// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Цели на управлението.

„Много хора приличат на колбаси: С каквото ги напълнят, това и носят в себе си“.

А кой формира такова разнообразно управляващо въздействие върху хората? Кой управлява телевизията, системата на образование, икономиката, културата и всичко в държавата? Ако някой смята (а такива има много в „демократичната“ ни родина), че всеки ръководител на отрасъл, ведомство, предприятие и други структури в страната действа самостоятелно („свобода“!), то тези хора грешат макар и само в това, че във всяка страна действат закони, които определят границите на възможностите на всеки ръководител. Засега няма да говорим за „по-фините“ начини на управление на ръководителите на всички равнища.

Тоест за всеки нормален човек е очевидно, че всички обществени процеси в живота на хората се управляват от държавата. По днешните „демократизаторски“ принципи в държавата съществуват три „независими“ власти:

1. Законодателна власт;

2. Изпълнителна власт;

3. Съдебна власт.

Законодателната власт „фабрикува“ законите, изпълнителната власт претворява тези закони в живота на държавата и обществото, а съдебната „следи за реда“. Въздействайки „независимо“ едни от други, тези три власти формират и поддържат в обществото определен принос в живота, отношения между хората, порядъка на производство на стоки и услуги и тяхното потребление, образованието, здравеопазването и много други.

В резултат на такова продължително управляващо въздействие от страна на държавата обществото от хора в страната в основната си маса започва само да носи заложените в него правила и порядки. А в резултат на това всеки човек в обществото още от детските години възприема тези правила и порядки в качеството им на недосегаеми догми и, естествено, се ръководи от тях в своя живот.

И всичко би било добре… Но у мислещите хора трябва да възникне въпроса за това, откъде се вземат тези три „независими“ власти. Помнейки, че винаги съществува „йерархия на управление“, неизбежно трябва да има „нещо“, от което тези „три власти“ са произлезли. И за това ще стане дума нататък.

Как от приказката да направим бивалица (за векторите на управление). „Ние сме родени, за да направим приказката бивалица …“

Може ли самолетът да лети „на никъде“? Най-общо казано, може. Но тогава той рано или късно ще се разбие, защото когато свърши керосина, а под него са планини, гора или блата, то няма да има къде да кацне. Затова авиорейсовете винаги имат крайна цел на маршрута.

А може ли страната „да върви“ „на никъде“? Тоест да не знае какво общество се строи, колко хляб ще трябва, за да се нахранят всички, колко училища и учители са нужни, за да учат децата и т.н.? Трудно е да си го представим.

А в нашата страна става именно това – през последните повече от 30 години. А още не сме се „разбили“ окончателно само затова, че ако нашите управници в лицето на Ж. Желев, П. Стоянов, Г. Първанов или е Плевналиев не са имали ясни цели, то това не значи, че тях не ги е имало у „световното задкулисие“.

Ние вече разгледахме йерархията на управление, при която над всяко ниво на управление стои по-високо ниво на управление. Това, че на твоето ниво на разбиране някое събитие ти се струва хаос, ако застанеш на по-високо ниво на разбиране, то ще се окаже, че хаоса в страната е бил създаден нарочно с цел разрухата й и заграбване на ресурсите й.

Задачите на управление и задачите на самоуправление предполагат, че субекта на управление винаги е длъжен да знае:

1. Целта на управление. Това е онова, което трябва да бъде достигнато при идеално управление на обекта. Но тъй като да се достигне идеално управление е много трудно, то той е длъжен да знае.

2. Какво реално има той на дадения момент във времето. След което трябва да знае.

3. Отклонението на реалния процес от идеалния.

Пилотът прокарал върху картата права линия от София до Варна. Това е идеалния маршрут. Излетял. Лети. То излязъл вятър, самолетът се отклонил от курса, а от Земята постъпила команда да измени маршрута. Самолетът (обект на управление) реално не лети по идеалния маршрут. Пилотът фиксира отклоненията и взема мерки за това, винаги да се връща на зададения идеален курс. Но изведнъж от Земята му съобщили, че пистата във Варна е заледена и трябва да кацне в Крумово. Ето ви описание на опростената система на работа за управление за достигане на целта на управление.

Ако усложним задачата и вместо задачата за запазване на маршрута на полета на самолета поставим задачата за живота в едно семейство, то целта ще е по-сложна. Да вземем период от един месец. Тъй като домакинството в семейството се води основно от жените, да се поставим на тяхно място. Семейството трябва да се нахрани, да се плати наема, да се купят нови ботуши на сина, и т.н. Целите са много. И домакинята ги подрежда по значимост, по приоритети. На първо място – трябва цялото семейство да се нахрани. На второ място – трябва да се плати наема, тока, газта. На трето място да се купят на сина нови ботуши и т.н. Получава се цял списък. Но на първо място е това, без което не можем да минем, на второ също е много важна цел, и т.н. А накрая на списъка е това, което ни се иска, но без което можем, което може да почака, можем да преживеем и без „това“ (иска ни се, например, да си купим кола …, да, но пари няма…). Такъв списък на подреденост на целите по научному са нарекли „вектор на целта на управление“.

