// Архив

Славяни

This tag is associated with 71 posts

Победата на Ушаков при Керч.

„Добрата слава събира хората, лошата ги разпръсква.“ На 8 юли 1790 г. Ушаков провел битката при Керч. Битката е предшествана от кръстосването на Ушаковската ескадра край анадолския бряг, продължило от 16 май до 5 юни 1790 г., за което Ушаков пише: „…части от ескадрата, напуснали Константинопол тази пролет, за да търсят своето спасение, криейки се […]

Новаторската тактика на адмирал Ушаков.

„Побеждава онзи, който е по-смел.“ Всяка битка, водена от Ушаков, съдържала нова тактика, която отговаряла на конкретната ситуация и условията на военните действия. Още в битката с турския флот край остров Фидониси през 1788 г. Ушаков се доказвал като новаторски военноморски командир.На 18 юни 1788 г. руските войски обсаждат турската крепост Очаков. В началото на […]

Морското изкуство на адмирал Ф.Ф. Ушаков.

„Героят се ражда за себе си, но умира за хората.“ Федор Федорович Ушаков е роден през 1744 г. На шестнадесет години е приет за кадет във Военноморския корпус в Санкт Петербург. В края на корпуса Ушаков, завършва като мичман, участва в пътуването от Кронщад до Архангелск и край бреговете на Швеция. Ушаков получава първия си […]

Руският флот в помощ на Америка.

„Да паднеш не е беда, беда е да не станеш.“ Флотът в Кримската война. В Кримската война от 1853-1855 г. Черноморският флот влязъл с 14 бойни кораба, 6 фрегати, 4 корвети, 12 брига, 7 парни фрегати, построени в чужди корабостроителници и десетки други кораби и плавателни съдове. До началото на войната Балтийския флот разполагал с […]

Руският ветроходен флот през XIX век.

„За разбит кораб попътен вятър няма.“ През 1800 г. антифренската коалиция се разпада, в която влиза и Турция. Нещо повече, последната дори започна да крои план за сключване на съюз с Наполеон. В тази ситуация Русия била принудена да засили още повече позициите си в Черно и Средиземно море. Клипер „Пластун“ 1879 г. – 1892 […]

Победите на руския флот на Балтийско и Черно море.

„Войната е труд, а победата – отплата за него.“ За създаване на силен Черноморски флот през 1778 г. на 30 км над устието на Днепър е основан град и пристанище Херсон, което се превръща в център на руското корабостроене в Черноморския регион. Тук още през 1783 г. е пуснат на вода първият черноморски линеен кораб […]

Флотът на Екатерина II.

„Щом отстъпва флотата, какво може да се очаква от пехотата.“ Нова война между Русия и Турция започва през 1735 г. За подпомагане на руските сухопътни войски са създадени Донската и Днепърската флотилии, строежът на кораби за които започва още преди военните действия. От 1733 г. в Тавров са построени 15 прамове (едномачтови съдове), 35 галери, […]

Приносът на руските учени в мореплаването.

„Почит и слава се събират по капка.“ Оценявайки дейността на първото поколение учени от Санкт Петербургската академия на науките, акад. С.И. Вавилов поставил Петър I, Ойлер и Ломоносов на една основа, наричайки ги „добрите гении на нашата Академия“. М.В. Ломоносов бил добре запознат с морските дела. Още като млад мъж от почти десет години, той […]

Учени и моряци заедно в морските експедиции.

„Истината се изяснява постепенно, така както настъпва утрото.“ В търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. През май 1765 г. три кораба – „Чичагов“, „Панов“ и „Бабаев“, кръстени на имената на морските офицери, които ги командват, напускат Колския залив със задачата да „създадат“ в търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. […]

Географските открития на Руският флот.

18-ти век е началото на грандиозни научни експедиции и географски изследвания за Русия и нейния флот. През 1719 г. Петър 1 изпраща възпитаници на Военноморската академия геодезистите Иван Евреинов и Фьодор Лужин в Далечния изток до Камчатка „и по-нататък, където сте насочени“, за да опишат тамошните места, „където Америка и Азия се сливат“. Изследователите изминали […]