наблюденията по програмата на Световната метеорологична организация, Между правителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО, националните програми на водещите задгранични държави и др.

Цялата тази информация след строг контрол се завежда в специално разработен формат на магнитни носители. Попълването на базата, всички видове контрол на данните, превеждането им от една форма в друга, подбирането на данните по райони, срокове и по видове на информацията, тяхната статистическа обработка се осъществява с помощта на съвременни програмни средства.

С използването на Банката данни и съвременните средства, изчислителната техника, с която е снабден Центъра, е станало възможно на качествено нова основа да решават много от задачите по НХХМО на ВМФ. В Центъра са били разработени технически задания за нови видове хидрометеорологични пособия и специални карти, оптималните форми за представяне на информацията към потребителите, предложения и внедряване в практиката на научно обосновани методи за обобщение и обработка на данните.

Информацията за очакваните условия за средата в нови пособия е подчинена на главната задача – използването й при осигуряване на безопасността на плаване и скритостта на действията на подводните лодки, при провеждане на операции по търсене, стрелби, минни постановки и други. Тези данни са необходими за разчетите по очакваната ефективност на действията на силите при планиране на операциите. Бил е обоснован състава на информацията, помествана в пособията и тяхната структура. Тази работа се е провела в Центъра в тясното сътрудничество на специалистите от Централното картографско производство.

Освен традиционните за ХС на ВМФ пособия за щабовете на всички нива, в Центъра са разработени и специални документи, съдържащи режимно статистически характеристики за отделни райони на Световния океан и конкретни препоръки по отчета на влиянието на средата на корабите. Била решена задачата по оперативното осигуряване на щабовете и хидрометеорологичните центрове на флота с режимна хидрометеорологична информация по тяхна заявка с помощта на съвременни изчислителни и телекомуникационни средства.

Значително място в работата на Центъра заемат осигуряването на данни за средата към научните учреждения на МО и организациите от промишлеността, заети с разработката на нови образци въоръжение. По задание на поръчителите или главните изпълнители за отделни акватории се разчитат вероятностно статистическите характеристики на параметрите на полетата, функциите на тяхното влияние на характеристиките на въоръжението и техническите средствата, подложени на влиянието на средата, изпълнява се райониране за акваториите по характеристиките на средата. Към основните видове информационна продукция на Центъра се отнасят:

– електронно навигационно хидрографско и хидрометеорологично описание на морето;

– специализирана автоматизирана информационно справочна система на базата на ГИС технологията, включително интегрирането на базата на океанографските данни и електронно цифрова картна основа;

– специализирани информационно справочни пособия, а също така с профилни раздели в справочните пособия, атласи, хидрометеорологични карти, издавани от ХС на ВМФ.

Създаването на банката данни и изпълнението на огромния обем изчислителна работа изискват използването на съвременна изчислителна техника. Във връзка с това през 1974 г. Центърът е получил една от първите в страната изчислителни машини от трето поколение.

Във връзка с реорганизацията на научните учреждения във ВМФ през 1988 г. Центъра е бил включен в състава на Държавния научно изследователски навигационно хидрографски институт, при което ръководителите на Центъра са продължили последователните усилия по усъвършенстването на изчислителната база на Центъра, в резултат на което към края на 1990-те години е бил успешно завършен прехода към персонални компютри.

От 2002 г. по инициатива на началника на Центъра е започнало създаването на базата на Националния информационен океанографски център на Единен център за данни от океанографски и хидрографски изследвания на Световния океан към МО. Принципиално новото е било това, че се е постъпило по пътя на създаването на единна мрежа от автоматизирани работни места с използването на мощен апаратно програмен комплекс на базата на високопроизводителни сървъри, функциониращи под управлението на съответната операционна система. Информационните ресурси във вид на дисциплинарни бази от океанографски, хидрографски и геофизични данни се привеждат под управлението на Система за управление на база данни. Единия център за информация от океанографски и хидрографски изследвания е снабден с линии на базата на оптическа връзка и съвременно телекомуникационно оборудване.

