„Облекчи товара на кораба и той ще заплува.“

МХО и електронната картография. Както се отбелязва в Резолюцията на Генералната Асамблея на ООН A/Res/61/222 „Световния океан и морско право”, приета на 20 декември 2006 г. на 61-та сесия на Асамблеята и разпространена на 16 март 2007 г., „ ..преходът на електронна карта не само дава значително по-голямо преимущество от гледна точка на безопасността на корабоплаването и организацията на движение на корабите, но и позволява получаването на данни и информация, които могат да се използват за устойчиво водене на риболова, в други отрасли по използване на морската среда, при делимитация на морските граници и в защитата на окръжаващата среда”.

В края на миналия век във връзка с широкото внедряване на електронно изчислителната техника в МХО е бил създаден Комитет по обмен на цифрови данни и е бил подготвен проект за създаването на електронни навигационни карти (ЕНК), разработени били стандартите по предаване на цифрови данни, по съдържанието и оформянето на цифровите карти, а също и изискванията към тяхното изобразяване на ЕКНИС (електронни картографски навигационни информационни системи).

ЕНК – това е векторна карта, отговаряща на спецификациите на МХО. В съответствие с решение на Международната морска организация (ИМО) в случая на използването на ЕНК в ЕКНИС, с последното се признават системи, удовлетворяващи изискванията на Правило 19 Глава V от Конвенцията по опазване на човешкия живот на море (СОЛАС) за наличие на карти на борда на корабите. За да бъдат изпълнени стратегическите, техническите и административните задължения по производството, техническото обслужване и разпространението на ЕНК в съответствие с изискванията за Експлоатационните стандарти на ИМО на ЕКНИС, а също да осигури съблюдаването на изискванията на Конвенцията СОЛАС, МХО е учредила два комитета: по Световната база данни за ЕНК (WEND) и Комитет на МХО по хидрографски изисквания към информационните системи (CHRIS).

Съгласно отчета на авторитетната сертификационна и класификационна компания DNV, при използване на ЕКНИС, работещи в режим на изобразяване на ЕНК, вероятността корабът да заседне на плитчина се снижава с 40%. МХО тясно си сътрудничи с ИМО, работейки в посока на въвеждане на задължителни изисквания за наличие на ЕКНИС/ЕНК на борда на корабите. На XVII МХК (май 2007 г.) е била приета съответната резолюция, насочена към достигане на отговарящи на съвременните изисквания за покритие на ЕНК към 2010 г.

С проблемите на стандартизацията на морската навигационна информации с отчитане на най-съвременните информационни технологии се занимава CHRIS. В настоящо време разработката на Издание 4.0 от стандарта на МХО S-57 („Стандарт на МХО по предаване на цифрови хидрографски данни”) е прераснала в създаване на по-съвършен и ефективен стандарт S-100, получил название „Геопространствен стандарт на МХО на хидрографски данни”. По същество, това вече не е нова версия на известния S-57 (а негова действаща версия – издание 3.1), а нов стандарт, имащ по-широко съдържание и поддържащ нови формати за обмен на данни, свързани с хидрографията, и удовлетворяване на нуждите на по-широк кръг потребители на хидрографска продукция и услуги.

МХО предприема активни действия по създаването на Световна база от данни от електронни навигационни карти. Координирането на това направление на дейността на МХО е поръчано на Комитета WEND. Голямо значение за успеха на дадения проект е сътрудничеството с регионалните координационни центрове за електронни навигационни карти (РЕНК), работещи на комерсиална основа. В края на ХХ век е бил създаден първия РЕНК, призван да осигурява мореплавателите в Европа с дадени ЕНК – PRIMAR (Норвегия). В последствие някои страните – участнички в PRIMAR са приели решение да го напуснат и са учредили отделен РЕНК, който е получил названието Международен център за ЕНК – IC-ENK (Великобритания). Към настоящия момент и двата РЕНК работят паралелно, внасяйки своя принос за повишаването на безопасността на корабоплаването.

Публикации на МХО. Резултати от разработките на МХО се осветяват в издаваните от нея публикации. Издателската дейност се осъществява от Международното хидрографско бюро, чийто публикации се пускат в светлината на четири вида: периодични (индекс Р), специални (S), батиметрични (В), различни други (М). Те се издават на официалните езици на Организацията (английски и френски). Бюрото предприема мерки за частичен превод на редица публикации на испански език. Към настоящия момент публикации се издават в цифров вид и се поставят на сайта на МХО: www.iho.int.

Основни от тях се явяват:

– Основни документи на МХО (М-1);

– Ежегодник на МХО (Р-5), включващ сведения за структурите на хидрографските служби на държавите, техния адрес и други;

– Резолюции на МХО (М-3);

– Правила на МХО за международните (INT) карти и Спецификации на МХО за карти (М-4);

– Стандарти за компетентност за хидрографи и морски картографи (М-5);

– Каталог за международните карти (М-11);

– Генерална батиметрична карта на океаните, ГЕБКО (В-1);

– Стандартизация на наименованията на формите на подводния релеф (В-6);

– Стандарти на МХО за хидрографска снимка (S-44);

– Спецификации по съдържанието и изобразяването на картите на ЕКНИС (S-52);

– Стандарт на МХО за предаване на цифрови хидрографски данни (S-57);

– Каталог на публикациите на МХО (Р-4).

От 2000 г. „Международно хидрографско обозрение” (Р-1) – журнал по хидрография, има право да осветява разработките на МХБ и хидрографските служби, както и последните достижения на хидрографската и картографска наука, – предавани в издателска форма GITS (Нидерландия). Издаването на журнала се осъществява на комерсиална основа.

„Международен хидрографски бюлетин” (Р-3) – още едно периодично издание на МХО, съдържащ оперативна информация по хидрография, за дейността на МХО и хидрографските служби, – издава се в цифров вид (режим за достъп на сайта на МХО).