// Вие четете...

Човешката душа

Чувства и социални отношения.

„Няма да познаеш приятеля, докато не ти потрябва неговата помощ.“

Еволюиралият социален живот. Както обаче става с всичко, което се развива по силата на еволюцията, емоциите също срещат различни предизвикателства. Колкото и прекрасни, и важни да са за нас, те могат също така да ни докарат и сериозни неприятности, особено когато се оставим да ни завладеят.

Хилядолетия наред философи и религиозни мислители са разсъждавали над проблемите в човешкото поведение, предизвикани от поддаването на примитивни емоции, и са се питали какво може да се направи, за да се предотврати това.

И така, част от първичните ни емоции се коренят в системите на „стария мозък“, на „старото съзнание“, които съществуват на тази планета и си вършат работата от милиони години – дълго, преди да се появим точно ние. Но ако се вгледате внимателно, ще видите, че това важи не само за емоциите, но и за широк спектър от социални стилове и модели на поведение. Ако вземем за пример някой сходен на човека вид, например шимпанзетата, ще забележим, че те също като нас са с множество социални дейности и изграждат взаимоотношения, подобни на нашите. Ще видим как си търсят интимен партньор, как се предизвикват и се бият за статут и социално положение, как се сприятеляват и поддържат близки връзки с отделни свои събратя, как се грижат за децата си, как реагират на дистреса и се търсят взаимно, когато са изплашени, как се помиряват след конфликт и работят заедно на групи (например докато ловуват). За жалост, те също воюват помежду си и се случва голяма група да се разцепи на две враждебни една с друга, а в последствие едната да унищожи другата. Взети заедно това са така наречените „архетипни модели“, както ги определят еволюционистите, и те действат също и при хората.

Това са вековните мотиви, които ръководят и нас, когато се стремим към любовни взаимоотношения, социално положение, приятелства, семейни връзки и собствени деца, а емоциите ни помагат да ги осъществим. Затова изпитваме положителни чувства, когато успяваме да постигнем всичко това – да се радваме на добро положение, на приятели, на усещане за свързаност с близките и семейството си, на щастието да създадем собствено семейство. Или пък изпитваме отрицателни емоции, когато тези важни аспекти на живота ни са възпрепятствани и ние се чувстваме аутсайдери, откъснати или подтиснати в социално отношение.

Затова първото предизвикателство е да разпознаем и да се справим с желанията, мотивите и предразположенията, които до голяма степен програмират поведението ни и то от хилядолетия. Когато се включим в потока на живота, ние осъзнаваме, че сме действащи лица, актьори на тази планета, чиято роля е много сходна на тази на другите живи същества, борещи се за своето оцеляване и просъществуване. Другите форми на живот са наши събратя; ние сме едно в потока на живота. Но както ще видим, новото мислене и способните ни на самосъзнание мозъци силно влияят на първичните чувства и на социалните ни отношения.

Новият мозък и новото съзнание. Второто предизвикателство в определен смисъл е обратно на първото. Тук става дума за осъзнаването и приемането на факта, че в същото време ние сме много по-различни от всички останали форми на живота на тази планета. И причината е в това, което наричаме атрибути и компоненти на новото съзнание.

Нека помислим по какъв точно начин се отличаваме от всички останали животински видове, включително от шимпанзетата с които имаме повече от 98% общи гени. Преди няколко милиона години в еволюцията на човешкия мозък се е случило нещо, което е направило мозъка ни напълно различен. Всъщност учените са на мнение, че се е случило не „едно нещо“, а поредица от взаимно свързани адаптации. Човешките същества са еволюирали в примати, претърпяващи и до днес по-дълъг процес на съзряване на мозъка от всички останали видове.

При раждането човешкия мозък е голям приблизително колкото при шимпанзето, но през първите четири години от развитието на детето размерите му се утрояват, а след това продължава да нараства с по-бавно темпо, докато достигне около 1500 см3. При това той не само нараства внушително на обем, но претърпява сериозно развитие по отношение на разклоняването и връзките между невроните (нервните клетки). През първите години на развитието си човешкия мозък претърпява радикала трансформация поради формирането на милиони и милиони нови връзки и създаването на все по-сложни мрежи ден след ден. Съзряването, разклоняването, мрежите и организирането на специфични траектории в мозъка създават все по-сложни възможности за мислене, чувстване и поведение по най-разнообразни социални начини. Тези способности се управляват от два основни процеса: гените, с които се раждаме и житейските ни преживявания. Когато настъпи събитие мозъкът реагира и невроните избухват като фойерверки по най-причудлив начин. Те започват да се свързват помежду си. Според едно известно изследване, невроните, които реагират заедно на въпросното събитие се свързват помежду си. Можете да си представите колко интензивно ще реагира и ще изгражда връзки мозъкът на бебе, радващи се на много обич и утеха в сравнение с този на бебе, което не получава почти никакво успокояване, а бива пренебрегвано и често е подложено на стрес.

Гените ни дават основните способности и се отразяват на характера – например да усвоим език, да формираме близки отношения с родителите си и т.н., но как точно ще се развият те, зависи от опита и от условията, в които израстваме. Известно е, че стресовите преживявания влияят на мозъка по най-различен начин. Силните първи преживявания, било на обич или на стрес, могат да „включат“ или да „изключат“ дадени гени. Така преживяванията ни имат сериозен ефект върху оформянето на нашата личност, върху хората, в които се превръщаме и върху начина, по който ще се изразят гените ни. Генетичния ни потенциал се нарича генотип, а действителния начин, по който ни оформя опитът и влияе върху това, което чувстваме и правим, се нарича фенотип. Хората могат да имат сходни генотипи, но много различни фенотипи. Възможно е да притежавате генотипа на блестящ спортист, но да израснете в бедност, да пушите и пиете и никога да не осъществите фенотипната възможност да спечелите олимпийски медал. Освен това, мислите, ценностите и социалните отношения играят важна роля за формирането на поведението и фенотипното ни изражение. Следователно поради „новите мозъци“ и културни нагласи ние притежаваме значително по-широк диапазон от фенотипни възможности, в сравнение с всички останали животински видове.

Тези контролиращи процеси – гените и преживяванията – са взаимно зависими; те не действат отделно един от друг. Не отдавна учените са установили, че мозъкът се променя с научаването на нови неща, явлението се нарича нервопластичност – клетките които биват едновременно стимулирани, реагират заедно и създават връзки помежду си през целия човешки живот. Затова всичко върху което се фокусирате, към което се стремите и практикувате, ще промени мозъка ви. Това важи и за състраданието. Знаем също така, че човек произвежда може би около 5000 нови клетки дневно; този процес е известен като неврогенеза. Така че фенотипите ни постоянно се променят, поне до известна степен.

И така опитът и ученето са от жизнено значение за формирането на мозъка. Еволюцията пък ни е снабдила с „ново съзнание“, което дава изключителни предимства на способности за мислене, въображение, обучение и използване на език и символи. Можете да добиете представа за радикалността на тези нови качества, само като си помислите колко трудно би било да научите едно шимпанзе на нещата, които мнозинството хора успяват с лекота, например да шофират кола. Тази дейност изисква значителен капацитет за интегриране на компетенции като памет, възприемане и понятие, контрол на вниманието и координацията, съчетани със способността да поддържаме определено ниво на координирани дейности часове наред! В състояние сме дори да говорим по мобилния телефон, докато шофираме (въпреки че полицаите ще ви глобят, тъй като в случая действията ви идват с една повече).

Въпросът е, че сме способни да координираме по невероятни начини различни елементи от съзнанието си и техните компетенции. Изглежда мозъкът ни работи като система по-различно, отколкото другите форми на живот, а от този интегриран тип функциониране възникват още редица компетенции.

Това обаче далеч не е всичко. Употребата на език и символи, способността ни за мислене в понятия и системи, да отгатваме как работи нещо непознато, да разбираме общите правила (което е фундаментално умение, необходимо за науката и прогреса) – всичко това открива цял един нов свят на съзнанието. Притежаваме мозък, който може да разсъждава, да мисли и концептуализира света. Можем да бъдем наблюдатели и експериментатори, да извършваме съзнателна намеса в даден процес, за да видим какво ще се случи и да откриваме принципа на действие на непознато явление; можем да надникнем под повърхността на нещата, да строим теории и да ги подлагаме на проверка. Благодарение на сложния си смислово наситен език ние можем да предаваме наученото на други, така че да живеем в свят, изграден от човешко познание и творчество, натрупани в течение на хилядолетия.

Човешкият мозък е силно креативен и ние винаги се опитваме да споделяме своите творения. Независимо дали става въпрос за музика, песни, разкази, поезия, картини и скулптури или пък за научни открития. А колко често се случва да се чудим какво ли мислят другите за направеното от нас или за идеите, които изразяваме. Всички се стремим да бъдем иновативни, изобретателни, да усъвършенстваме нещата, да демонстрираме елемент на оригиналност, за да бъдем оценявани и признати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар