// Вие четете...

Поведенчески модели

Социална несправедливост.

„Всекиму заслуженото.“

Темата за социалната несправедливост е ключова за прозата и поезията в не един етап от развитието на литературата. Много творци, мъдреци и философи още от древни времена се интересуват от социума по принцип, от същността му, особеностите му, от взаимоотношенията в него и развитието му. Освен в литературни произведения, тази тема е била изразявана и в музика, и под формата на различни видове визуални изкуства, но едно е ясно: темата за несправедливостта в обществото винаги е била, е и ще бъде актуална сред всички хора, защото, както е казал Аристотел: „Човекът е zoon politikon“, ние всички сме част от човешкото общество и не е възможно да останем независими от случващото се в него.

Когато човек се замисли за социалното неравенство, неизменно първо в главата му се раждат следните въпроси: Какво всъщност означава социално равенство? И постижимо ли е то? А дали е полезно за човечеството и за света? Откакто свят светува човекът сякаш не е способен да съществува сам. Той се нуждае да почувства близостта на себеподобните. Точно това определя съществуването на обществото, социума. Но откакто има общества, откакто има хора по света, социално равенство не е имало. А нека си представим какво би представлявала една картина на социално равенство в наши дни. Всички да са равни, да няма бедни и богати, да няма гладни, да няма хора без покрив над главата… Да, това е прекрасно!

Но дали всъщност е така идеалистична тази картина? Дори да е, тя е практически неосъществима. Защото хората в действителност не са еднакви. Да, демокрацията се старае да предостави равни права на своите граждани и това вероятно е най-съвършената форма на социално равенство, макар да няма помен от описаната утопична картина. Защото социалното равенство е именно това – утопия. Нима комунизмът, в чиято основа е именно тази идея, е довел до нещо различно от тирания? Не е ли именно това времето, в което са се случвали едни от най-жестоките социални потисничества? Нека си спомним и романа на Джордж Оруел „1984“ – именно такъв зловещ сценарий, рожба на идеалистични идеи, е описал авторът.

Излиза, че стремежът към по-добро устройство на обществото всъщност е стръмна пътека, водеща все надолу. А дори теоретично тази утопия да бъде постигната, това би довело до липса на прогрес, дори до регрес в човешкото развитие. Защото именно прогресът е пътят напред и нагоре, а общественото равенство сякаш би устроило всички и би спряло растежа.

Според идеите на Ницше за Свръхчовека са необходими известни жертви, за да се превърне човек в нещо повече, в по-добра версия на себе си. Неговите идеи също изключват възможността в обществото да се постигне равенство и едновременно с това човекът да прогресира. Излиза, че дори да е възможна, тази утопия не е полезна за човешкия вид като цяло.

Но неравенството в обществото категорично е нередно в едно високо развито общество от разумни същества. Да, според Дарвин оцеляват не най-силните и най-умните, а тези, които умеят да се приспособяват. Това, разбира се, е закон, общовалиден за природата, но човекът вече се е противопоставил на повече от един природен закон, следователно е редно да се прояви не само прагматизъм, но и хуманност в социума.

Поради това противоречие не е възможно да съществува перфектно устроено общество. Едни хора винаги ще са по-умни, по-работливи, по-добре приспособими, съответно някои ще са по-богати, по-добре облечени, живеещи сред лукс и удобства. За да се постигне в някаква степен социално равенство, първото условие е свободата, а второто – човечността. Това, разбира се, е възможно само в демократична държава, която е управлявана с честност и почтеност и дори всичко това да е изпълнено, равенството между членовете на отделните групи в обществото пак би било само относително. Това би била идеалната държава, а както разбираме от съчиненията на Платон, такава не съществува.

Социалното стихотворение „Линее нашето поколение“ е резултат от силни емоции на поета, когато той става свидетел на жестоки социални неравенства в родината, която толкова обича, и тази реакция е свидетелство за висша проява на човеколюбие, хуманно отношение, любов към родното място, а въз основа на подобни неизказани призиви в годините са се запалвали у хората така необходимите искри, даващи началото на революции, на борби за социална справедливост.

При всички положения социалните утопии изиграват своята роля в развитието на обществото, както и реализмът във вижданията за социалния ред. По същия начин чувствата и разумът са две части от същността на човека. Затова социалната несправедливост винаги ще съществува, а най-доброто решение е да се помага на онеправданите и страдащите. Това, което не може да се промени в обществото заради човешката природа, просто трябва да се приеме, каквото е.

Представете си, че вие сте научили вече произхода на бедните и на богатите. Къде ще приложите това знание? Представете си, че знаете също произхода на доброто и на злото. Къде ще приложите това знание? Ще кажете, че знанията обогатяват човека. Вярно е това, но при известни случаи знанията причиняват радости, а при други случаи – скърби и страдания. За пример, някой беден човек си купува лотариен билет и се надява, че ще спечели най-голямата сума. Той си мечтае за щастието, което го очаква. Мисли си той: „Като спечеля, ще се простя със сиромашията веднъж завинаги. При това, ще мога да помогна на някои бедни като мене“.

До деня на теглене на лотарията той е щастлив в мечтите и очакванията си, защото не знае, ще спечели, или не. Обаче денят на тегленето на лотарията пристига. Билетът му излиза празен, не печели. Той знае вече истината, но това знание го прави нещастен, руши мечтите му.

Ако билетът му печелеше, той щеше да се радва. В този случай знанието му причинява радост и го прави щастлив. Как познавате кога даден човек е спечелил на лотария? Първо, духът му се повдига. Ако е бил неразположен, обезсърчен, като спечели, той става радостен, разположен и готов да сподели радостта си с всички хора. Ако е бил болен от треска, болестта веднага го напуща. Мисълта, че е спечелил, произвежда в него сътресение, на което треската не издържа. Тя казва: „Голям товар ме налегна, не мога повече да издържам“.

Каква промяна става с човека, ако знае произхода на доброто и на злото? Който знае произхода на доброто, става богат, защото се свързва с един добър господар. Доброто е най-добрият и справедлив господар. Обаче ако знае произхода на злото, човек става работник при един от най-лошите господари – злото. Като те срещне, злото казва: „Нали ме познаваш, ела при мен на работа“. В такъв случай по-добре е човек да не познава злото, да не знае неговия произход. Един ден, когато възмъжее, когато укрепне, човек ще научи произхода и на доброто, и на злото, но и в двата случая ще бъде радостен и щастлив.

Като човеци, вие трябва да изучавате явленията в природата и да се ползвате от знанията си. За пример, какъв е произходът на вятъра? Как се образува той? Знаете, че вятърът се образува от движението на въздуха. Като се срещат въздушни течения, с различна температура и гъстота, те се стремят да уравновесят гъстотите си, вследствие на което почват да се движат с различна скорост. Бързото движение на въздушните пластове се казва вятър. – Какво представлява въздухът? – Въздухът е смес главно от азот и кислород. Като второстепенни примеси, във въздуха срещаме в малки количества аргон, хелий, неон, криптон, ксенон, въгледвуокис и водни пари. Както виждате, във въздуха срещаме цяло общество от същества, които се намират в известни отношения. Големи пакости вършат ветровете, но същевременно те принасят и голяма полза. Чрез тях хората се стоплят и изстудяват, защото има топли и студени въздушни течения. Вятърът носи дъжд, който полива изсъхналите растения, разраства живота. Без дъжд, т.е. без влага, няма живот. Както опреснява водите, така също вятърът опреснява и дихателната система на човека.

Защо кислородът и азотът са смесени във въздуха, а не са съединени? – Азотът е един от недеятелните елементи, вследствие на което при дадената температура не се съединява с кислорода, който, от своя страна, е крайно активен. В случая азотът е господар във въздуха – той заповядва, той регулира. Ако види, че някъде става буйно горене, той веднага заповядва да се намали огъня. Като господар на положението, той има думата навсякъде. Без него всичко в природата би се превърнало на пепел. Кислородът и азотът, като противоположни по свойства, взаимно се допълват: кислородът поддържа горенето, но сам не гори; азотът пък не гори, нито поддържа горенето.

Съвременните учени се занимават с различни въпроси. Те изучават произхода на човешките мисли и чувства, разпределят ги на категории. На какво се равнява една човешка мисъл? – Каквото представляват нулите без единицата в целите числа, такова нещо са човешките мисли без ума. Единицата дава цена на нулите. Изчезне ли единицата, нулите остават пасивни, безплодни. Без единицата нулата представлява зародиш, който е в пасивно състояние – непроявен. Той чака времето, да дойде единицата пред него, за да се прояви. И мисълта без ума не може да се прояви. Тя чака времето на своето проявяване. – Кога ще дойде това време? – Когато умът застане пред нея като проводник. Щом има проводник, мисълта се проявява. Няма ли проводник, тя чака времето, условията за проявяването си.

И тъй, като човеци, вие трябва да знаете условията, при които можете да действате. Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте фактор, който има право да мисли, чувства и действа по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъл.

За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте студент и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, без да мисли, човек вижда, че не е фактор в живота. Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва да се подчинява. Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва да бъде послушен като дете. Не е ли послушен, той се натъква на лошите условия в живота.

Социалната справедливост предполага справедливост. Обикновено се нарича социална справедливост като синоним на справедливостта, но те се различават по изразите на търсенето на равенство.

Като цяло социалната справедливост включва създаването и прилагането на закони, които й позволяват да функционира. От друга страна, социалната справедливост обхваща всички видове равенство, независимо дали са писмени или не, апелирани към моралната справедливост.

Мнозина се запитват какво е отношението на справедливостта към техния живот. Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Някой се оплаква, че паметта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметта си, нека приложи справедливостта в отношенията си към всички същества, от най-малките до най-големите.

Социалната несправедливост винаги ще съществува, а най-доброто решение е да се помага на онеправданите и страдащите. Това, което не може да се промени в обществото заради човешката природа, просто трябва да се приеме, каквото е.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар