„Видяното със собствени очи не е същото, което е чуто от чужд език.“

Флотска институция с доказан международен авторитет. Едва през 1998 г. това флотско учреждение прие за свое начало датата 2 декември 1883 г. и отбеляза своята 115-а годишнина. Иначе пет години преди това в. „Морски преглед“ помести материал за 44-ата годишнина на службата. Защо е това разминаване? Причината е Постановлението на Министерския съвет № 11 от 23 март 1949 г., според което съществуващата към Дирекция „Водни съобщения“ Хидрографска служба преминава към Военноморския флот.

Тук е сложено началото на хидрографията в България. Флотската кула в Русе дълги години е наричана „Кулата на Рожественски“.

Кога и как е поставено началото?

В своя труд „История на Дунавската флотилия“ (завършен през 1935 г.) контраадмирал Сава Иванов отбелязва: „На 2 декември 1883 г. капитан-лейтенант Рожественски пише … рапорт, с който иска постройката и обзавеждането на замислената по-рано метеорологическа станция при флотилията: „За устройството в Русе на метеорологическа станция Негово Височество заповядва:

1) Да се направят още от сега надлежните разпореждания; да се вземе и стане собственост на Морската част земята в Русе, която се намира на десния бряг на р. Лом, близо до устието, на мястото, гдето е била бреговата турска батарея;

2) Рано напролет да се пристъпи към постройка на здание на това място – метеорологическа станция, според проекта, който към това време трябва да бъде представен от мене с такъв разчет, щото стойността на съоръженията да не е повече от 5 000 лв.;

3) Да се вземат от сметката на поддържане корабите и Адмиралтейството необходимите метеорологически инструменти и уреди като се командирова за купуването им, а също така и за навигационни и механически инструменти и прибори – старшият щурмански офицер във Флотилията лейтенант Широков, на двуседмичен срок;

4) Да се поднесе указа за тази командировка на Н.В. за подпис“.

Според Сава Иванов: „И тази идея, подобно предишните замисли на капитан-лейтенант Рожественски беше удовлетворена. На 10 декември 1883 г. старшият корабоводачен офицер лейтенант Широков бе командирован в странство за покупка на метеорологически, механически и навигационни инструменти“.

Хидрографските проучвания и изследвания у нас имат своя все още недостатъчно изследван и популяризиран летопис. По необясними причини изчезва ръкописът на флотския офицер от запаса и дългогодишен служител в Хидрографска служба Петко Тодоров. Следите на ръкописа се губят след 1981 г. Иначе ни е известно, че през есента на 1896 г. българският военен флот предприема хидрографското заснемане на Бургаския залив във връзка с плановете за устройването на бъдеща военноморска база. На пролетта през следващата година лейтенант Матей Стойков започва същата дейност по Варненското езеро и прилежащите му околности с цел строителство на флотски казарми и пристани в района.

От 1902 до 1908 г. под ръководството на лейтенант Неделчо Недев е изработена карта-план на Варненския залив, която е отпечатана през 1909 г. За нуждата от подготовка на специализирани кадри в тази област говори и фактът, че по същото време лейтенант Богдан Ганчев (бъдещ началник-щаб на флота през Балканската война) завършва Хидрографския отдел на Николаевската морска академия в Санкт Петербург.

Най-изявеният ни хидрограф капитан I ранг Борис Рогев на борда на торпедоносеца „Храбри“

На Дунав също е постигнат значителен напредък. Още през 1904 г. началникът на Флотилията капитан II ранг Матей Стойков завършва работата по съставянето на първата българска навигационна карта на реката, чийто оригинал се съхранява във Военноморския музей. Тя също е отпечатана и използвана за нуждите на корабоплаването. Проучванията по българските крайбрежия продължават и в кратките промеждутъци между войните до 1919 г. Няма много информация за хидрографските проучвания до 1932 г., но фактът, че тогава се създава Хидрографско отделение към Държавния географски институт показва, че е имало предшестваща дейност. Първи началник на отделението е завършилият през 1931 г. специализацията си по астрономия и навигация в парижкия университет (Сорбоната) морски офицер Борис Рогев. Военният флот предоставя на Хидрографското отделение кораба „Камчия“ и други плавателни средства.

Под ръководството на Рогев през 1933 г. се проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив. Запазените оригинални планшети от този план са оценени като образци на добросъвестна и акуратна хидрографска работа.

През 1942 – 1944 г. отделението извършва хидрографски проучвания на участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив.

В „План за предстоящата и недовършена работа по Флота“, разработен от неговия командващ капитан I ранг Вариклечков през 1935 г., изрично се подчертава необходимостта „да се развие картната служба в Адмиралтейството“. Бъдещият адмирал настойчиво прокарва идеите си за разширяване на хидрографското осигуряване на флота. През юли 1937 г. подписва проекта за доставката на водосамолети, в който се предвижда задължително „метеорологическо отделение“ към „Морското ято“.

От 1 до 12 март 1938 г. се провежда морски метеорологичен курс в Морската учебна част, като лектори са най-изявените ни в това отношение специалисти – лейтенантите Георги Пецов и Борис Рогев.

Морски офицер капитан 1 ранг Борис Рогев.

В щата на Морската дивизия през 1938 г. началникът на „разузнавателна, хидрографска и метеорологическа секция“ лейтенант Рогев е пети по ранг след контраадмирал Вариклечков. В годините на Втората световна война длъжността началник на Хидрографското отделение към Географския институт на Министерството на войната е капитан I ранг. А капитан I ранг Борис Рогев (1898 г. – 1976 г.) остава и до днес нашият най-изявен хидрограф, кавалер на ордена на „Почетния легион“, автор на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията. Той е сред малцината „царски“ офицери, чийто безспорен талант е оценен по достойнство след 1944 г.

През 1945 г. той извършва хидрографски проучвания по нашето крайбрежие със стражевия кораб „Беломорец“. От 1946 до 1951 г. е началник на Военния картографски институт, а по-късно – началник на катедрата по висша математика във Военна академия „Г.Ст. Раковски“.

Стражевите кораби „Черноморец“ и „Беломорец“ в база Варна. „Беломорец“ участва в хидрографските проучвания през 1945 г.

Хидрографската служба на ВМС изпълнява задълженията на България за гарантирането на безопасността на корабоплаването по нашето черноморско крайбрежие, но вече без хидрографския кораб „Адмирал Бранимир Орманов“, а само с двата хидрографски катера. Днес Хидрографската служба на ВМС осъществяват системни проучвания на териториалното море, прилежащата зона и континенталния шелф в полза на икономическите интереси и националната сигурност на страната. Резултатите от хидрологичните изследвания, издаваните метеорологични прогнози и „Известия до мореплавателите“ осигуряват както бойната подготовка на ВМС, така и гражданското корабоплаване. Своя висок професионализъм хидрографите проявяват в осигуряването на учението на ВМС.

През 1999-2000 г. по идея на началника на службата капитан I ранг Ангел Демирев и със съдействието тогава на Командването на ВМС в лицето на контра адмирал Костадин Богданов като началник щаб на ВМС и командващия на ВМС адмирал Христо Контров се сдоби с диференциална глобална позиционираща система „Тримбал“ с помощта на която службата осигурява определяне на мястото с изключително висока точност – 5 м на дистанция 200 км.

Хидрографската служба на ВМС осигурява безопасността на корабоплаването в системата за разделно движение както с традиционните средства за навигационно осигуряване (фарове, навигационни знаци, буйове), така и с модерния комплекс DGPS позициониран в района на гр.

В отделението за хидрографско осигуряване работят специалисти със сертификати от Международната морска академия в Триест (Италия), Международната хидрографска организация със седалище в Монако и Международната федерация на геодезистите със седалище в Париж. Освен това въпреки затрудненията в обучението на специалисти командването на службата успя да изпрати двама офицери за обучение в английската Хидрографска служба, които завършиха пълния курс на обучение и към днешна дата организират хидрографското осигуряване на ВМС. Те легитимират пред света качеството на произведените морски карти, които по закон могат да бъдат дело само на флотската ни Хидрографска служба. И тук локална DGPS осигурява точността на данните, получени при измерванията, изразяваща се във величина по-малка от 1 метър. Това дава сериозни перспективи пред дейността и на картографското отделение, което след въвеждането в експлоатация на географско-информационна система има възможност да дава продукция на световно равнище.

По принцип хидрологичното и метеорологичното отделение работят само в интерес на ВМС, но и тук постиженията са съизмерими със световните изисквания. Съвместно с Института по океанология към БАН екипи от специалисти работят по програми на НАТО и организират експедиции с научноизследователския кораб „Академик“. За хидрологичните изследвания службата използва своите хидрографски катери, базирани в база Варна и база Бургас. За съжаление хидрографския кораб „Адмирал Бр. Орманов“ вече не съществува, който даваше възможност да се правят хидрологични изследвания и наблюдение на времето в отговорната зона на ВМС. Хидрографска служба активно си сътрудничи с Главния метеорологичен център на ВВС, с Националната хидрографска комисия, чийто председател е бил и адмирал Орманов.

От 1989 г. Хидрографската служба е асоцииран член на Средиземноморската и Черноморската хидрографска комисия, а към днешна дата службата е редовен член на Международна хидрографска организация. С резултатите от своята дейност колективът от висококвалифицирани специалисти си е спечелил авторитет пред такива морски институции като Военната картографска агенция на САЩ, Тринитихаус (Великобритания), Главното управление за навигация и океанография на Русия, хидрографските служби на страните от Черноморския и Средиземноморския регион. Тази дейност бе оценена от Международната хидрографска организация и Международната организация на фаровите служби, които отправиха покана за съвместна дейност с Хидрографската служба на ВМС на България.

Капитан I ранг Борис Рогев,

флотски хидрограф (21.09.1898 г. – 21.02.1976 г.)

Борис Рогев е роден на 21.09.1898 г. в с. Воеводино, Варненско. Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г. формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт в София. През 1933 г. прави първата оригинална хидрографска снимка на българското крайбрежие. Той е и началник на разузнавателната, хидрографската и метеорологична секция. В 1946 г. капитан I ранг Рогев става началник на Държавния военен географски институт – София, а през 1951 г. – началник на катедра “Математика” във Военна академия, София. И днес е цитиран в научни издания в Германия, Франция и Русия.

След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система.

В книгата си „Астрономически основи на първобългарското летоброене“, издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята. С тази своя конкретна хипотеза прави голям принос не само към българската, но и към световната наука.

Носител е на ордените “Св. Александър” – от 1940 г. и 1943 г., офицерски кръст и кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” – 1939 г.

Календарът на Българите.