// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Човекът – обект на управление.

„Щом аз съм те измислила, бъди такъв, какъвто аз искам!“

А може ли някакъв конкретен човек сам да се явява обект на управление? Може ли да му управляваме мислите, действията, живота?

Родило се малко дете. Мама и татко му разказват добри, хубави приказки, купуват му умни, хубави книги, самите те не пият, не пушат, честно работят и учат детето само на хубаво. Какво правят родителите от гледна точка на теорията за управление? Те осъществяват управляващо въздействие на своето дете. В резултат на такова тяхно управление в болшинството случаи „на изхода“ има добър резултат.

Ако родителите пият спиртни напитки, пушат, говорят лоши думи, оставят детето по цял ден пред телевизора (или „никога“ не се занимават със своето дете), не му купуват книги, то по правило в абсолютното болшинство случаи всичко това ще има лош резултат.

Тук „обектът на управление“ е детето, а. субектът на управление – родителите. Управляващото въздействие – както чисто информационно, така и механично: точилка, колан, или каквото им попадне под ръка. Резултатът от управлението ще бъде целия бъдещ живот на такова дете, а после и възрастния човек (вж. Рис. 12–1).

Рис. 12–1

Но детето не живее само в своето семейство изолирано от цялото общество хора. Управляващи въздействия на него му оказват баба и дядо, детската градина, училището, улицата, телевизора, музиката, киното, съседите и т.н., тоест цялото общество и цялата култура на обществото. Тук субект на управление, оказващ своето управляващо въздействие на младия човек, се явява цялото общество заедно с неговата култура. Родителите могат да изгубят управление над детето, но обществото и културата оказват своето въздействие през целия му живот.

Например, тате не дава на детето бира: „Ти не трябва, ти си малък!“. Хубаво е ако при това самият баща не пие бира. Но колко са случаите, когато след такова правилно наставление на детето пред очите му бащата сяда и пие бира. Същото е и с цигарите! А на улиците – рекламните пана прославят живота на тези, които пушат и пият бира, по телевизията – клипове с увлекателния живот на тези, които пушат и пият бира, а в магазините – бутилки и кутии с ярки етикети, привличащи вниманието. (Да не говорим и за ракията, разврата на секса – натрапван отвсякъде и от всичко, няма почти реклама без заголена мадама, по телевизията и на улицата. И юношата, опитвайки се да докаже, че той вече е голям, започва да пие. (да пуши, да се друса, да води безразборен полов живот, да е арогантен с околните… „малее, колко съм отворен“ – „КУУЛ“). В края на краищата, тате и мама вече не могат да му забраняват. И се води по рекламите. Рекламите свършват, но пиенето остава за цял живот. И не само бира!

Излиза, че рекламата е мощно средство за управление на милиони хора! Рекламата – това е субект на управление! Но трябва винаги да помните за „господарите“ на рекламната система. С това те „вграждат“ в рекламата нужната им информация за постигане на своите цели.

Същото може да се каже и за модата на нещо (дрехи, обувки, мебели, песни и т.н.). И „модата“ също си има „господар“. Фабриката за производство на поли цяла година пускала поли със средна дължина. Всички си накупили и търсенето спаднало. Владелецът на фабриката търпи загуби. Какво да се прави? И владелецът чрез модното списание налага сюжетите и в филмите и по новините започват да пропагандират дълги поли. Скоро дългите поли стават „модерни“. Затова всички девойки и жени изхвърлят своите поли със средна дължина (макар те още да са нови!), и си купуват дълги поли. Е как? Нали са модни! Владелецът на фабриката отново му потичат парички… Но скоро пак всички са си накупили дълги поли, и отново спад на продажбите. Тогава „неочаквано“ стават „модерни“ късите поли („маслото поскъпнало“) с всички произтичащи последствия за дългите поли и потничета за тези, които са ги носили.

В тази ситуация трябва да се наложи и конкуренцията между владелците на фабрики за производство на поли. След което трябва да стане понятно, че всички „повеи на модата с дълга пола, плисета по тях, презрамки, джобчета и т.н., са напълно управляем процес, целта на който се явява непрестанно растящо желание за увеличение на печалбата на производителите на поли. Същото може да се каже и за изменящата се („от само себе си, като метлата на Баба Яга“) мода на панталони, пижами, ботуши, ризи, гащи, формата на автомобилите, столове, маси и т.н

Но малко хора говорят за това, че при това става огромно завъртане на материални ресурси на планетата Земя, които се оказват много бързо на сметищата и в помийните ями. Както не говорят и за това, че хората напразно хабят своето работно време за производство на фактически ненужни им вещи, които много бързо се оказват на боклука, вместо да използват това време за самоусъвършенстване, за занятия с децата, за отдих, а така също и за най-главното – за усвояване на своя генетично обусловен потенциал за развитие.

Излиза, че „модата“ – това е субект на управление по отношение на човека.

Към такава схема на управление се отнасят и книгите, музиката, филмите, песните, тоест всичко това, което наричаме култура. Ако в съдържанието на песните са заложени добри стремежи – любов към Родината, към природата, към жената, то и болшинството хора под тяхно влияние стават родолюбци, смели, мъжествени. А ако в песните се пее, като например: „…бясно карай, на червено, направи за мене нещо откачено… нещо диво, нетипично, все едно какво, но нека е различно, …ооо, да полудеем тази нощ… „,“… не искал да се жени, че кой нормален иска, такъв не бил за мене, е…, поемам риска…“, или „…в село Бреница вино кара воденица, живота там е същински рай, мъжете там са вечно пияни, а пък жените – лозя небрани, децата там са ангели небесни, а пък бащите им – неизвестни…“, „ракий-чи-це, светая мъчени-чи-це, алелуууия, …“,“…още ли пушиш козче, …питай ме некое друго въпросче… „, „…а аз ще ти покажа, мойта синя прашка…“, „…целото големо село шмърка бело…“, „…дръжката, дръжката, на теслата дръжката…“, „…светещи жилетки, що сте толкоз нервни…“, „…а аз сам си избрах, тази съдба, вечната черна овца…“, „…и на селските чеда, хеви метъл копелета, няма водка, няма джин, няма бира с котерпин…“, “…мандей–парти, тюсдей-парту, уенсдей-парти, търсдей-парти, уикенд-парти, …ай‘м телинг ю мама, деъ‘с ноу нийд фо ъ драма, ай дон уон ту стади…ай джас уон а парти, …уот д фак… ай джаст фийл лайк а… бич!“, „…ай‘м хорни, айм хорни, хорни хорни, …ай‘м хорни, айм хорни, хорни, хорни тунайт…“, „…вуле ву куше авек моа сесоар, вуле ву куше авек моа…“, „…ес той ла мухер калиентеее…“, „…уелкам то тихуана, текила, секс анд марихуана…“, „…хиъ ис сам- тинг ю донт ъндъстенд… д уърк ис джас кил д мен…“, „…ай ем ън анархистъ, ай ем ън антикристъ, дон ноу уот ай уон, бат, ай ноу хау ту гет ит, ай уон а дестрой…коз аааай уон а биии – анархи“, „…сийк анд дистрой…“, „…ма милк шейк ис бетър ден йоърс, ай кен тийч ю, бут ай хев ту чардж…“, „…ноу, ноу гуд фо ме, ай донт неед ноу бади, донт неед ноу уан, детс ноу гуд фор ме…“, „…д уейвс ар джаст райзин…, рай- зинг…енд уен ай гет дет филинг, ай нийд а секшуал хиълинг…“, „…чай- ки, яхти, мацки, прашки…“, „…па да трае мое ден, мое два… знам ни си сам, и не бих да ти сметам ове ночи… йош не зна, она йош не зна, да е любов с тобом казна…“, „…ех да сум мужко само йедън ден, само йедън ден, само йедън ден, а да знам, све що жене знат, све що жене знат, све що жене знат, кукала би све до зоре ране, свох мене би ра- диле кафане, жени би ми долазили саме, да съм мужко, била бих без мане…“,“…холд ми, трил ми, кис ми, кил ми…“, „…ам пойзън ранинг тру йор веинс…“, „…ай донт ноу уеър ай‘м гоинг, онли гад ноус уеър ай‘в бийн, ам д девъл он д роуд… тейк ме даун, …то д блейз оф глори…“, „… тейк ме даун, ту д перадайс сити, уеъ д грас ис грийн ен д гърлс со прити, ай уоню плийс тейк ме хооуме, ооу ооу…“, или циганско изрусено педерастче пеейки „…мразя те…“, или калайджийското „…я елате пиленца при батко, да ви …сладко, сладко…“ – би трябвало, на всички „метъли“, „пънкари“, „рапъри“, „чалгари“, „хипари“, „уейфове“, „диско маниаци“, „техно и транс менове и гърли“ и т.н. вече да име станало ясно какво се възпитава?!

Културата на днешния ден практически цялата е безнравствена! Но културата – това е субект на управление по отношение на цялото общество и на всеки човек по отделно. Затова не е удивително, че безнравствената култура плоди безнравствени „боклуци“.

Но когато тези „боклуци“ грабят и убиват своите създатели – дейците на „културата и науката“ (на смешника Жванецкий – откраднаха джипа, на професора по психология Добренков – убиха дъщерята), то тези „дейци“ започват да негодуват.

В съвременното ни общество от детството на милиони хора: деца, юноши и девойки се формира стремеж да „поемат лайфа“, „да вземат всичко от живота“ – „гет рич, ор дай траинг….“. Когато такива „бързи и яростни“ стремежи и мечти са вече сформирани, хората вършат най-страшни престъпления. Излиза, че всички престъпления са резултат от безнравственото управление отначало на детето, а после и на възрастния, заобиколен от всички страни с „културата“ на това общество, в което живее. Значи управляващото въздействие на такава култура и такова общество е престъпно. При което най-силно е управляващото въздействие на такава „култура“ върху младите неукрепнали умове на децата и младежите. А управленците, разрешаващи такава „култура“ и, в частност, такава реклама по екраните на телевизията и по улиците на градовете – това са престъпници. Един възрастен мъж на среща с пропагандаторите на КОБ се изказа за рекламата така:

„Нас, възрастните, това не ще ни убие. Те унищожават младежта! А нас те ще ни умилостивяват, ще ни повишават пенсиите, ще ни дават подаръци – та на нас не ни е останало много…“.

Друг пример. Изборна кампания. „Субектите“ на управление, имащи възможност да осъществяват мощно информационно управляващо въздействие върху „обекта“ на управление (избирателите) чрез телевизия и радио, се опитват да му внушат, че малките партии „нямат шанс“ за успех. При това се огласяват изфабрикувани по тяхна поръчка рейтингови проценти. Тези измами за съжаление, действат върху хората и те от безизходица вдигат ръце. Но именно такъв резултат на управление и са искали да достигнат подлите господари на избирателната кампания – сформираните за година „реформи“ от партийната номенклатура престъпни „господстващи“ кланове, т.е. „субекти“ на управление.

Много са примерите от живота за това, как нас ни управляват, мамейки ни. Сега всеки читател сам ще може да ги допълни с примери от своя живот. От всичко това следва очевидният извод: за да не ни мамят, за да станем истински собственици на своя живот – трябва всички да познават Достатъчно Общата Теория на Управления и да умеят да виждат това управление по отношение на себе си, тоест да владеят различаването.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар