„Пасете, мирни народи! Вас не ще разбуди зова на честта. Защо на стадата да даряваш свобода. Тях трябва да ги стрижеш и колиш. Наследството им от род в род – Ярем с плющенето на бич.“ (А. С. Пушкин)

Система на опасности и заплахи. Ще започнем от простото към сложното.

Нас, нашите деца и внуци ни убиват в бандитски „разправи“, между регионални конфликти и „търкания“. Тази опасност е 6-ти приоритет – силовия.

Нашия народ го успиват, младежта наркотизират, нас ни тровят с чуждестранни продукти с вредни консерванти и т.н. Това е опасност на 5-ти приоритет – оглупяване мозъка на човека, оръжие на геноцида.

Нас, всеки по отделно и всички заедно, цялата страна грабят и обират с помощта на кредити с лихва, тоест с помощта на лихвения процент. Тази опасност е 4-ти приоритет – икономическото, финансовото оръжие.

Нас всички са ни поделили на множество партии, религиозни конфесии. Едни – „за царя!“. Други – „за ГенСекретаря, Карл Маркс и Роза Люксембург“. Трети викат: „Исус воскресе!“, а четвърти викат: „Аллах Акбар!“. Нас ни настройват едни против други. Това е опасност 3-ти приоритет – идеологическото и религиозното оръжие.

Нас ни лъжат за Великата История на нашата страна. Нас ни лъжат за историята на човечеството. От хората скриват и не им дават знания за причините на случилите се и случващи се събития, и най-вече за методите и начините за управление на страните и народите на нашата планета. Хората не просто не разбират, че всички събития в историята се управляват, но болшинството от тях и не иска да разбере и да си изясни как се прави това. Това е опасността на 2-ри приоритет. Това е историческото, хронологическото оръжие.

И, накрая, на нас ни дават изрезки от знания, парчета. А цялостно знание не ни дават. Не ни дават методите за усвояване на нови знания – методологията, не възпитават от детска възраст необходимостта да се учиш цял живот, необходимостта цял живот да разширяваш мярата на своето разбиране.

В резултат се получава, например, че даже ръководителите на държавата не разбират, че религията и светските идеологии – това са инструменти за управление на милиони хора и цели народи, страни. Затова такива ръководители заявяват, че „църквата трябва да е отделно от държавата“, тоест от управлението от страна на ръководството на страната. Но именно църковните догмати управляват умовете на милиони хора. Затова такива ръководители на страни не се явяват пълни господари на страната, те са само президенти на глобалната мафия. Може да се дадат подобни примери и от областта на икономиката, и от областта на културата, и от областта на образованието, и от областта на политиката, и т.н. Но се смята, че именно ръководителите на страните управляват своите народи, тоест управляват нас, всички обикновени хора. И ако те нищо не разбират от глобално управление, не знаят методите и начините на глобалното управление, то такова тяхно неграмотно управление се явява опасно за милиони хора.

А тогава какво да говорим за губернатори, кметове, директори, „крупни бизнесмени“ и прости управленци. От тяхното лошо управление страдаме всички ние. От тяхното лошо управление върви войната в Украйна, Ирак, Сирия, Йемен…). Тяхното бездарно управление позволява да се извършват терористични актове. От тяхното бездарно управление умира народното стопанство, системата на образование, системата на здравеопазване и т.н. От тяхното такова управление расте безработицата. От тяхното некадърно управление старите хора имат нищожни пенсии. От тяхното бездарно управление върви деградация на абсолютното болшинство подрастващи и младежи. И нямат край всички тези беди на нашите хора.

Всичкото това неразбиране с калейдоскоп в главите е опасност от 1-ви приоритет, приоритета на методологическото, образователното.

Ето пред вас, уважаеми читатели, е сложена стройната система на приоритети на управление на хората, тоест системата на опасности (заплахи), изобразена на рис. 12–22: 1-ви приоритет – методологически; 2-ри приоритет – фактологически, исторически митове и легенди; 3-ти приоритет – идеологически, технологически; 4-ти приоритет – икономически, паричен; 5-ти приоритет – оглупяващ, оръжието на геноцида; 6-ти приоритет – силов.

Рис. 12–22

Тя се използва както за управление на цялото човечество от световната мафия глобализатори, така и за управление на отделна страна по несправедливите закони на управление. Сега всеки от вас, уважаеми читатели, може самостоятелно да съотнесе било някоя възникнала ситуация (както лично с вас, така и в страната и в света), всяко разглеждано явление или събитие в живота с един от разгледаните приоритети. Сега всяка опасност вие можете да съотнесете на това или онова ниво (приоритет). И нека след това всеки да си отговори на въпроса: „Коя опасност е най-опасна?“.

Как нас ни пасат?

Ний сме стадо. Милиони сме глави. Пасеме дружно ний и дружно блеем, Стадо овни са нашите съдби. За нищо на света ний не жалеем.

В разплод ни карат и ние бързаме в егрека. На паша нас ни карат и бързаме ний към тревата мека. Да бъдем в стадо – е основния закон, Едно опасното е тука – да не изпаднеме от стадния канон. Когато дойде време – нас ни стрижат. Защо ни стрижат? Нам е непонятно. Но всички стрижат. Къде да бягаш братко, Макар и тази процедура да е крайно неприятна. А на пастирите власт са им дали, От бог била е тя са ни казали. Така живеем, не знаейки тирана, Който превръща нас в овцете за курбана! Ах, как сочна е на пашата тревата! Как хладна е водата във реката! Защо да знаем кой и как ни е завардил, Тъй сладък е съня когат ни е запладнил…

Да, свисти над стадото овачарската тояга. Какво от туй: от стадото не трябва да се бяга! А у полята високи са и плетовете. И овчарят зорко пази скотовете! Вчера все пак изчезнали са два овена… Не им помогна овачарската „охрана“.

Преялите пастири доволно си облизват палците, На сутринта виновни пак ще са им вълците. Ний сме стадо. Милиони сме глави. Вървим, пасем дрънчейки с нашите звънци. Не ние страх от маговските нрави. Овни сме ние. Квот щеш, това с нас и прави!

Обидни стихове… Унизителни за нормалните хора.

Не! Нашата съдба не е такава. Ние идваме на този свят, за да живеем и творим. Да живеем по ПРАВДАТА в разбирателство с БОГА, с ПРИРОДАТА и ЕДИН с ДРУГ. Да творим ДОБРО, СПРАВЕДЛИВОСТ, КРАСОТА. Но вместо това около себе си виждаме много зло, несправедливост и безобразия, които ние никак не можем да преодолеем. Защо? Тайна няма. Сега тайната е разкрита. Ние хората не трябва да сме стадо, но нас както са ни пасли преди столетия, така се опитват да ни пасат и сега. И на нашите „пастири“ засега това напълно им се отдава. Невидими вериги им позволяват здраво да ни държат „на каишка“.

Нас ни пасат, когато на всяка крачка ни предлагат „море“ спиртни напитки, за да се напиваме и за нищо да не мислим с пияните „тъпанарки“.

Нас ни пасат, когато говорят, че наркотиците в малки дози не са вредни, че те разхлабвали нервната система и предотвратявали стреса, за да могат нашите деца да станат наркомани и бързо да отидат на другия свят, освобождавайки „жизнено пространство“ за „богоизбраните“.

Нас ни пасат, когато ни пускат на дъното на живота, за да се бъхтим във всевъзможни битови проблеми, за да нямаме време да се замислим за случващото се.

Нас ни пасат, когато ни показват как живеят „там“ и говорят, че си струва да се потърпи и така щяло да бъде и „тук“, за да търпим и чакаме, не опитвайки се да направим нещо сами.

Нас ни пасат, когато ни „подмятат кокали“ с „помощи“ и „дотации“, за да не си спомняме за това, че нас всички са ни окрали с ръцете на демократизаторите „седесари“, „бесепари“, „гербери“, „депесари“, „царисти“… всякакви мутирали вируси, бактерии, паразити, бацили и зарази – „красти“, „пришки“, „обриви“ и „кисти“… както „тении“, „фисури“, „циреи“ и „глисти“.

Нас ни пасат, не изплащайки заплатите за работата (а ние и такава работа се боим да не загубим, живеейки с надеждата, че може би някога ще ни дадат заработеното), за да се смирим с участта на роби.

Нас ни пасат, когато само на малцина дават възможност без особен труд и за чужда сметка да създадат мнимо благополучие днес, за да лишат всички нас (в това число и тези „малцина“) от това, с което ще живеем утре.

Нас ни пасат, „щедро“ предоставяйки на страната сега различни кредити, за да може после нашите деца и внуци да връщат това с огромни лихви.

Нас ни пасат, вкарвайки в умовете блъфове за „само регулация“ на пазара, за да разрушат нашия пазар и да разширят своя.

Нас ни пасат, строейки финансовите пирамиди на комерсиалните банки, чрез които се реализира над държавното ниво на управление на икономиката на страните и народите, за да може „законно“ и „цивилизовано“ да грабят, а от хората да правят тъпаци от типа „измамени вложители“.

Нас ни пасат, призовавайки всеки честно да РАБОТИ на СВОЕТО място, мълчаливо подразбирайки се, че за нас ще МИСЛЯТ „те“ със своите користни интереси.

Нас ни пасат, когато говорят, че „всичко е в Божията воля“, в това число и на „перестроечната разруха“ (макар „Бог да не е Бог на не устройството, а на света“), за да се примирим с унищожението на своята страна и нейния народ.

Нас ни пасат, създавайки все нови и нови партии и движения (макар нито една от тях така и да не е представила цялостна концепция за изхода из-под властта на господарите – „пастири“), за да може ние, загубени в това „изобилие“, да махнем с ръка на всички тези партии, и да заявим, че „ние не се интересуваме от политика“, за да може в политиката да останат само те – „богоизбраните“.

Нас ни пасат, призовавайки ни да се върнем в светлото марксистско минало, когато нас ни пасяха негодяи партиократи от номенклатурата на БКП, които предадоха НРБ и народа, окрадоха страната и станаха демократи. Тези същите партократи от БКП, които отначало не разбраха как ги избутаха от партийното корито с привилегии, осъзнавайки сега своето „прекарване“, се опитват да организират ново преразпределение на собствеността в своя полза и да направят това за сметка на праведния народен гняв.

Нас ни пасат, призовавайки към обединение в едно патриотическо стадо (но всячески избягвайки въпроса: „Около каква идея да се обединим?“), за да насочват това стадо в нужното време на нужните „им“ цели.

Нас ни пасат, вадейки от сандъците стари, създавайки и развивайки нови „духовни“ движения, религиозни секти и т.н. „духовни задънки“, за да може от тези „духовни“ мъгли и миражи ние да не виждаме и да не разбираме произходящото унищожение на Родината ни и нашия народ.

Нас ни пасат, щамповайки „имиджи“ (образи) на различни лидери за всички вкусове (но с тяхното клеймо: „Made in не наше“), за да не вникнем в смисъла на това, че ни предлагат тези „лидери“ в своите програми. И ние избираме, макар и да чувстваме, че всички тези „имиджи“ са раздути, а всички тези марксисти, център глисти, монархиенисти и либерасти с нищо не се отличават едни от други.

Нас ни пасат, опитвайки се да ни убедят в това, че да сложи в ред страната може един „вожд“, който те ще изваят на своята масонска кухня и ще го направят поредния наш „пастир“ (а след това от него ще направят „коч за курбан“), за да не се опитваме да сложим всичко в ред сами.

Нас ни пасат, когато говорят, че за постигане на благополучие е нужно да се приеме някакъв „закон“, за да може ние да чакаме, когато той ще бъде приет. Но него го приемат, а нищо не се променя… Нас ни пасат, когато ни нашепват необходимостта от решението на множество частни въпроси и „конкретни дела“, за да се загубим в множеството проблеми и да не виждаме главното. И никакви частни въпроси не се решават, а „конкретни дела“ не се получават, и никакви частни въпроси не могат да бъдат решени, докато ние не направим главното – да изменим курса на развитие на Родината си от западния несправедлив модел на свой справедлив замисъл на жизнеустройство.

Нас ни пасат, когато въртят пред нас калейдоскопа на множество различни факти, за да не успяваме да се замислим за причините за появата на тези „факти“.

Нас ни пасат, когато настойчиво въртят по всички програми на ТВ сериали за чужди животи, за да не се замисляме за своя.

В България по 4 турски листопадно – великолепно вековни… сериала на ден по „националните“ канали, освен нон стоп простотиите на „Приятели“, „Отчаяни съпруги“, „Хаус“, „Дързост и красота“ и…. край нямат, „Робинята Изаура“ хиляда шестстотин и… епизод!

Нас ни пасат, когато на всички радиовълни слушаш чужди за нас мелодии и чужд нам език, ние и нашите деца да забравяме за нашите напевни песни и своя роден език.

Нас ни пасат, „обрязвайки“ нашата история ту до 1989, ту до 1944, ту до 681 година, скривайки, че всичко това са само периоди в нашата многохилядна история, за да ставаме „ивановци, не помнещи своя род“.

Нас ни пасат, противопоставяйки и сблъсквайки науката и религията: „материализма“ и „идеализма“ (макар и света да е един и цялостен, а да го делиш на части и да ги противопоставяш една на друга – това е да шизофренираш човешкото съзнание), за да може в нашите глави да бъде „каша“ и ние да не можем да разберем взаимозависимостта на явленията.

Ето пред Вас, уважаеми читатели, е представена по-разстлана система на приоритети на управление. При желание нея може да я разглеждате и по-натам по всеки приоритет. Но в такава разстлана система човек, току-що започващ да се ориентира в основите на ДОТУ, може да се загуби в изобилието на цялото множество примери на управление. Затова за начало най-добре да свържем всички начини към минимален списък (а това са 6-те нива), а вече по-нататък може да включваме този или онзи случай на съответното ниво.

Нас са ни пасли векове. И господарите „пастири“ са уверени, че ще им се удава да пасат „стадата овци“ и занапред. Но техните надежди са напразни. В средата на XX век стана събитие, което остана незабелязано от „господарите на Земята“. Принципиално се измени информационното състояние на обществото, и сега за времето на живота на един човек напълно се разкриват механизмите, с които си служи световната финансова мафия, за да ни „пасат“ като стадо и „стрижат“ като овци. „Тайното стана явно“. И хората, осъзнаващи как са ги „пасли“ и оглупявали, стават все повече. Дойде време, когато тълпата се превръща в народ и казва: „Стига!“.

Ние ще изтрезнеем и ще се откачим от тяхната „информационна игла“. Ще си върнем заграбеното, а вместо връщане на дълговете ще предявим на разточителите сметката за нашето разрушение. Тяхната финансова паразитна пирамида ще рухне, затрупвайки със себе си днешните „пастири“.

Ние ще обединим Народа около Концепцията за „ЕДИНЕНИЕ“, въоръжена с КОБ, и ще превърнем стихийния процес на освобождение в съгласувани, съзнателни действия на милиони честни хора. Близък е часът, когато нечистотията и кирта ще бъде измита с потоците на Мъртвата Вода от тялото на разорената ни Родина, а с капчиците, ручейчетата и реките на Живата Вода ние ще възродим нашата Родина!

Концепцията за Обществена Безопасност (КОБ) позволява да се пренасочи цялото общество хора към справедливата концепция на жизнеустройство. Но за това е нужно да се приложат усилията на всички хора, не изгубили съвест и отговорност пред бъдещите поколения. И на първо място това изисква усвояване на необходимите знания, които са скривани от хората. Именно тези знания са изложени в КОБ. Опитът показва, че всеки може да ги усвои. А вече след усвояването всеки трябва да вземе решение за това, как ще живее и действа по-нататък: по предишному ли ще остави работата? … Или ще става човек!