// Архив

календар

This tag is associated with 39 posts

Първо български години.

„Усърдният стремеж да изглеждаш умен, пречи да бъдеш умен.“ Първо български години. Именникът хроникира управлението на първобългарската държава от 13 князе, от Авитохол до Умор включително, с 13 почти еднакви изразни форми. Първите две от тях са „Авихотел живя 300 години. Родът му (беше) Дуло, годината му (на заемане на властта) Дилом Твирим. Ирних живя […]

Първо български двоен зодиак.

„Лошото поколение предците хвали.“ Първо български двоен зодиак. Слънчевия зодиак на първите българи извличаме от Именника, Чаталарския надпис и Приписката към словата на Атанаси Александрийски. Затова от първобългарските двойни имена на години, като Дилом Твирем, Докс Твирем, Шегор Вечем и т.н., отделяме само първите имена с което и списъкът на зодиакалните съзвездия се очертава: 1) […]

Видове слънчев и лунен зодиак.

„Хвали старото, но избирай новото.“ Директен и Ретрограден календар. Различаваме два вида слънчеви зодиака. а) Близко източен (директен) със списък на зодиакалните съзвездия: Aries (Овен), Taurus (Телец), Gemini (Близнаци), Cancer (Рак), Leo (Лъв), Virgo (Дева), Libra (Везни), Skorpius (Скорпион), Sagittarius (Стрелец), Copricornus (Кози рог), Aquarius (Водолей), Pisces (Риби), който отчита същите съзвездия в директна посока, […]

Основни астрономични координати.

„Видяното не се нуждае от разяснение. То е истината.“ Основни астрономични координати. Както вече беше посочено, изследванията засягат видимите движения на Слънцето, Луната и планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно слънчевия зодиак и по-точно относно зоната на звездите, включена между небесните паралели -8,5° и +8,5° от двете страни на еклиптиката – видимия годишен […]

Небесни екваториални координати.

„Всеки вижда слънцето по своему.“ Небесни екваториални координати. Началото на координатната система е точката на наблюдението. Оста OZ съвпада с световната ос относно O, при което Z съответства на северния полюс. Очевидно основната (фундаменталната) равнина съвпада с равнината на екватора, която минава през точка O. Оста OX има посока към точката на пролетното равноденствие γ. […]

Координатни системи в астрономията.

„Основа на умението е усърдието.“ Системи от координати. В астрономията намират приложение четири вида системи от координати. Хоризонтални координати. Началото O е точката на наблюдение (окото на наблюдателя). Оста OZ съвпада с вертикала (линия на отвеса), където Z е зенитът на наблюдателя, точката в която вертикалът пробожда небесната сфера над наблюдателя. За основна равнина тук […]

Как се определя положението на небесните светила?

„Постъпките на човека издават произхода му.“ Небесна сфера и сферични координати. Нощем, при ясно небе, отделният наблюдател не е в състояние да определи разстоянията до различните небесните светила (звезди, планети и др.). Той придобива впечатлението, че същите тези светила са закрепени върху една сферична повърхност, която го води до понятието и определението на небесната сфера. […]

Възстановяване на първобългарското летоброене.

„На невежия грешките прощават, на учения – нито една.“ Възстановяване на първобългарското летоброене. Всяко летоброене може да се разглежда като последователност от избрани периоди от време: денонощия, месеци, години и други на които съответстват видими (доловими) периодични движения на Луната, на Слънцето и на планетите около Земята и относно оная зона от звезди, позната и […]

Последователни зависимости на първобългарското летоброене.

„Хората не обичат това, което не познават.“ Последователни зависимости на първобългарското летоброене. И така, според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците – аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните – […]

Астрономически основи на първобългарското летоброене.

„Знае не този, който много говори, а онзи, който много пътешества.“ Астрономически основи на първобългарското летоброене. Като наука за небесните тела и за техните движения астрономията предхожда всички други науки. Първоначално тя се нарича астрология, наука за предсказване на небесните и други явления, свързани обосновано с наблюдения и определения на последователните по време положения на […]