// Вие четете...

Поведенчески модели

Що е справедливост?

„Силата на народа е в справедливостта.“

Твърди се, че всяка епоха или култура разбирали под това, що е справедливост, нещо съвсем различно. Кое е справедливо и кое – не, според Аристотел, Сократ, Конфуций и сие? И какво се разбира под справедливост днес?

В ранните високи култури „справедливостта“ е идеята, че хората си дължат взаимно нещо, и че дори на най-силните не е позволено всичко. Още в египетското „Наставление за фараон Мерикаре“, написано около 2100 пр. Хр., се казва, че владетелят трябва да бъде справедлив и да оказва подкрепа на слабите. В Китай Конфуций (551-479 пр. Хр.) препоръчва всички хора да се държат един към друг „като роднини“ и да следват златното правило: „Не прави другиму онова, което не искаш да ти се случи на теб“.

Не е ли удивително, че Сократ (470-399 пр. Хр.) мисли по същия начин, въпреки че живее на другия край на света? Справедливостта, казва той според Платон, спада към „най-хубавото, което трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив, както заради себе си, така и заради последствията за останалите“. Аристотел (384-322 пр. Хр.), който също превъзнася справедливостта като върховна добродетел, различава вече „дистрибутивна“ и „компенсаторна“ справедливост – с изключение на жените и робите, разбира се. Той знае: неравенството е източник на недоволство и брожение.

Справедливостта като „кардинална добродетел“. Въпреки това за гръцките философи справедливостта не е кодифицирано право, а индивидуална позиция, една „кардинална добродетел“. Именно това смущава римския стоик Цицерон (106-43 пр. Хр.). Той настоява справедливостта да се разбира не индивидуално-етически, а като принцип на обществото. До почитателя на Аристотел Тома Аквински (1224-1274) размисълът върху понятието за справедливостта почти не се променя. Но сега вече то е християнско учение за добродетелите, въплъщавано най-добре от един „справедлив владетел“.

С настъпването на Новото време „справедливият владетел“ се оказва притиснат до стената, защото надигащата се буржоазия не желае да търпи неговия патернализъм. От своя страна Русо (1712-1778) разтърсва здраво буржоазното понятие за собственост: „Първият, който огражда едно парче земя и се осмелява да каже „Това е мое“, е бил истинският основател на буржоазното общество“. Пазете се от измамници като този, предупреждава Русо.

При Кант справедливостта окончателно надраства фазата на индивидуалната добродетелност и се превръща във „формалния принцип на възможността за правово състояние сред хората“. Тази дефиниция продължава да смущава философите до ден-днешен. Още Маркс (1818-1883) вижда тук една типична буржоазна абстракция. Той предпочита Аристотел и мечтае за общество, в което е валидно правилото: „Всеки според способностите си, всекиму според нуждите“.

Има ли световна справедливост? Ницше (1844-1900) полага началото на една дълга епоха на морална критика и скептицизъм, която, ако не се лъжем, приключи едва с големия американски философ Джон Ролс (1921-2002). Ролс твърдеше, че общественото богатство се създава от всички граждани и затова на всички се полага дял от него. Богатите, отново според него, трябва да могат да стават още по-богати, само ако от това печелят и бедните. Това е прочутият „принцип на диференцирането“ на Ролс, който е трудно осъществим в условията на глобализацията. Или може би не?

Какво означава тогава „световна справедливост“? Философи като Марта Нусбаум, Амартия Сен, Томас Пог или Райнер Форст продължават да спорят по въпроса. За едно нещо те са единодушни: тъй като сме граждани на света, ние дължим нещо на самите себе си, и на първо място един свят, в който нито един човек не гладува. Разбира се, онези политици, които смятат финансовия капитализъм за природно явление, ще се изсмеят. Също както навремето съвременниците на Аристотел са му се присмивали, когато той постулира върховната цел на полиса: справедливост.

Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина си задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия. Някои ще кажат, че съществено е за хората да имат любов, да бъдат умни и добри. И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него?

Представете си, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата си, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент. Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб. Значи този човек, който е лишен от много неща, намира за най-важно и съществено хляба. Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.

Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“.

Като хора, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте другите за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората?“ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат?“ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?“ – Защото и ти постъпваш така с тях.

Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите ядове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки.

Бъдете справедливи към ръцете и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежките условия на живота. Никой не ви е заставил, освен вие самите. Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа. Не пресилвайте ядовете си. 4 часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте да гледат и да чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали. Бъдете справедливи към себе си, към своите ядове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него.

Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Как може човек да бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди? Как може да бъде болен, когато изяжда на ден по един хляб? Той се простудил малко и мисли, че е болен. – „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина. Ти имаш дарби, но не си работил за развиването им. Като ги развиеш, ще видиш, че си даровит. Най-после, казваш, че нямаш време за работа. И това не е вярно. Имаш време, но го разпиляваш. Стегни се, започни сериозно да работиш и ще видиш, че имаш време не само за себе си, но и за другите. Като работи съзнателно, човек може даже да продава част от своето време. – „Може ли времето да се продава?“ – Може, разбира се. Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде. При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за да я нарисува.

И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта. Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н. Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват? Човек не знае още какво нещо е гладът. Като гладува 2–3 дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре. Той трябва да бъде справедлив, да не мисли само за себе си и да изхожда само от своето положение, но да се вглежда в положението на ония, които стоят под него.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар