„Малко по малко дълече се отива.“

Във връзка с развитието на феодалните отношения през IX-X век в живота на източните славяни настъпили големи промени. Обединени около Киев, източно славянските племена образували Киевската държава. Остатъците от патриархалното минало постепенно отмирали и Киевска Рус навлизала в ерата на феодализма. Заедно с нарастването на производителните сили се развивали и военните технологии. Във външните отношения Киевска Рус започнала да представлява голяма политическа сила. Бързо нарастващата й сила не можело да не се усети от съседните народи и сред първите била Византия. Киевска Рус властно заявила своите икономически и политически интереси и права в Черноморския регион, които постоянно се нарушавали от Византия. Северните брегове на Черно море, които през VI-VII век принадлежали на антите били необходими на Киевската държава за непосредствени отношения с южните славяни и Византия.

Историята на морските походи на славяните в Черно и Каспийско море, свидетелства за способността на руснаците да издържат на дълъг престой в морето далеч от техните бази, за тяхната смелост и стремителните им действия, за способността им да се сражават с големите и тежки византийски кораби, използвайки предимствата на своите леки съдове, това показва, че източните славяни в древността са имали голям опит в мореплаването.

За независимия път на развитие на речното и морско корабоплаване на славяните говори и развитието сред тях на корабостроенето.

Повечето видове кораби, които се използвали от Русия, носели славянски имена. В писмените източници, съхраняващи местната терминология, често срещаните имена за руските кораби били „кораб“ и „ладия“. Терминът „кораб“ произхожда от славянския корен „кора“, тъй като в чешкия език думата „кораб“ означава дървена кора, както и голяма ладия. Трябва да се отбележи, че съвременник на княгиня Олга, византийският император Константин Порфирогенит, използва името „кораб“ само за руските плавателни съдове, намиращи се във византийския флот: „рос карабия“, „русика карабик“.

Несъмнено славянски се явява най-разпространения в древността термин „ладия“. Тази дума се среща в много славянски езици, включително при чехите и поляците.

Най-старите индикации за съществуването на различни видове кораби в Русия намираме в „Руская правда“: „Ако откраднеш лодка, тогава 60 куни за продажба и лодка с въдица; и морска лодка за 3 гривни, и за наборна лодка 2 гривни, за лодка кану 20 куни, и за плуг – рало гривна “ (Списък на Троицата).

По този начин се начислява такса за лодка в размер на 60 куни, като глоба, ако лодката бъде върната на собственика, в противен случай се определя скала от цени, съответстваща на цената на съда от различен тип. Най-високото плащане, 3 гривни, било отредено за морска лодка, която в някои списъци на „Русска правда“ се наричала „за океана“. „Naboynaya Lodya“ струвала по-малко от морската на една трета (2 гривна). Възнаграждението за ралото било намалено с още една трета (гривна). И накрая, най-ниската такса била определена за кану (20 куни или 2/5 гривна). По този начин кануто лодка била на цена 71/2 пъти по-евтина от морската лодка.

Гърците наричали славянската Ладия, включително Ладията на русите, „Моноксилион“, тоест „едно дърво“, което означавало техниката на тяхната изработка. Очевидно този метод за правене на плавателни съдове се появява сред славянските народи много рано. Дори в историята на гръцката хроника за обсадата от славяните през 676 г. на град Солуни се съобщава, че „тогава са подготвяли въоръжени съдове от едно дърво“. Подобен метод за изграждане на плавателни съдове (кораби), бил наблюдаван сред запорожските казаци през първата половина на 17 век, който остава на някои места в Русия до средата на 19 век. Този способ за изграждане на плавателни съдове се заключава в следното. В основата на ладията еднодръвка се поставял солиден издълбан ствол на твърдо дърво. Венецианският Барбаро, който е живял в южната част на Русия през втората четвърт на 15 век, разказвал, че дървета с толкова големи размери растат на гористите острови на Волга, че от едно дърво е било възможно да се издълбае лодка, на която е било възможно да се натоварят 8-10 коня и същия брой хора. Руските хроники и произведенията на византийските писатели съобщават, че в една ладия на русите са били качвани от 40 до 60 въоръжени войници. Тези данни се потвърждават от по-късната практика на казашките морски походи от средата на 17 век, когато на една лодка сядали от 50 до 70 казаци с товар от боеприпаси и храна.

Изработването на издълбана лодка изисквало много усилия и отнемало значително време. В средата на XIX век на север все още се правели лодки-совалки, напомнящи на „еднодръвките“ на Киевска Рус. Начинът, по който са направени, несъмнено е с много древен произход. Първо била правена пукнатина в корена на избраната трепетлика с помощта на забити клинове, съответстваща на предвидената дължина на лодката. След това, след известно време, пукнатината била разширявана с помощта на разпорки. Тези подготвителни операции отнемали от две до пет години. Когато пукнатината придобивала желаната форма, дървото било отсичано. Излишната част от дърво била изгоряна или изсичана, след което изливали вода в дървения труп и се оставяла там за една седмица. След това изливали водата, запарвали суровата дървесина с огън, за да стане достатъчно мека и гъвкава. После с помощта на разпорки (дистанционери) придавали окончателната форма на вътрешността на лодката, а отвън я оформяли с брадви. Единственият инструмент за изработването на лодката била брадвата.

Канутата, направени от едно дърво, имали ниски бордове. За да се увеличи товаровместимостта на съдовете и да ги направят по-устойчиви и мореходни, към корпуса се добавяли дъски, като ги заковавали или пришивали плътно една към друга. Такава лодка се наричала „набойна“. „Морската“ ладия, спомената в „Руска правда“, видимо се различавала от „набойна“ само по размера и по наличието на оборудване, необходимо за морски плавания. Във всички случаи тя също имала „набор“ от дъски по бордовете. В летописите от XI-XII век за първи път се споменават корабите „насада“, чието име остава до 19 век. Този термин произлиза от глагола „да се запълни“, който е близък по значение до глагола „да се напълни“. Следователно може да се приеме, че „насадите“, както и „набойните“ лодки, имали прикрепени към дъното дъски, оформящи борда. Хрониките отбелязват значителната товаровместимост на насадите. През 1149 г. княз Изяслав изпратил на княз Ростислав натоварена ладия-насад, „и че от него дружина и повече“. Оборудването на корабите, с изключение на морските, било просто. Големите кораби имали палуба и мачта с реи и платна.

Строителството на кораби бил една от важните занаяти на киевското население. Император Константин Порфирогенет разказва, че жителите на горното течение на Днепър през зимния сезон са приготвяли еднодръвки, а през пролетта са ги пускали на вода в близките езера. След това закарвали тези кораби до Днепър, доставили ги в Киев и ги изваждали на брега за оборудване с такелаж и продажба.

Особеност на руските кораби била тяхната приспособимост както за речно, така и за морско корабоплаване. Те имали малко газене във водата, но в същото време били устойчиви при морско вълнение. По правило съдовете били плоско дънни. Това се обяснява с факта, че преди да достигнат морето, руснаците трябвало да преплават значително разстояние по речните системи. Многобройни бързеи затруднявали плаването по Днепър и изисквали от кормчиите добро познаване на коритото на реката и да притежават голямо умение. Не е случайно, че първият праг бил наречен „Не спи“. На опасните места руснаците сваляли хората на сушата, а лодките еднодръвки с багажа били внимателно водени по брега, опипвайки дъното с крака; едни бутали носа на лодката с прътовете си, други средата, а трети кърмата. Четвъртият праг се смятал за най-труден, близо до който печенегите често очаквали кервана. На това място въоръжени стражи били стоварвани на брега, а останалите избутвали лодките по валяци или ги пренасяли на гръб. Преодолели всичките седем бързея, руснаците спирали да си починат. След това, след четири дни плаване, те стигали до устието на реката, където преди да излязат в морето отново правили кратка почивка. По такъв начин, при значителна товароносимост (40-60 души) лодките на русите били толкова леки, че можело да се носят на рамене. В същото време те били достатъчно устойчиви и стабилни, за да извършват дълго морско плаване, и много подвижни, което било основното им предимство пред трудно маневрените гръцки кораби,

По този начин корабостроенето на славяните се развивало по напълно независим начин, според местните условия, под влиянието на натрупания опит в плаването по много водните славянски реки и морета.