// Вие четете...

Управлението

Шпиониране по телепатичен път.

„Не всеки, който ни хвали е наш приятел.“

През юли 1995 година ЦРУ излезе на светло и обяви интереса си към така нареченото „виждане от разстояние“ (ВР), способността да се шпионират по телепатичен път отдалечени обекти. В резултат изведнъж много нова информация стана достъпна. По времето, когато обявиха своята роля в тази област, ЦРУ и Министерството на отбраната се занимаваха с това вече 22 години – ЦРУ от 1973 до 1977 година (като предварителните проучвания са започнали през 1972 г.), а МО/РУМО от 1977 до 1995 година. Първоначално оперативните аспекти на ВР – с други думи, приложенията му за събиране на информация – са сравнително добре изследвани в реални условия, макар че в по-късни години започват да се отличават две области.

През 1995 година ЦРУ разсекретява и предоставя на Ръсел Тарг документи относно тяхното спонсориране на програмата от 70-те години в Станфордския научен институт в Мелано Парк, Калифорния. На 6 септември 1995 година Бюрото за връзки с обществеността на Управлението пуска следното изявление относно ролята на ЦРУ във ВР:

„Съгласно нареждането на Конгреса ЦРУ разглежда наличната информация и минали изследователски програми във връзка с парапсихологични явления, главно „Виждане от разстояние“, за да определи дали могат да се използват за събиране на разузнавателна информация.

През 70-те години ЦРУ е спонсорирало изследвания по темата.

По онова време програмата, винаги считана за спекулативна и противоречива, е оценена като безперспективна.

Също така ЦРУ е в процес на разсекретяване на документацията по програмата.

Очакваме да завършим настоящия преглед тази есен и да направим препоръки относно всякаква бъдеща работа на Разузнавателната общност на САЩ в областта.”

Съгласно изявлението и по искане на Финансовата комисия към Сената през юни 1995 година Отделът за изследване и развитие [ОИР] на ЦРУ възложи на Американския институт за изследвания (АИР) да направи преглед на програмата „Старгейт“ на Управлението (официално поръчката е „да се изследва и разработи парапсихологическият феномен, известен под името «виждане от разстояние» в подкрепа на Разузнавателната общност на САЩ.“) Първоначално мисията на „Старгейт“ е в три посоки:

1. Да направи оценка на подобни чуждестранни програми в областта на виждането от разстояние.

2. Чрез контрагенти да проучи съществуването, причината и ефектите от този феномен.

3. Да проучи и прецени дали ВР може да се използва като разузнавателно средство.

През пролетта на 1995 година всички ВР програми бяха замразени поради промяна на политиката в областта на изследванията. Все пак при провежданите преди това упражнения резултатите от многократните наблюдения можели да бъдат обобщени в доклади от по три-четири страници, които след това били изпращани на агенцията поръчител. Но от 1994 година насам към агенциите получатели на доклади за ВР се отправяла официална молба за оценка на точността и стойността на съдържанието им. И очевидно резултатите не отговаряли на новия стандарт – разузнавателните изисквания.

Относно извършения от АИИ преглед: „За да се оцени изследователската програма, беше свикана внимателно подбрана комисия. Тя включваше двама бележити експерти от областта на парапсихологията: д-р Джесика Утс, професор по статистика в Калифорнийския университет в Дейвис, и д-р Реймънд Хаймън, професор по психология в Орегонския университет. Освен заради безспорната си репутация, те бяха избрани и за да представляват двете страни на паранормалното противоречие: д-р Утс е публикувала положителни статии за паранормалното тълкуване, а д-р Хаймън трябваше да застане на страната на скептиците.“

АИИ включва в комисията и двама от старшите си учени – д-р Линкълн Моузес, заслужил професор от университета Станфорд, който да дава статистически консултации, и д-р Дейвид А. Гослин, председател на АИИ, като координатор на изследователската работа. „Членовете на комисията бяха помолени да разгледат всички лабораторни експерименти и мета аналитични рецензии, проведени в рамките на програмата; това включваше приблизително 80 отделни публикации, много от които обобщени доклади за множество експерименти. По време на прегледа беше обърнато специално внимание на онези проучвания, които: (а) даваха най-убедителни доказателства за феномена ВР и (б) представляваха новите правила за контролиране на експериментите за методологични артефакти, посочени в предишни прегледи. Д-р Утс и д-р Хаймън подготвиха отделни писмени рецензии. Те запознаха с тях останалите членове на комисията, които на свой ред се опитаха да стигнат до консенсус.“

Комисията на АИИ направи следните изводи за изследванията на ВР, провеждани в различни лаборатории:

1. Демонстрирана е значителна лабораторна работа, в смисъл че са постигнати твърде много успехи, за да се дължи това на случайност.

2. Не е ясно дали наблюдаваните ефекти могат недвусмислено да бъдат отдадени на паранормални способности от страна на субектите, а не на мненията на експертите, мишената или някоя друга характеристика на използваните методи. Използването на едни и същи субекти, експерти и снимки на мишени правят невъзможно установяването на независимите ефекти.

3. Не са посочени доказателства, които ясно да демонстрират, че успехите се дължат единствено на опериране с паранормални способности; лабораторните експерименти не са установили произхода или естеството на явлението ВР, ако то изобщо съществува.
За преценяване оперативната стойност на виждането на разстояние за събирането на разузнавателна информация, АИИ възприе трипосочна стратегия:

Първо, беше разгледана съответната научна литература, за да се установи дали условията при събиране на разузнавателна информация реално позволяват използване на ВР.

Второ, проведе се събеседване с трите участващи в програмата групи:

(1) крайните потребители на информацията; (2) медиумите, предоставящи докладите, и (3) ръководителя на програмата.

Трето, беше взета предвид обратната връзка от оценките на крайните потребители за точността и стойността на ВР докладите.

Ето обобщените резултати:

1. Лабораторните условия, при които е наблюдаван феноменът виждане на разстояние, се различават от реалните при събиране на разузнавателна информация. Например медиумите може да не получат обратна връзка, а мишените – да не покажат характеристиките, нужни за постигане на успех.

2. Крайните потребители сочат, че макар да се наблюдава известна точност в общите характеристики, ВР докладите не дават точните, конкретни сведения, които са ценни в събирането на разузнавателна информация.

3. Получената информация е била непоследователна и неточна по отношение на специфичните подробности и се нуждаела от значително субективно тълкуване.

4. Получената информация в нито един случай не е била използвана при провеждане на разузнавателни операции. Следователно ВР не дава приложими разузнавателни сведения.

В доклада на АИИ се заключава, че макар в лабораторни условия да са наблюдавани статистически значими ефекти, остава неясно дали ВР съществува като паранормален феномен. Освен това се изтъква, че лабораторните експерименти не са дали научно неоспорими доказателства относно естеството и произхода на това явление. Следователно АИИ отхвърля продължаването на опити: „Стигнахме до извода, че употребата на ВР в събирането на разузнавателни сведения не е оправдана.“

Трябва да се отбележи, че АИИ не са имали достъп до всичките секретни оперативни документи, които са безброй. Нито пък срокът, за който са подготвили доклада си, може да се счита за достатъчен. Както се изрази д-р Марчело Труци: „Наскорошният странен доклад на ЦРУ и АИИ от една страна сочи, че надеждността на ВР е около 15%, а същевременно успява някак си да заключи, че феноменът няма оперативни приложения (което е достатъчно лошо, но на всичкото отгоре отминава с лека ръка оперативната, не експериментална работа с ВР). Предвид ниската надеждност на толкова много шпионски методи и източници, човек би очаквал, че ще са доволни от 15% шанс. Очевидно изводите им са били продиктувани предварително и причините са главно политически.“

Д-р Едуин К. Мей, ръководител на програмите за изследвания на ВР в ЦРУ и РУМО, също смята че докладът на АИИ е политически мотивиран и нито на АИИ, нито на ЦРУ е дадено достатъчно време, за да подготвят документа. Д-р Мей вярва и че прекратяването на ВР програмите се дължи на „геополитически промени“ и съответното преподреждане на приоритетите от страна на разузнавателната общност. Той размишлява върху възможността да поддържа тайно ядро от медиуми и заявява, че макар в програмата да са участвали половин дузина такива, поради поверителното естество на информацията не би могъл да назове имената им. След това отбеляза, че д-р Джак Ворона, ръководител на ВР програмата на РУМО, е един от хората, запознати с всичките й подробности и голям неин защитник.

Според Инго Суан, който през 1989 година се оттегли от програмата, в нея са приети още хора и е станало твърде оживено, за да може да се работи. Освен това смята, че някои от новоприетите не отговарят на необходимите изисквания. Ед Деймс например бил един от учениците, наложени му по политически причини и Суан никак не бил доволен от това.

Поне от 1971 година ЦРУ наблюдава работата на Американското дружество по психоизследвания (АДПИ), описани подробно по-рано, и ги сравнява с подобна информация, получена от Съветския съюз. В резултат Управлението стига до извода, че изследванията са значими. Според Суан: „В края на октомври 1971 година с един колега бяхме във Вашингтон. По онова време още никой не даваше на медиуми да припарят до официални сгради, затова се срещахме по барове и пицарии. Но точно тогава при нас бяха дошли шестима тайни агенти. Единият от тях очевидно беше шефът, защото колчем отвореше уста, останалите петима млъкваха. Всъщност той говореше малко и многозначително. «Господин Суан», рече ми, «ако трябваше да започнете програма за оценка на противника, с която да се изравним с постиженията на Съветите, какво щяхте да направите?»“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар