„Ние трябва да се равняваме по времето, а не то по нас,“

През 1994 година в системата на флота е бил формиран центъра за сбор, обработка и довеждане на хидрометеорологичната информация до флота. На този център било възложено получаването на целия обем от необходимата оперативна хидрометеорологична информация за осигуряването на силите и средствата на флота и довеждането на тази информация до хидрометеорологични части и подразделения на флота.

В настоящия момент Центъра на флота се явява главен център за комуникации на данни, който разпределя получената по линията на свръзките информация към абонатите на АС за ХМО на флота, в чийто състав влизат:

– Центъра на флота;

– хидрометеорологичния център на Централния команден пункт на флота;

– централното метеорологично бюро на Авиацията на флота;

– хидрометеорологичния център на отделните флотилии;

– хидрометеорологичните станции на флотилиите и военноморските бази;

– метеорологичното бюро на Авиацията на флота.

Макар създадена АС за ХМО на флота и осъществяването на предаване на хидрометеорологичната информация от един източник в формати, удобни за абонатите на флота, многобройните методични проблеми при построяването на глобална система за ХМО на флота са останали нерешени. Функционирането на системата се осъществява на базата на остарели апаратура за приемане и предаване на информацията, технологичните схеми за нейната обработка в хидрометеорологичните части на флота практически не се е изменила.

Пропускателната способност на използваната техника на предаване на информацията се намира в състояние на насищане и изключва възможността за увеличаване на обема за предаване на данни. За синоптиците и хидролозите АС за ХМО на флота се оказва недостъпна, в крайна сметка, само 2/3 от информацията за съставяне на прогнози се използва за съставянето на прогнози.

Информационните технологии в областта на обработка на хидрометеорологичните данни в системата на ХМО на флота си е останало на нивото на 60-70-те години, в същото време съвременните информационни технологии (в това число и технологиите на държавно ниво) са на основата на електроните средства за телекомуникация и широко използване на компютърните системи от последно поколение. Частичното оборудване на флотските хидрометеорологични центрове с разнородна електронно изчислителна техника не е позволило да бъде решен проблема с автоматизирането на ХМО, а новите условия за финансиране на научно изследователската работа от началото на 90-те години са изключили възможността за внедряване на компютърните технологии на държавното метеорологично осигуряване в практиката на ХМО на флота.

Но икономическите реформи фактически не са попречили на продуктивността на редица теоретични изследвания. Развитие са получили принципно нови направления в областта на ХМО на флота – изучаване на проблема с количествената оценка на достоверността (точността) на хидрометеорологичните прогнози. Достигнато било разбирането на това обстоятелство, че природните процеси за предаване на енергия и маса в атмосферата и океана имат принципно не определен характер. Всички хидрометеорологични прогнози притежават неотстранима погрешност, които в редица важни случаи могат да имат хаотичен характер. Традиционно качество на прогнозите е те да се оценяват в условни единици, във времето когато се използва прогностична информация в количествените методи за отчитане влиянието на средата при планиране на действията на флота се предполага, че се знае вероятната статистическата оценка за достоверността на прогнозите. Освен това, възниква необходимостта от оценка на точностните характеристики на прогнозите в „естествени” единици.

За осигуряване получаването на изходни данни, необходими за практическото прилагане на методите за оценка на ефективността на ХМО на флота са били разработени и издадени ръководни документи за функцията на влияние на хидрометеорологичните условия, както и „Инструкция за определяне на показателите за точност на хидрометеорологичната информация, използвана при управлението на бойните действия и всекидневната дейност на флота. Тези документи определят базовата методология за оценка на точностните характеристики на прогностичните данни в термини, допускащи тяхното използване в разчетите за обосноваване на решенията при планирането на бойната и всекидневна дейност на флота, при което получените резултати могат да бъдат използвани и в народно стопанските интереси.

Важно е да отбележим, че фундаменталната стохастичност (случайност) на природните процеси води до това, че предявените априорни изисквания към точността на прогностичните данни трябва да се извършват с отчитане на физическата природа на прогнозираните процеси и особеностите на методите за моделиране.

Анализ на съвременните методологични проблеми на ХМО на флота. Оценявайки като цяло резултатите от работата на хидрометеорологичните подразделения на Института, може да се констатира, че за периодадо края на 80-те години техния труд е внесъл съществен принос в развитието на военно морската хидрометеорология. Започнато било и забележимо е било предвижено напред комплексното изучаване на влиянието на хидрометеорологичните фактори на оръжието и техническите средства на флота, вследствие на което флотската хидрометеорология е получила възможност за съставянето на обосновани препоръки към командването по въпроса за отчитане на хидрометеорологичните условия при управление на силите и планирането на операциите на флота.

Забележимо се е придвижила напред методологията за оценка на ефективността на ХМО и принципите за построяване на АС на ХМО. Флотът има приоритет при изучаването на тези въпроси в сравнение с другите видове национални ВС.

Заедно с това, следва да се отбележи, че е било възможно да бъдат решени далеч не всички насъщни задачи. Главно – не всички резултати от научно изследователската работа са били реализирани в практиката, за което е имало както обективни, така и субективни причини.

През последното десетилетие, за съжаление, продуктивността на научните изследвания като цяло се е понижила. Очевидно, това може да се обясни с това, че от една страна е достигнат някакъв предел на насищане по създаването на нереализуеми теоретични разработки, което спира по нататъшните изследвания.

От друга страна, станало е очевидно, че много от проблемите в тази област могат да бъдат решени само на държавно ниво. Към най-важните от тях се отнасят информационно технологичното спрягане на системите на Федералните служби на Русия по хидрометеорология и мониторинга на обкръжаващата среда и ХМО на флота с отчитане на измененията на операционните зони на флота и новите икономически отношения в страната.

Като друг пример може да послужи проблемът за прехода на системата на ХМО на флота към новите информационни технологии – Internet, SQL – северните технологии, GIS – технологии, мулти процесорната обработка (режим на реално време) и т.н. – които са реализирани в държавната система. Не високата ефективност на опитите в течения на няколко десетилетия самостоятелно да бъде решена задачата за автоматизирането на процесите в ХМО на флота само потвърждават направения по-горе извод.

Многобройните трудности по пътя на усъвършенстването на системата на ХМО на флота са свързани също с нарушаването на принципите на системен подход при разработка на информационните технологии и отделните нейни елементи. Известно е, че преходът към нова информационна технология в АС за НХО на флота трябва да се осъществява паралелно и в системата за разпространение на данните, и в оперативно прогностичните подразделения, доколкото при откъсването на компютъризацията на процесите за разпространение на данните от компютъризацията на процесите по съставяне на прогнозите, както и в изработката на препоръките по отчитане на влиянието на средата се губи основното преимущество на новите информационни технологии. Освен това нивото на автоматизацията на хидрометеорологичните центрове на флота в настоящия момент значително изостава от нивото на комуникационните центрове, които на свой ред изостават от нивото на държавната система.

Следва да бъде отбелязан и такъв негативен фактор, като демографската ситуация в хидрометеорологичните подразделения, отговарящи за решаването на методическите проблеми на ХМО на флота. Практическото отсъствие на приток на млади учени след някое време може да доведе до естествено закриване на цели научни направления.

Перспективи и задачи. По нататъшното усъвършенстване на системата за ХМО на флота с цел за най-пълното удовлетворяване на изискванията на флота и преодоляването на изоставането от световното ниво обосновава необходимостта от решаване на редица научни проблеми.

Към първостепенните се отнасят проблемите за синтеза на оптимални прогностични технологии, включително разработки на нови методи за прогнозиране, което да е пригодно в условията на съкращаване (прекъсване) на международния обмен на хидрометеорологични данни. Особен интерес представляват разработката на теории и прогностични модели за зараждането и еволюцията на баричните образования в атмосферата на основата на механизма на само организираща се неустойчивост, осигуряващи повишаването качеството на прогнозите за хидрометеорологичната обстановка.

Не е маловажна и разработката на количествените методи за отчета на хидрометеорологичната информация в процеса на управление на силите на флота, както и свързания с нея проблем за оценяване на точностните характеристики на прогностичните данни, извършваната на тази основа оценка на ефективността на ХМО на флота, както и военно икономическата оценка на различните варианти за построяване на система за това осигуряване.

В тесен смисъл с тези проблеми е свързан въпросът за създаване на малко уязвима, устойчива глобална подсистема за осветяване на хидрометеорологичната обстановка в стратегически важни райони в Световния океан. В рамките на тази задача е необходима разработка на методология за построяването и технология за функционирането на комплексна система за регулярно осветяване на хидрометеорологичната обстановка за морските и океански акватории (контактни и дистанционни методи), осигуряващи повишаването на достоверността на хидрометеорологични прогнози.

За съществено подобряване на качеството на ХМО способства решаването на въпросите за комплексната автоматизация на работата на хидрометеорологичните части на флота, проектиране на информационни технологии с отчитане на съвременните достижения в областта на информатиката и създаването на информационно справочните системи. Изследванията в това направление се нуждаят от особено внимание и поддръжка. Към първо степенните задачи тук могат да бъдат отнесени:

– създаване на спрегната с държавата система на единна автоматизирана разпределителна мрежа на флота, построена на основата на между компютърна обмяна;

– внедряване в оперативно прогностичните подразделения на флота компютъризирани комплекси за оперативна и режимна обработка на данни на базата на стандартни компютри с висока производителност, спрегнати с разпределителната мрежа;

– разработка на съвременни автоматизирани информационни технологии за ХМО на флота на различни нива (синоптик, хидролог, дежурен хидрометеоролог, началник на оперативно прогностично подразделение).

В заключение следва да се признае, че икономическите възможности на флота с отчитане на тенденциите за съкращаване на броя на специалистите по ХМО и системното снижаване на нивото на тяхната квалификация не позволява на флота в скоро време самостоятелно да достигне даже нивото на държавната система, да не говорим за западните стандарти. Като цяло задачата за достигане на световното ниво излиза извън рамките на проблем на флота и може да бъде решена само в общодържавен мащаб.

Също така е необходимо да се подчертае, че изискванията на флота към пълнотата и съдържанието на ХМО постоянно нарастват. Във връзка с това е необходимо да се отдели сериозно внимание на работата в тази област, пълното им осигуряване с материални и човешки ресурси.