„Бедността е корен на раздори.“

Начин на хранене и продължителността на живота.

В действителност средната продължителност на живота се увеличава значително едва по време на Индустриалната революция и най-вече през последния век, благодарение на по-доброто хранене и здравеопазване. Така например средната продължителност на живота в Древния Рим (приблизително 22 години) не е много по-различна от тази през неопалеолита.
Цялата хранителна и генетична хармония била разрушена преди около 10 000 години с развитието на земеделието. С него към храната на хората се прибавили две напълно нови групи храни – млечните и зърнените.
От гледна точка на еволюцията десет хиляди години не са нищо повече от потрепване на клепачите. Геномите, цялото генетично наследство на даден вид не се променят кой знае колко за този период от време. И така, човешките гени се приспособяват изключително неохотно и мудно към въвеждането на тези две нови групи храни. В действителност човешкият род и досега не е способен генетично да се справя с тях.
Нека огледаме първо млечните продукти. Всички хора се раждат с ензим, наречен лактоза, който им позволява да разграждат лактозата (млечната захар) по време на периода на кърмене, за да бъде абсорбирана от тялото. При много хора след първите месеци от живота им количеството на този ензим намалява дотолкова, че развиват непоносимост към лактозата, тоест те не могат да преработват млякото и млечните продукти.
Едва след опитомяването на домашните животни преди около осем хиляди години, кравето мляко (подобно на човешкото, е богато на лактоза) става достояние на всички. Някои все пак са запазили способността да отделят лактоза и в зрелите си години и това са най-вече хората, консумирали непрестанно мляко и млечни продукти. Типичен пример за това са европейците от скандинавски произход. В резултат те успяват да смилат и абсорбират млякото и неговите производни и през юношеството, и през зрелостта.
За нещастие 80% от населението на Земята все още не е достигнало скандинавците. За останалите хора млечните продукти (с изключение на ферментиралите като киселото мляко, в които няма лактоза) са истинска храносмилателна трагедия. Може би след още двадесет хиляди години на еволюция всеки човек ще може да преработва млечните продукти, но засега това не е, така.
Същото важи по принцип и за въглехидратите с висока плътност като зърнените храни. Може би, както непрестанната консумация на млечни продукти е създала генетична поносимост към тях у повечето северно европейци, непрекъснатото приемане на зърно и зърнени храни е започнала да предизвиква бавна еволюционна адаптация, довела до снижаване на типично високите нива на инсулин в резултат на яденето на въглехидрати с висока плътност, като тестените изделия. Вероятно след двадесет хиляди години всички хора ще могат да ги приемат, без това да води до прекалено покачване нивото на инсулина. Тогава може би, но определено не сега.
Друго последствие от въвеждането на зърното като основна храна преди около десет хиляди години е намалената употреба на бедни на мазнини животински протеини. В резултат човешкият вид буквално се смалил. Средната височина на неопалеолитния мъж е била около метър седемдесет и пет, а на неговата половинка, около метър и шестдесет и пет. Скоро след въвеждането на зърнените храни на трапезата му обаче, средната височина и на представителите на двата пола намалява с около петнадесет сантиметра. Били са необходими цели десет хиляди години, за да си възвърнем тези петнадесет сантиметра и това става предимно през нашето столетие, когато храната като цяло и протеините в частност стават по-изобилни.
За нещастие, при наваксването на изгубената височина структурата на съвременния човек се променя, а не повтаря онази на неговите предци. Защо? Ръка за ръка с увеличената консумация на протеини върви и увеличената употреба на въглехидрати. Резултатът е хронично увеличаване на инсулина и натрупване на все повече телесни мазнини.
Проблемът е, че съвременният човек не е пригоден да преработва тези храни на „цивилизацията“. За да бъде верен на своето генетично наследство, нашият съвременник се нуждае от осъвременен вариант на хранене на неолитния ни прадядо, което да е съобразено с нашите гени.
Нашите тела са се развивали в продължение на милиони години да се хранят по определен начин. Ние сме се отклонили от тази пътека, но лесно можем да се върнем в правия път, като възприемем този генетично правилен начин на хранене, който ще ни отведе в Равновесие.