// Вие четете...

Приложни науки

Характеристика и класификация на морските дънни грунтове.

„Делото – на познавача, желязото – на ковача.“

Общи положения. Дънен грунд се нарича всеки природен материал, представляващ повърхност на дъното на океаните и моретата.

Свойствата на дънните грунтове оказват съществено влияние на използването на техническите средства и оръжията на военно морския флот, а също и на безопасността на мореплаването. Сведенията за дъните грунтове се използват при съставяне на морските навигационни и специални карти. Освен това сведенията за грунта са нужни за осигуряване на морското хидротехническо строителство както и за решаване на други стопански задачи.

Хидрографските работи, изпълнявани с цел за получаване на информация за характера и разпределението на морските дънни грунтове са получили названието морска грунтова снимка.

Понятията за морските грунтове са се употребявали още в древни времена, когато на мореплавателите са били нужни сведения за възможностите за заставането на котва, тоест само за най-горния слой на дъните породи, определящи държащата сила на котвата. Стандартен грунт на морското дъно и днес се определя като грунт, съставляващ горния слой на дъното на морето. В това определение не се ограничава нито състава на породата, нито мощността (протяжността по вертикала). Следователно, грунтовете на морското дъно могат да бъдат представени като коренни породи, струпани в рохкав материал, останки от колонии на живи организми и т.п.

Горната част на литосферата, образуваща се в резултат на утаяването на твърди частици от различен състав и произход, се нарича морски утайки или дънни отлагания.

По дебелината на утаечните породи се отделят няколко слоя: собствен грунт (горен слой), след това малко уплътнен, уплътнен и силно уплътнен слой. При това дебелината на слоя на грунтовете достига най-много до 50 м, тогава, когато средната мощност на всички морски отлагания достигат 3 км.

Разделянето на упоменатите слоеве е базирано на изменение на плътността и се съпровожда със значително изменение на скоростта на разпространение на звука. Указаната закономерност позволява повече или по-малко точно фиксиране на отделния слой с помощта на акустична апаратура.

Но отделянето на слоевете на грунтовете е оправдано и по други мотиви:

– специфичните им свойства;

– възможност за пряко (непосредствено) изучаване;

– указаните по-рано с особено значение за мореплаването и хидротехническите съоръжения.

Развитието на мореплаването и бързо растящото значение на океанското дъно в икономиката, естествено поставят нови задачи и в областта на изучаване на много по-дълбоки слоеве на утаечните породи. Поради това хидрографските изследвания не се ограничават само с дънния грунт. Още повече, че съвременната апаратура позволява да се определи стратификация и даже веществения състав в дълбочинните слоеве, представляващи научен и практически интерес за морската геология и геофизика.

Характеристика на морските дънни грунтове. Основната част от морските грунтове представляват сами по себе си съвременни рохки или твърди утаечни породи. Древните коренни планински породи излизат на повърхността на океанското дъно значително рядко, преимуществено на участъци със стръмни склонове или със силни придънни течения.

Съвременните дънни отлагания се подразделят в зависимост от техния произход на четири групи: теригенни, вълканогенни, биогенни и хемогенни.

Теригенните отлагания се образуват или в резултат на абразивни процеси, разрушаващи коренните породи, от които са образувани бреговете или морското дъно, или се пренасят от сушата в океана от речните потоци.

Естествено, много по-големите отломки се отлагат в непосредствена близост до брега, а според отдалечението от брега в морето се отлагат все по-малки частици. Лесно е да се разбере, че теригенните дънни грунтове са разпространени предимно в пределите на материковите плитчини. По този начин, теригенните отлагания – това са предимно плитко водни отлагания.

Вулканичните отлагания се образуват при изхвърляне на отломки от дълбочинни породи в процес на вулканични изригвания. Частиците попадат в началото в атмосферата, а след това в океана, като се разпространяват даже в отдалечени райони.. Някои частици от вулканичния материал последствие са подложени на химическо въздействие, образувайки полигенни отлагания. Така например, се натрупва червената глина. Като цяло вулканичните отлагания в океана са незначителни. Около 75% от площта на Световния океан е покрита с дълбоководни отлагания, сред които основна роля играят биогените и хемогенните.

Биогенните отлагания се състоят от скелети, черупки или раковини от различни морски организми, оцелели от разлагане или разтваряне при падане на дъното. В зависимост от преобладаващия тип на организмите в отлаганията се различават глобигеринова, диатомова, радиоляриева и птероподова тиня.

Хемогенните отлагания се образуват в резултат на химичски процеси, възникващи при потъването и при разтварянето на различните вещества в морската вода. Най-известни са отлаганията на желязно марганцивия конкреции, заемащ значителна площ от ложето на Тихия океан.

Завършвайки общата характеристика на дънните грунтове, ще обърнем внимание на някои закономерности за разпространяването на морските отлагания.

Доказана е връзката на разпространението на дънните грунтове с климатичните условия. Още повече точно се проследява закономерността за изменение на отлаганията по размера на отдалечение от материка: теригенните грунтове се сменят с отдалечаването от брега от варовикова тиня, а последствие към червена глина.

Вертикалната зоналност на грунтовете намира изражение в нарастването на тънки частици по размера на увеличаването на дълбочината и в смяната на техния веществен състав.

Важна закономерност на разпределението на грунтовете е свързана с релефа на дъното. Преди всичко, влиянието на релефа се проявява в гранулометричния състав: размера на елементите на грунта намалява по размера на увеличаване на дълбочината, увеличава се на възвишенията и се намалява във падините.

Положителните форми на релефа при наличие на устойчиви течения или вълнения способстват за натрупването на утаечни породи в едни места и смиваки ги от други. Разпределението на грунтовете в по-голямата си част зависи от наклона на дъното.

На свой ред, отлаганията се явяват като фактор за изравняване на неравностите на корените ендогенни форми на релефа. В резултат се образуват плоски или хълмисти абисални равнини, наклонени равнинни материкови склонове и подножия.

Класификация на морските дънни грунтове. Краткото описание на дънните грунтове, което е приведено по-горе, се основаваше предимно на генетичен принцип. Но мореплавтелите не се интересуват от произхода на грунта, а от такива негови качества, като твърдост, консистенция, пластичност, вискозитет, размер на частиците, цвят и т.н.

Най-подходяща за морските карти се оказала така наречената динамична класификация на грунта. В основата на тази класификация е заложена величината на зърната, съставящи грунта, тоест механичния (гранулометричния) състав на грунта.

По гранулометричен състав се различават следните грунтове:

– крупно отломъчни;

– пясъчни;

– глинести.

Типовете грунтове, гранулометрически състав и условни обозначения, приети в тази класификация са приведени в следната таблица.

По гранулометричен състав

Веществения състав на грунтовете е послужил за основа на друга класификация. Типовете грунтове, техния веществения състав и условните обозначения, приети в тази класификация също са приведени в таблица.

По веществен състав

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар