// Архив

Славяни

This tag is associated with 74 posts

Приносът на руските учени в мореплаването.

„Почит и слава се събират по капка.“ Оценявайки дейността на първото поколение учени от Санкт Петербургската академия на науките, акад. С.И. Вавилов поставил Петър I, Ойлер и Ломоносов на една основа, наричайки ги „добрите гении на нашата Академия“. М.В. Ломоносов бил добре запознат с морските дела. Още като млад мъж от почти десет години, той […]

Учени и моряци заедно в морските експедиции.

„Истината се изяснява постепенно, така както настъпва утрото.“ В търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. През май 1765 г. три кораба – „Чичагов“, „Панов“ и „Бабаев“, кръстени на имената на морските офицери, които ги командват, напускат Колския залив със задачата да „създадат“ в търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. […]

Географските открития на Руският флот.

18-ти век е началото на грандиозни научни експедиции и географски изследвания за Русия и нейния флот. През 1719 г. Петър 1 изпраща възпитаници на Военноморската академия геодезистите Иван Евреинов и Фьодор Лужин в Далечния изток до Камчатка „и по-нататък, където сте насочени“, за да опишат тамошните места, „където Америка и Азия се сливат“. Изследователите изминали […]

Заслугите на Петър Велики.

„Постъпките говорят по-добре от думите.“ След като Русия се утвърдила в Балтийско море, Петър I отново насочил своя поглед към държавите от юга. В резултат на персийската кампания руските войски, с подкрепата на корабите на флотилията под общото ръководство на Петър I, окупирали градовете Дербент и Баку със съседните земи, които се присъединяват към Русия […]

Спечелване на Северната война от Петър Велики.

„Войната е труд, а победата – отплата за него.“ Увеличената мощ на Балтийския флот позволила на Петър 1 на 27 юли (7 август) 1714 г. да спечели блестяща победа над шведския флот при нос Гангут. В морската битка е бил заловен отряд от 10 единици заедно с командващия ги контраадмирал Н. Ереншелд. В битката при […]

Изграждане на Балтийския флот.

„Първият удар е половината от сражението.“ След войната с Турция и завладяването на Азовско море, стремежите на Петър I били насочени към борбата за достъп до Балтийско море, чийто успех е предопределен от наличието на военна мощ в морето. Разбирайки това отлично, Петър 1 започва изграждането на Балтийския флот. Речни и морски военни кораби били […]

Регулярен военен флот на Петър Велики.

„Войната е труд, а победата – отплата за него.“ Създаване на Азовския флот. Началото на развитото мореплаване у нашите предци – източните славяни се отнася към VI-VII век. На своите лодки еднодръвки те са извършвали смели морски походи по Черно и Средиземно море. Особено активни били морските походи след образуването на Киевска Рус. През 907 […]

Създаване на военен флот от Русия.

„Всяко умение се постига с труд.“ Каспийско море също станало през XVII век арена на походи на Донските и Яишките (уралски) казаци. Най-смелата от казашките експедиции до Каспийско море е била известния персийски поход на Степан Разин, започнал през март 1668 година. Казашкият флот се състоял от 24 кораба (струги). Казаците се придвижили по западното […]

Битките на казашкия флот в Черно море.

„Целта на всяка борба е победата.“ Най-голямото събитие от началото на 17 век в историята на казашките походи е походът до Синоп, един от най-богатите турски градове на малоазийското крайбрежие на Черно море. Пътят към Синоп бил показан на казаците от собствените им сродници, „потурнаци“, тоест от пленени казаци, които, неспособни да издържат на мъченията […]

Битки за бреговете на Черно и Азовско море.

„За разбит кораб попътен вятър няма.“ Великия северен морски път. Информацията за съществуването на маршрута достигнала до западноевропейските търговски кръгове. Още по време на преговорите за сключване на Столбовския мир, шведските пълномощници разпитвали руските посланици, „колко е от Московската държава до Сибир“. Англичаните и холандците мечтаели да открият северния път от Европа до Китай, Япония […]