// Архив

Славяни

This tag is associated with 28 posts

Етническата граница между източните и южните славяни.

„Доброто братство е по-добро и от богатство.“ Времето от епохата на разселването на славяните през VI век до образуването на Киевската държава през 882 г. е един от най-слабо осветените периоди от историята на източните славяни. Това се отнася също така и до историята на руско-българските взаимоотношения, за който период се правят само различни догадки […]

Раждане на идеята за общославянското единство.

„Решителността е спътник на истинския мъж.“ Разселване на източните славяни. Друго много важно обстоятелство е фактът, че почти веднага след прекратяването на антската активност в Долно дунавските земи, източните славяни започват своето разселване в Източно европейската равнина — на север, изток и югоизток от основната антска територия. Това движение е отразено в археологическите паметници и […]

Хуни и склавини в Долнодунавските земи.

„Когато е трудно, дръжте се заедно, когато грее слънце, спете.“ Дали антите напълно прекратили всякакви враждебни действия срещу империята след 546 г., за това не можем да твърдим със сигурност. Но втората половина на VI век е времето, когато именно склавините сломяват властта на империята на Балканския полуостров и фактически го завладяват. Тези събития са […]

Раздори и помирение между анти и склавини.

„Когато роднините са дружни, трудностите не са страшни.“ Други важни въпроси, на които трябва да се отговори, са: кои земи са населявали антите западно от Днестър, какви са били отношенията им със склавините, каква е била крайната цел в движението им на юг? След разказа за пълководеца Хилвуд, загинал в 533 г., Прокопий продължава своя […]

Славяни и хуни заедно.

„Целта на всяка борба е победата.“ Нападения на славяните срещу балканските провинции на Византийската империя. По такъв начин стигаме до бурното време, за което в изворите е отбелязано, че склавините и антите, заедно с други варварски народи, означавани с названието „хуни”, ежегодно нападат и грабят пределите на Византийската империя. От всички тези исторически събития за […]

Взаимоотношения между източните и южните славяни.

„Когато роднините са дружни, трудностите не са страшни.“ Ние не знаем какво е било дори приблизителното историческо развитие на отделните славянски етнически групи преди VI век. Все пак като имаме предвид началото на тяхната писана история, можем да допуснем без колебание, че през първите векове на нашето летоброение склавините и антите са се развивали като […]

Териториално разселване на славяните.

„Защо не чуваме истината, защото не я говорим.“ Склавини и анти в долно дунавските земи. Както беше изтъкнато по-рано, един от белезите на славянската диференциация е появата на различни названия за отделните славянски народи (или етнически групи). При това особено важно е, да се прави разграничение между отделните племенни названия и названията на по-големите етнически […]

Движение и разселване на славянските народи.

„Тръгнал ли си на път – гледай напред.“ Различия между източните и южните славяни. Изключително значение биха имали и някои антропологически отлики, които биха могли да се установят между двата славянски клона. За съжаление най-древните славянски черепи се отнасят едва към X век, когато славяните под въздействие на християнството изоставят постепенно погребалния обред чрез трупоизгаряне […]

Славянските религиозни схващания.

„Днешния ден е ученик на вчерашния.“ Сега би следвало да се запитаме как се е отразило разделението на славянския свят на три клона върху мировозрението на славяните. Нарасналият напоследък интерес към старо славянската езическа идеология е напълно обясним, като имаме предвид твърде оскъдните данни в историческите извори и особено в южно славянските извори по този […]

Разпространение на археологическите видове при славяните.

„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“ Хипотезата „антските древности”. Накрая би трябвало да се спрем на един твърде смел, но не особено сполучлив опит, да бъдат намерени източно славянските археологически паметници, разграничаващи ги от останалия славянски свят. Става дума за една твърде разнообразна група вещи (украшения, части на облеклото), които проф. Александър Спицин […]