Към настоящия момент проектът по създаването на Единия център за данни се реализира в рамките на подпрограмата „Военно стратегически интереси на Русия в Световния океан” Федералния център за проучване на Световния океан е в съответствие с Постановление на Правителството на Руската федерация от 2010 г.

Специалисти от Научно изследователския океанографски център (Центъра) активно участват в реализацията и в други проекти на ФЦП на Световния океан. В рамките на подпрограмата „Създаване на Единна държавна информационна система за обстановката в Световния океан” са сформирани информационни и картографски ресурси на Военната подсистема. В съответствие с Постановление на Правителството на РФ от 2005 г „За утвърждаване Положението за Единна държавна информационна система за обстановката в Световния океан” на базата на Научно изследователския океанографски център е създаден центърът Военна подсистема към Единната информационна система за обстановката в Световния океан, участващ в осигуряването на дейностите на органите от военното управление, другите учреждения от МО и морските ведомства на РФ, органите от държавната власт субекти на РФ.

Към едно от важните направления за работа на Центъра се отнасят изследванията по проблема за обосноваване на външните граници на континенталния шелф зад пределите на 200 милната икономическа зона, което се явява съставна част от комплекса дейности на съответните организации.

В Държавния институт тези дейности са започнати през 1998 г. в съответствие с Програмата за работа по реализация на Постановлението от същата година. За тяхна информационна основа се явяват съхранените в Центъра уникални архивни материали от хидрографските (сеизмични) работи по систематическото изследване на Северния Ледовит океан с дрейфуващ лед, изпълнявани от ХС на ВМФ при участието на специалисти от Министерството по геология (в рамките на ежегодните експедиции „Север”) от 1960 г.

Материалите от сеизмично географския раздел в банката данни на Научно изследователския океанографски център са били не по-малко от 80% ретроспективни данни, които са били използвани при обосновката на линията на границите на континенталния шелф при подготовката на Заявката на РФ през 2001 г. в ООН за разширяване на континенталния шелф на Русия в Северния Ледовит океан зад пределите на 200 милната изключителна икономическа зона.

По сетне в съответствие с препоръките на Комисията на ООН за границите на континенталния шелф по резултатите от разглеждането на Заявката на РФ от 2001 г. тези изследвания са били продължени от Държавния научно изследователски навигационно хидрографски институт съвместно с учрежденията на Федералното агентство по използване на недрата на Русия.

През 2008 г. в Държавния институт е било разработено техническо икономическо обоснование, а през 2009 г. – техническия проект за изпълнение на допълнителни хидрографски и геофизични работи по определянето и обосноваването на външните граници на континенталния шелф на Руската федерация в Северния Ледовит океан.

В съответствие с указанията на техническия проект са били проведени в централна Арктика с НИК „Академик Федороф” под проводката на атомен ледоразбивач, експедициите „Шелф 2010” и „Шелф 2011”, в резултат на които са били събрани уникални хидрографски и геофизични данни.

Към настоящия момент резултатите от двете експедиции са включени в информационните ресурси не само в БОД, но и в руския геофонд, като са били приложени в подготовката по обновяването на Заявката на РФ към Комисията на ООН за границите на континенталния шелф.

Закономерен резултат от многогодишната дейност на сътрудниците на Научно изследователския океанографски център се явява това, че през 2011 г, банката данни е била създадена и е получила статут на Федерална държавна информационна система, оператор на която се явява МО на Русия и е била регистрирана като „Банка за океанографски данни на НИОЦ на МО на Русия”.

В заключение не може да не се спомене, че и към настоящия момент първия началник на НИОЦ докторът на техническите науки, професор, член кореспондент на РАН, заслужилия деятел на науката и техниката, лауреат на Държавна премия, контра адмирал в оставка А. И. Сорокин продължава активно да работи на най-високо ниво. Като потвърждение за това служи присъдената му през 2012 г. Премия на Правителството на Санкт-Петербург и на Санкт-Петербургския научен център на РАН в областта на географията, науките за атмосферата и хидросферата.