// Архив

небесните светила

This tag is associated with 45 posts

Значение на „нула на дълбочините“ за корабоплаването.

„Правото е изкуство на доброто и справедливостта.“ Актуалността на получаване на точни данни за височинното положение на НД в коя да е точка от акваторията на корабоплаване нараства във връзка с открилата се възможност, триизмерното позициониране на кораба с помощта на успешно развиваните технологии на глобалната спътникова навигация (ГНСС), такива, например като: режима на кинематика […]

Значение на „нула на дълбочините“ за корабоплаването.

„В тъмна нощ и малкият огън свети надалеч.“ Височинната геодезична основа на хидрографската снимка на релефа на дъното се явява съществуващата или развърната мрежа от нивелачни постове (НП). Мрежата осигурява фиксирането в района на снимката отчетна повърхност за дълбочините – нула на дълбочините и отчетна повърхност за височините – нула на височините за бреговите средства […]

Квазистационарни полета на Земята. Част 2

„Имаш ли цел, ще намериш пътя.“ Морфометрични характеристики. Резултатите от снимка на релефа на дъното, а също и на геофизичните полета могат да се представят като реализация на случайна функция. Във връзка с това към анализа на данните на полето се прилага целия апарат на теорията на случайните функции. В резултат на анализа се получават […]

Квазистационарни полета на Земята. Част 1

„Ако не бяха вълните, морето съвсем не би било страшно.“ Въведение. Както е известно, всички квазистационарни полета могат да се разглеждат в качеството на един обект за хидрографските изследвания. За всестранна оценка на този обект е необходимо да се планират хидрографските изследвания в океана, за да може да се използва единен математически апарат. При това […]

Сила на тежестта.

„Неизвестното е повече от известното.“ Въведение. Всичко, което ни обкръжава на повърхността на Земята, изпитва действието на силата на тежестта. Ние я усещаме като тегло. Направлението на действието на тази сила ние наричаме „направление надолу”. От древни времена човекът е отчитал влиянието на тази сила, не давайки обяснение за нейното произхождение. За начало на науката […]

Колебания на нивото на Световния океан.

„Повече грамотни – по-малко глупци.“ Колебания на нивото на Световния океан. В Световния океан почти повсеместно се наблюдават периодични повишения и понижения на нивото, наречени приливи, които се съпровождат от течения, периодично променящи своята посока и скорост. Приливите са предизвикани от гравитационното взаимодействие между Земята, Луната и Слънцето (приливообразуващи сили). Периодът на приливите съответства на […]

Промеждутък на Омуртаг.

„Лъжите са много, а истината – само една.“ Промеждутък на Омуртаг. От всички исторически първобългарски промеждутъци на време най-продължителен е промеждутъкът на Омуртаг. За него в откъслечния надпис четем „..Името е … Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Пренесоха се жертва и се заклеха за .. . книгите”. Отнася се до времето на […]

Възстановяване на Първобългарския календар.

„Речите на великите не са за прости уши.“ Възстановяване на Първобългарския календар. Първобългарският календар може да бъде възстановен с уточняването на последователностите от първобългарските години по първи (слънчеви) имена и на последователностите по втори лунни имена. Първият вид последователности може да се възстанови посредством многократното употребление на таблицата за астрономическите връзки, респективно с многократното повторение […]

Първобългарско летоброене по първи имена.

„Реката изхвърля на брега кривите дървета, а правите отнася.“ Първобългарско летоброене по първи имена. Да преминем към възстановяване на последователността на първобългарските години в един период (цикъл – кръг) от 60 първобългарски години. В 453 септември 18, 19ч,9 световно време е имало новолуние при Lл = 177º,35; л = 152º,2; Гл = 163º,7; L* = […]

Дробни части на първобългарските години.

„От малкия лентяй може да израсне голям лентяй.“ Дробни части на първобългарските години. Тук се спираме на дробните части на първобългарските години и на месечните разлики между синодичния и сидеричния месец. Тези дробни части на първобългарските години заедно с дробните части, които се извличат от средните дължини на планетите, могат да послужат за определяне на […]