На „вектора на целта“ може да се съпостави и „вектора на състоянието“ на обекта на управление. Да вземем същото семейство. В хладилника – „пустиня“, за апартамента – неплатени сметки, синът няма нови ботуши. Получава се „вектор на грешките“ на управление. А каква е причината? Семейството е работило лошо? Не, всички са работили, но не им дали навреме заплати … А защо не са им дали заплати? Защото заводът не могъл да си пласира продукцията. А защо заводът не е могъл да си пласира продукцията? А защото са го купили чужденци. А защо?… Така ние отново ще стигнем до глобализацията, глобалната политика. Влязла е в действие „йерархията на управление“.

Сега може да се вземе пример на ниво държава. Какъв вектор на целта има правителството ни? Кое е на първо място в списъка му? Кое е на второ? Кой знае? Никой не знае.

При БКП плановете бяха достъпни (макар и понякога глупави: „Всички да сеят царевица!“). Имаше глобален План – вектор на целта на управление… И той обезателно трябва да се изпълни. Но демократизаторите отмениха плановете: пазарът сам образува цените –… „саморегулира се“…

А плановете на „световното задкулисие“ се изпълняват точно. Погледнете директива на СНБ на САЩ 20/1 от 18.08.48 и Харвардския проект. Там вектора на целта е определен:

1. Русия (България) трябва да стане съвременен придатък на Запада.

2. Високо технологичните отрасли трябва да бъдат унищожени.

3. Селото трябва да бъде разрушено, а руснаците (българите) трябва да се хранят със западни боклуци. Какво ядем сега в Русия (България)?

4. При това руснаците не трябва да разбират какво става с тях. („Какво ще стане с Родината и с нас?“ из песен на Шевчук „Есен“).

5. Затова никой да не разбира какво става с него и със страната, трябва да се руши системата на образование, наука, култура, а така също.

6. Да се внедри поголовно пиянството, тютюнопушенето и други наркотици.

Ако след тези пояснения погледнем това, което стана и става в страната и досега, то излиза, че техния вектор на целта се изпълнява с много добро качество.

А плановете на КПСС в СССР след Сталин никога не се изпълняваха. Ето и признанието на врага за състоянието на нашата икономика по време на „тоталитаризъма“:

При Сталин в СССР (Т. Живков) вектора на целта беше:

1. Образованието ни трябва да бъде достъпно за всички и трябва да е безплатно.

2. Науката и промишлеността ни трябва да са най-напреднали в света.

3. Селското стопанство трябва напълно да обезпечи страната с натурални продукти.

4. Заплатите да се повишават, а цените да се снижат.

5. Здравеопазването трябва да е най-добро в света и безплатно. Санаториумите трябва да са достъпни за всички трудещи се.

6. За децата – всичко най-добро. Пионерски лагери – по цялата страна.

7. Армията трябва да е от най-могъщите в света. И т.н.

А вектора на грешката на управление на страната при Сталин беше такъв, че „навремето цените се снижаваха…“. Така че Сталин беше водещ управленец.

Ръководителите на Русия след Сталин както не знаеха, така и досега не знаят елементарните основи на управлението, за което фактите сами по себе си красноречиво говорят. След преврата през 1991 г. в Русия демократизаторите поставиха такъв вектор на целта:

1. Демокрация (власт на народа) – преди всичко!

2. Права на човека – на ниво на световните стандарти!

3. Свобода – за всички!

4. „Пазарът“ ще си урегулира всичко сам в икономиката и ще направи всички богати.

5. Парите правят пари.

А какво показва вектора на текущото състояние? Къде у нас е „властта на народа“? А къде са „правата на човека“ и „свободите“? Както казваше другаря Сухов: „Въпроси има ли? Въпроси няма …“

По този начин векторът на грешката на управление на страната сега е огромен. Но именно вектора на грешката и се явява мерило за качеството на управленческия труд. Тоест вектора на грешката позволява да се оцени качеството на управление на този или онзи управленец – „управник“. Именно по тази причина управленците на гибелта ни се опитват да мълчат за Концепцията за Обществена Безопасност. Все на някой ще му се наложи да отговаря пред народа за „вектора на грешка“ на своето управление. А те не могат да повишат качеството на своето управление. Защо? Отговорът ще намерим при изучаването на пълната функция на управление (ПФУ).

Ето защо, за да „да направим приказката бивалица“ трябва в началото на всяка работа ясно и точно да формулираме вектора на целта („приказката“), след което така да се управляват всички процеси, че вектора на текущото състояние (бивалицата) да се изравнява с вектора на целта, т.е. грешката на управление (вектора на грешката) да е равна на нула. Тогава „приказката“ (вектора на целта) ще стане „бивалица / случващото се“ (вектор на текущото състояние).

Предлагаме на всеки читател да направи експеримент. Пробвайте да съставите и оформите в писмен вид целите на своя живот (или поне за някакъв период от своя живот). Бъдете сигурни, че даже този първоначален етап на осъществяване на вашето собствено самоуправление ще предизвика у вас сериозни трудности, тъй като в съвременното общество всички хора са лишени от знания за управление на жизнените процеси. След съставянето на вектора на своите цели ще определите вектора на своето текущо състояние и, съответно, вектора на грешка на своето „самоуправление“. След това ще проследите как вектора на целта ще се изменя даже докато четете тази публикация, как вие сами ще зачерквате съвсем, едни ваши цели или ще им смените поредния номер в списъка, как ще си напишете нови цели, които ще възникнат у вас. При това „йерархията на управлението“ неизбежно ще окаже влияние на процеса за достигане на вашите цели, за която йерархия стана дума по-рано, за влиянието на вашите действия по достигане на вашите цели върху „съседни структури“, за които ще стане дума по-нататък.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар