// Архив

Дяволско влияние

This tag is associated with 67 posts

Реформацията – големият протест срещу Рим.

„Който има много, иска още повече.“ Преди Реформацията се намираха много малко екземпляри от Библията, но Бог не допусна Неговото Слово да бъде напълно загубено. Истините Му не трябваше да останат скрити завинаги. Той можеше така лесно да освободи думите на живота от оковите, както можа да отвори тъмничните врати и да отключи железните порти, […]

Папският указ към кръстоносен поход.

„Твоята предишна лъжа вреди на сегашната ти истина.“ Кръстоносния поход – дело на Сатана. Странна и тържествена сила се криеше в думите на Писанието. Тя говореше пряко на сърцата на всички, които копнееха за истината. Това бе Божият глас и Той убеждаваше слушателите. Вестителят на истината продължаваше по пътя си. Но неговият скромен вид, неговата […]

Мисионери, срещу измамите на Рим.

„Дървото и учителят се познават по плода.“ Христовият дух е мисионерски. Първият подтик на обновеното сърце е да доведе и други при Спасителя. Такъв беше духът и на валденсите християни. Те чувстваха, че Господ изисква нещо повече от това да запазят само чистата истина в собствените църкви, че имат тържествената отговорност да осветят със светлината […]

Истината като причина за омраза.

„Търси доброто, лошото само ще дойде.“ Христови последователи – преследвани и потискани. Една от главните причини, довели до отделянето на истинската църква от Рим, бе омразата му към библейската събота. Както бе предсказано от пророчеството, римската власт потъпка истината. В същото време, докато Божият закон бе погазван, човешките традиции и обичаи се възвеличаваха. Църквите, управлявани […]

Домогванията на папската власт.

„Папския стомах от седем кожи е ушит.“ В мрака, обгърнал земята през дългия период на папско владичество, светлината на истината не можа да бъде напълно изгасена. Във всеки век е имало свидетели за Бога – хора, съхранявали грижливо вярата в Христос като единствен посредник между Бога и човека, издигали истината като единствено правило на живота […]

Светът във времето на среднощния мрак.

„На света няма чак толкова много истина, че да я намаляваме с лъжа.“ Папско потисничество. В началото на четвъртото столетие император Константин издаде декрет, с който обявяваше неделята за официален празник на Римската империя. Денят на слънцето се почиташе от неговите езически поданици и се спазваше от християните; с подобна политика императорът искаше да съедини […]

За заместника на Бога на земята.

„Около светците се въдят дяволи.“ Измамна праведност. Във второто си послание към солунците апостол Павел предсказва голямото отстъпничество, което ще настане след установяването на папската власт. Той заявява, че Христовият ден няма да дойде, “докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се […]

Приспособяване чрез компромис с греха.

„Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.“ Винаги е имало две групи хора сред изповядващите се за последователи на Христос. Едната група изучава живота на Спасителя и сериозно се стреми да поправя недостатъците си и да се уеднаквява с Образеца. Другата избягва ясните, практически истини, които откриват заблудите й. Дори когато е била […]

Което не става със сила, става с хитрост.

„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“ Когато разкри на учениците Си участта на Ерусалим и сцените на второто Си идване, Исус предсказа също така и преживяванията, които ще има Неговият народ от момента, когато бъде взет от тях, до завръщането Му в сила и слава, за да ги […]

Участта на един свят при управлението на Сатаната.

„Който щади лошите, вреди на добрите.“ Ужасни бяха бедствията, връхлетели Ерусалим при възобновяването на обсадата. Римските водители се стремяха да всеят ужас сред евреите и така да ги принудят да се предадат. Пленниците, които се съпротивляваха при пленяването, бяха бичувани, измъчвани и разпъвани пред градските стени. По този начин биваха умъртвявани ежедневно стотици хора. Ужасното […]