Времето, Морето и Хората
Ролята
Зловещата сянка на свещените войни.
„Ако агнетата тръгнат с хиените, няма да доживеят до зрялост.“ Освен походите към „светите места“ западноевропейските феодали и по-специално германските водят упорита завоевателна политика на изток в славянските земи. Тяхната агресия, наречена „дранг нах остен“ (натиск на изток), също е благословена от папата. Това са кръстоносни походи за заробване на западните и източните славяни, отличаващи […]
Обявен е осмия кръстоносен поход.
„Когато думите са казани, светената вода е готова. Последния успех е по-добър от първия.“ На 24 април 1254 година Людовик IX с кралица Маргарита и трите си деца напуска Акра. Четиринадесет кораба пренасят нищожната му войска, изпратена враждебно от сирийските франки. Малко остава на франкските държави да живеят. Последните им години преминават в разорителни войни […]
Папа Инокентий IV – седми кръстоносен поход.
„Всеки на свой господ се моли.“ Наказаното твърдоглавие на „светия“ крал. Ерусалим паднал! За папата това е добре дошло. „Светият град“ не е вече във властта на Фридрих II. Оттук и новият план, който съставя заместникът на Григорий IX, папа Инокентий IV. Ерусалим трябва да се отвоюва, но вече за „светата църква“! Новият „свети петров“ […]
Комедията на шестата свещена война.
„Успехът никога не се осъжда.“ Петият кръстоносен поход нанася нов удар върху папския престиж. Отново във върховете на църквата избухва скандал. Папа Хонорий III вменява всички неуспехи във вина на германския император Фридрих II. Нали все някой трябва да е виновен!… Още през 1215 година императорът бе обещал да вземе участие в богоугодното начинание, а […]
Петата „свещена война“.
„Благоразумието е по-силно от съдбата.“ Пътят на безумието. XIII век тече в борби на кралете с непокорните сеньори, във войни и разорителни междуособици, в неурожай и глад, в насилия и кръв. Феодалите ограбват безчовечно крепостните селяни. Ограбва ги и църквата. Отчаяние и мрачно примирение тегнат над невежата и обезправена крепостническа маса. Страх от бога и […]
Гибелта на Латинската империя.
„Където летят орлите, там свраките не достигат.“ Още в първата година на латинското господство ромеите подготвят въстание. В градовете на Тракия възникват съзаклятия. Те призовават на помощ гърците от Епирския деспотат, от Никейската и Трапезундската империя. Но най-много се осланят на помощта от север, на българския цар Калоян. След смъртта на братята Петър и Асен […]
Новите господари на Константинопол.
„Крал без поданици няма власт.“ С превземането на Константинопол „братското“ съгласие сред кръстоносците отново се разваля. Избухват дълго прикриваните недоверия и вражди. Кой да стане император на „Романия“? — около това се въртят препирните. Редно е на императорския престол да седне водачът на „войните христови“ — маркиз Бонифаций Монфератски. Но не става така. Републиката на […]
Четвъртият кръстоносен поход.
„За един час може да се разруши това, което се създава с векове.“ Римската пантера, венецианските лисици и тяхното отроче. На 9 януари 1198 година папа става граф Лотер дьо Сени под името Инокентий III. Той с голяма страст се запретва да осъществи идеята за световно католическо господство. Тридесет и седем годишният „божи наместник на […]
Третата „свещена война“ на кръстоносците.
„Постъпките говорят по-добре от думите.“ Вероломните съдружници. През 1171 година енергичният везир Юсуф Салах ад дин (Саладин) става египетски султан. Като покорява Сирия и Месопотамия, той създава грамадна централизирана арабска държава. Пред нея франкските държавици изглеждат като мъничета пред слон. За тях няма никаква опасност, докато султан Саладин не им обявява свещена война с цел […]
Разочарованите защитници на вярата.
„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“ „Състоянието и положението на източните франки ставаше от час на час по-лошо“ — пише Вилхелм Тирски. Срещу тях се надига целият мюсюлмански Изток. Застрашава ги и Византия. А през 1144 година мосулският емир превзема графството Едеса. Ударът е тежък. Папа Евгений III […]
Последно коментирани