// Архив

Стихийни бедствия

This category contains 24 posts

Осигуряване на подводни морски дейности.

„Нуждата е суров учител.“ Навигационно хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на подводно технически работи в района на потъналата АПЛ „Комсомолец”. Общите резултати от изследванията през 1990-1995 г. са били използвани при формирането на информационно справочната система (ИСС), разработена в НИЦ за осигуряване на рационално проектираните подводни работи и за изпълнението на радиационно екологичния мониторинг на района […]

Осигуряване на подводни морски дейности.

„Няма късмет, който не се променя.“ Навигационно хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на подводно технически работи в района на потъналата АПЛ „Комсомолец”. Във връзка с необходимостта от вземане на всестранно обосновано, организационно техническо решение по осигуряване на радиационно екологическата безопасност на потъналата през 1989 г. атомната подводна лодка (АПЛ) „Комсомолец” са потрябвали голям обем океанографски данни. […]

Какво е Геоверсум.

„Лошите вести са бедствие, добрите – благо.“ Геоверсум – това е съвкупност, състояща се от елементите: високите части на литосферата, ниските части на атмосферата (тропосфера, стратосфера), цялата хидросфера и биосфера, а също и антропосферата. Това понятие за „външната сфера на земята” е въведено от руския метеоролог и географ П.И. Бронов през 1910 г. Геоверсумът може […]

Прогнозиране на Цунами.

„Ако не бяха вълните, морето съвсем не би било страшно.“ Съвременните задачи на навигационно хидрографското и хидрометеорологично осигуряване на безопасността на мореплаването, усвояването на морските природни ресурси, другите стопански дейности на шелфа и крайбрежните територии предявяват все повече нарастващи изисквания към знанието на параметрите на физическите полета на океана и атмосферата, морското дъно, разработката на […]

Навигационните рискове при сложни условия.

„С вода и огън не бива да се шегуваш.“ Използване на обобщен модел за навигационните рискове при корабоводене в сложни навигационни условия. При плаване на кораба в сложни навигационни условия задачата за оценка на появата на опасни навигационни ситуации се свежда до оценка на вероятността за изход на кораба от назначената му полоса за движение. […]

Структура на буреносните облаци.

„Не се залавяй да си шиеш наметало, когато вече е заваляло.“ Структура на буреносните облаци. Изследванията на купесто дъждовните облаци (Cb) е позволило да се установи, че тези облаци се състоят от едно или няколко огнища (клетки). В зависимост от преобладаването на знака на вертикалната скорост се отделят три стадия на развитие на огнищата: а) […]

Смерч и прашни бури.

„Когато биволът гледа към небето, търси дърво, на което да се спасиш.“ Смерч и прашни бури. Смерч, наричан още торнадо, представлява едно от буреносните разрушителни явления в природата. Това явление е достатъчно широко разпространено в ниските (тропическите) ширини, най-вече в Америка. В умерените ширини това явление се наблюдава рядко, но и тук смерчът притежава голяма […]

Вятърът.

„Навикът често е по-силен от обучението.“ Вятърът в граничния слой на атмосферата. Близо до земната повърхност вятърът силно отслабва под влияние на силата на триене и така нареченото прилепване, тоест скоростта на вятъра достига до нула, тънък слой над земната повърхност, наречен слой на грапавост. Скоростта на вятъра над грапава повърхност (а всички реални повърхности […]

Окото на бурята.

„Лошата слава далеч отива.“ Окото на бурята. Най-феноменално и загадъчно явление в тропическите циклони е централната част (окото на бурята) в което облачността е почти незначителна, особено в сравнение с обкръжаващата окото стена от облаци. Традиционно е прието да се счита, че за окото на бурята са характерни низходящи движения на въздуха, но такива заключения […]

Зараждане на тропическите циклони.

„Ухото слуша далечното, окото вижда близкото.“ Зараждане на тропическите циклони. Изказани са не малко хипотези за условията при които възникват и се структурират по-голямата част от тропическите циклони, но и до момента няма удовлетворителен отговор на този въпрос. С най-голямо признание се ползва хипотезата за вътрешно тропическата зона на конвергенция, в която се срещат североизточните […]