// Архив

Роли в живота

This category contains 138 posts

План за световно католическо господство.

„Когато живота постави човека на колене, той се озовава в удобно положение за молитва.“ Кому са нужни свещените войни? Средновековен мрак тегне над Европа. Навред насилия и глад, неправди и жестокости. Горчив е селският живот. Превърнал се е в черно крепостническо тегло от безправие, данъци и ангарии. Господарите са алчни и безмилостни. Не се задоволяват […]

Църквата с оправдание за войните.

„Любителите на кавги редом не седят. Глубците спорят за плячката, а умните я делят.“ Впрочем може ли да бъде открито достоверно, тоест точно и пълно описание на историческо сражение? Това са все важни, предизвикващи въодушевление или униние твърде неясни събития, чиито по-късни описания крият безброй предизвикателства… Други примери за разминаване в оценките откриваме в изследванията […]

Битки между крале и принцове.

„Да напуснеш бойното поле с развети знамена.“ Действително мнозина хронисти се вълнуват от жертвите, които могат да вземат битките между крале и принцове. Защо съборите за „Божи мир“ не заплашват с анатема и тях? Нима това не е първата и най-важна мярка, която трябва да се предприеме срещу войната между християни? Трябва да се каже, […]

Църквата и рицарите грабители.

„Подкупения враг приятел не става.“ Духовни наказания срещу грабежите и злините. Адемар от Шабан е твърд привърженик на договорите за мир в Лимузен, но е налице удивително разминаване между неговите проповеди в тяхна защита, изпълнени с призиви за справедливост и с молитви към архангел Михаил и към Господ, и скромното място, които им отрежда в […]

Първи кодекс на рицарството.

„Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така много.“ Договор и клетва за мир между сеньорите. Нека да видим все пак какво представлява „Божият мир“. В действителност съвременниците не употребяват подобно понятие. Те говорят само за „Божи събрания“ и за „мирни договори“. Зародилото се през тридесетте години на XI в. в Каталуния и […]

Прелюдия към същинската свещена война.

„Ако не можеш да победиш врага, считай го приятел.“ Андре от Фльори и Раул Глабер свидетелстват, всеки по свой начин, за отзвука от някои сражения в Испания, който достига чак до франкското кралство и до Бургундия. Раул Глабер твърди, че монасите и духовниците, грабнали оръжието и загинали на бойното поле, са спечелили по този начин […]

Идеята за християнски поход на Изток.

„Имай бога за господар, но никога господаря за бог.“ Борбата на християните срещу маврите. Адемар от Шабан одобрява мирните договори между аквитанци под егидата на херцога, но дори не се сеща, че те биха могли да послужат за основа на съвместен поход за изтребване на неверниците. Представляват ли последните истинска заплаха? Едно спорадично нахлуване в […]

С Божията помощ стават чудеса.

„Никой не обича оковите дори и да са златни.“ По това време, около 1010–1015 г. пленяването и задържането на благородни противници се описва като обичайна практика. Съдбата на пленниците обаче понякога е твърде различна и зависи по-скоро от случайността, отколкото от правосъдието. Някои имат късмет, други — не, и плащат за първите. Това личи от […]

Плени рицар, вземи откуп.

В знамето е твоята чест, в оръжието – славата.“ Пленниците сеньори. За войните около хилядната година като цяло съдим преди всичко по онова, което се случва в Аквитания, тъй като за нейните графове и сеньори разполагаме с повече разкази, отколкото другаде. Става въпрос преди всичко за херцозите, графове на Поатие, Гийом IV Желязната ръка и […]

Засилване контрола на Църквата над кралете.

„Където няма пари, няма прошка за греховете.“ В качеството си на християнски владетели каролингските крале включват защитата на слабите в своята програма, тоест на първо място в политическата комуникация. С други думи, каролингските крале поделят тази своя длъжност с високопоставените си приближени, епископи и абати, графове и кралски васали. Това означава, че им преотстъпват значителен […]