Времето, Морето и Хората
Мъдрости от миналото
Морското изкуство на адмирал Ф.Ф. Ушаков.
„Героят се ражда за себе си, но умира за хората.“ Федор Федорович Ушаков е роден през 1744 г. На шестнадесет години е приет за кадет във Военноморския корпус в Санкт Петербург. В края на корпуса Ушаков, завършва като мичман, участва в пътуването от Кронщад до Архангелск и край бреговете на Швеция. Ушаков получава първия си […]
Руският флот в помощ на Америка.
„Да паднеш не е беда, беда е да не станеш.“ Флотът в Кримската война. В Кримската война от 1853-1855 г. Черноморският флот влязъл с 14 бойни кораба, 6 фрегати, 4 корвети, 12 брига, 7 парни фрегати, построени в чужди корабостроителници и десетки други кораби и плавателни съдове. До началото на войната Балтийския флот разполагал с […]
Руският ветроходен флот през XIX век.
„За разбит кораб попътен вятър няма.“ През 1800 г. антифренската коалиция се разпада, в която влиза и Турция. Нещо повече, последната дори започна да крои план за сключване на съюз с Наполеон. В тази ситуация Русия била принудена да засили още повече позициите си в Черно и Средиземно море. Клипер „Пластун“ 1879 г. – 1892 […]
Победите на руския флот на Балтийско и Черно море.
„Войната е труд, а победата – отплата за него.“ За създаване на силен Черноморски флот през 1778 г. на 30 км над устието на Днепър е основан град и пристанище Херсон, което се превръща в център на руското корабостроене в Черноморския регион. Тук още през 1783 г. е пуснат на вода първият черноморски линеен кораб […]
Флотът на Екатерина II.
„Щом отстъпва флотата, какво може да се очаква от пехотата.“ Нова война между Русия и Турция започва през 1735 г. За подпомагане на руските сухопътни войски са създадени Донската и Днепърската флотилии, строежът на кораби за които започва още преди военните действия. От 1733 г. в Тавров са построени 15 прамове (едномачтови съдове), 35 галери, […]
Приносът на руските учени в мореплаването.
„Почит и слава се събират по капка.“ Оценявайки дейността на първото поколение учени от Санкт Петербургската академия на науките, акад. С.И. Вавилов поставил Петър I, Ойлер и Ломоносов на една основа, наричайки ги „добрите гении на нашата Академия“. М.В. Ломоносов бил добре запознат с морските дела. Още като млад мъж от почти десет години, той […]
Учени и моряци заедно в морските експедиции.
„Истината се изяснява постепенно, така както настъпва утрото.“ В търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. През май 1765 г. три кораба – „Чичагов“, „Панов“ и „Бабаев“, кръстени на имената на морските офицери, които ги командват, напускат Колския залив със задачата да „създадат“ в търсене на морски път „от Северния океан до Камчатка”. […]
Географските открития на Руският флот.
18-ти век е началото на грандиозни научни експедиции и географски изследвания за Русия и нейния флот. През 1719 г. Петър 1 изпраща възпитаници на Военноморската академия геодезистите Иван Евреинов и Фьодор Лужин в Далечния изток до Камчатка „и по-нататък, където сте насочени“, за да опишат тамошните места, „където Америка и Азия се сливат“. Изследователите изминали […]
Заслугите на Петър Велики.
„Постъпките говорят по-добре от думите.“ След като Русия се утвърдила в Балтийско море, Петър I отново насочил своя поглед към държавите от юга. В резултат на персийската кампания руските войски, с подкрепата на корабите на флотилията под общото ръководство на Петър I, окупирали градовете Дербент и Баку със съседните земи, които се присъединяват към Русия […]
Спечелване на Северната война от Петър Велики.
„Войната е труд, а победата – отплата за него.“ Увеличената мощ на Балтийския флот позволила на Петър 1 на 27 юли (7 август) 1714 г. да спечели блестяща победа над шведския флот при нос Гангут. В морската битка е бил заловен отряд от 10 единици заедно с командващия ги контраадмирал Н. Ереншелд. В битката при […]
Последно коментирани