// Вие четете...

Управлението

Цели и задачи на „благотворителните фондове“.

„Пътят към ада е постлан с добри намерения.“

Благотворителните фондове като убежище на световните лихвари. Ние вече започвахме разговор за такива институти на съвременната „парична цивилизация“, като благотворителните фондове (БФ). Известният изследовател на американската финансова олигархия от първите следвоенни десетилетия Ф. Ландберг съвършено правилно е определил, че БФ играят ключова роля в икономическия и политическия живот в САЩ. Той отбелязал следните основни икономически цели за създаването и функционирането на БФ:

а) избягване от данъци (на първо място — данък наследство);

б) контрол над компаниите и банките чрез придобиване на техни акции и части от тях.

Впрочем, за тази страна на дейността на фондовете вече сме говорили.

Но покрай другото БФ играят важна политическа роля — те позволяват:

а) създаване на положителен имидж на финансовата олигархия („социална отговорност“);

б) активно влияят на формирането на общественото съзнание, вътрешната и външната политика на САЩ, а също и на други страни в нужното за финансовата олигархия направление.

В САЩ към настоящия момент се наброяват около 1 милион БФ (както от финансов, така и от не финансов тип). Обаче активно въздействие върху политиката (както вътрешната, така и външната) оказват всичко на всичко няколко десетки фонда.

През следвоенните десетилетия сред БФ се откроявали Фонд Карнеги, Фонд Рокфелер и Фонд Форд, те образували „голямата тройка“ БФ в САЩ. Фондовете, влизащи в „голямата тройка“, традиционно се занимавали и продължават да се занимават с финансиране на „благотворителни“ проекти и програми в областта на образованието, вътрешната и външната политика на САЩ („прокарване на демокрацията“), за поддържане на „научни изследвания“ на „професионалните икономисти“ и т.н.

Цялата американска външна политика се изработва в недрата на фондовете и финансираните от тях институти, такива като: Съвет по международни отношения, Институт Брукингс, Институт Аспена, корпорация РАНД, Стандфордски институт и др. „мозъчни центрове“ на САЩ.

Достатъчно пълно дадения въпрос в своето време е разкривал съветския изследовател Р. С. Овиннков. Обаче от момента на издаването на неговата книга минаха повече от три десетилетия, а нови сериозни изследвания за ролята на БФ във формирането на американската политика не са публикувани. През това време, в тази сфера са се появили много нови неща. Появили са се нови фондове (например, Фонд Сорос, Фонд Б.Гейтс, и др.), изменила се е кардинално ситуацията на международната арена (края на „студената война“, разпада на СССР, борбата с „международния тероризъм“ и т.н.), фондовете се заеха с активна „благотворителност“ в Руската Федерация и други държави от бившия Социалистически лагер.

В новите условия БФ станаха активни центрове за разпространението на идеите на либерализма и глобализацията. В значителна степен под тяхно влияние се извършваше и продължава да се извършва преустройството на средното и висшето образование в много страни по света. Финансирането на обществените науки в много страни се извършва не толкова за сметка на националните бюджети, колкото за сметка на дарения, давани от БФ.

Не е трудно да се досетим, че в областта на икономическите изследвания фондовете поддържат само онези, които се отнасят към mainstream. През 1990-те години в Русия много на това поле се постара Фонд Сорос, с чиято помощ беше подготвена цяла поредица учебници по „пазарна икономика“, в които не само, че не се разкрива разрушителната роля на лихвата, но, напротив, прави се опит да се докаже, че лихвеният процент осигурява „процъфтяване“ и „прогрес“ на обществото. С подаянията на Сорос били подготвени редица учебници, а по-нататък „процесът тръгнал“: идеите на mainstream започнали да се ре транслират от един автор към друг, да се разпространяват подобно на епидемия (вече без каквито и да било дарения).

Немалко пари се заделят за не правителствени организации, които провеждат в Русия и други страни нерядко подривна дейност под формата на „борба за правата на човека“, формират институти на „гражданското общество“ и т.н. Всякакви „кадифени“ и „оранжеви“ революции в страните от бившия социалистически лагер (а също развиващите се страни) се осъществяват с парите на БФ.

Фонд Сорос, специално създаден за Източна Европа. Ще дадем оценката за ролята на БФ, съдържаща се в една от редките съвременни публикации за „благотворителността“ на световните лихвари: „… най-голяма опасност… на благотворителността лежи в сферата на образованието. Парите на олигарсите ще дойдат в тази област винаги, независимо от кампаниите «за социалната отговорност на бизнеса». Причината е в това, че финансирането на образованието и институтите на «гражданското общество» са най-важните направления на дейността на Световното правителство. Възпитанието на подрастващото поколение в рамките на «правилния» мироглед, създаването на нужното обществено мнение и промиването на мозъците е необходимо условие за създаване на Новия световен ред, и световната финансова олигархия не жали средства за тези цели. От края на 80-те години на миналия век в Русия вредителската дейност на различни видове не правителствени организации и аналитични центрове, а също и многочислените «реформи» на отечественото образование практически на 100% се финансират от чужбина. Водеща роля в това е играла «голямата тройка» американски «благотворителни» фондове — Фонд Карнеги, Фонд Рокфелер и Фонд Форд, а също и Фонд Сорос, специално създаден за Източна Европа, и техните многочислени фондове спътници, носещи различни имена, но действуващи в рамките на единна програма, зададена от Световното правителство“.

Това, че в съвременните учебници, по които се учат студентите в Русия, въпросът за „благотворителните“ фондове се заобикаля, а нашите „професионални икономисти“ всячески избягват да „изследват“ този важен финансов и политически институт на „паричната революция“, за сетен път доказва: фондовете на световните лихвари доста ефективно са поработели (и продължават да работят) в нашата страна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар