// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Флотът на Екатерина II.

„Щом отстъпва флотата, какво може да се очаква от пехотата.“

Нова война между Русия и Турция започва през 1735 г. За подпомагане на руските сухопътни войски са създадени Донската и Днепърската флотилии, строежът на кораби за които започва още преди военните действия. От 1733 г. в Тавров са построени 15 прамове (едномачтови съдове), 35 галери, 59 ботове и лодки за Донската флотилия. Корабите на Днепърската флотилия, главно дубелни лодки, са построени в Брянск на река Десна. Те можели да побират до 100 души и били въоръжени с 6-фунтови фалконети. Флотилията включвала и няколко прамове и галери.
През лятото на 1736 г. 28-хилядната Донска армия с подкрепата на Донската флотилия обсажда Азов и скоро го превзема. Днепърската група руски войски, в сътрудничество със силите на флотилията, щурмува Очаков. Съгласно Белградския мирен договор от 1739 г. Русия получава Азов, но без право да има военен и търговски флот на Азовско и Черно море.
Черноморският проблем за Русия отново остава нерешен. Турският флот, доминира в Азовско и Черно море, на който можели да се противопоставят само военноморски сили, каквито Русия не разполагала по това време. Не е имало и корабостроителни бази и корабни стоянки.
В Седем годишната война 1756-1763 г. Руският флот, чрез круизиране в морето, решава проблема с навлизането на британския флот в Балтийско море и подпомага сухопътните войски при превземането на крайбрежните градове на Прусия.
През лятото на 1757 г. руските войски, подкрепени от морето от осем кораба на Балтийския флот, превземат Мемел (Клайпеда), в началото на следващата година – Кьонигсберг, а след това цяла Източна Прусия е окупирана. През септември 1760 г. войските на генерал З. Г. Чернишев влиза в Берлин.
Най-важната крепост на врага на брега на Балтийско море била крепостта Колберг. Обсадата му продължила с прекъсвания почти година и половина. Най-важната роля в обсадата и превземането на крепостта изиграл флотът, поддържащ обсадния корпус на генерал П.А. Румянцев. Корабите провели масиран обстрел на крепостните бастиони, разтоварили множество десанти. Морската артилерия изстреляла повече от 1500 три- и петфунтови бомби, над 11 000 гюлета и други снаряди върху крепостта. При обсадата на Колберг за първи път били използвани универсални оръдия еднорог, изстрелващи не само гюлета, но и бомби, както и запалителни снаряди (brandskugels), което значително увеличило ефективността на артилерийския огън.
Бъдещият герой на Чесма, капитан 1-ви ранг Г.A. Спиридов, се оказва талантлив военен лидер в операциите по десант. Падането на Колберг решава изхода на борбата за Померания като цяло и създава благоприятни условия за успех във войната с Прусия.
Желаейки да бъде „втората след Петър първи“, Екатерина II полага усилия за начинанието, което великият реформатор не успял да завърши на Азов. Тя привлича опитни адмирали С.И. Мордвинов, Г.A. Спиридова и др.
За да повиши научно-техническото ниво на командния състав, императрицата, по примера на Петър Велики, изпраща в чужбина редица морски офицери. Осъзнавайки важността на военноморската мощ, Екатерина II счита за необходимо да има флот в Балтийско море, който да е еквивалентен на всеки от съседните флоти, датски и шведски, но така че „те да могат да ги надминат“ в бойни кораби.
През есента на 1768 г. Турция, подстрекавана от Франция и Австрия се възползвала от незначителен граничен инцидент със запорожските казаци, отново обявява война на Русия.

Бой в Хиоския пролив 24 юни 1770 г. (схема)

За да улесни действията на сухопътните войски в Дунавско-Кримския театър на военните действия, както и за подпомагане на възстаналите срещу турското иго балкански народи, Екатерина II изпраща пет балтийски ескадри в Средиземно море. Това било първата от трите морски експедиции, които влезли в историята под името Архипелагови експедиции на руския флот. Общото ръководство на руските военноморски и сухопътни сили в тази област се осъществява от граф А.Г. Орлов. Успешните действия на корабите и стоварените от тях десантни войски дали възможност за превземане на няколко турски крепости и оказване на значителна помощ на вдигналите въстание гърци и албанци. На 24-26 юни (5-7 юли) 1770 г. в района на Чесменския залив се провежда голяма битка между обединените руски ескадри и турския флот. Турският флот бил почти напълно унищожен от запалителни снаряди от корабите и действията на защитни стени. Адмирал Г.A. Спиридов, който ръководи тази битка, докладва на Адмиралтейския съвет, че е потопил вражеския флот, превърнал го е в пепел и самите те са станали доминиращи в целия архипелаг.

Чесменско сражение

Активните бойни действия продължили и по крайбрежието на Азовско и Черно море. На Дон отново се създава Азовската флотилия. Нейните кораби под командването на А. Н. Сенявин ефективно се противопоставят на турската ескадра, осигуряват господство в Керченския проток и допълнително осигуряват ефективна подкрепа на армията. За периода 1769-1773 г. в района на Архипелага са изпратени 50 кораба.
Победите, спечелени на сушата и в морето, принуждават Турция през 1774 г. да подпише изгодния за Русия мирен договор Кучук-Кайнарджи. Турция се отказа от правата си върху Крим и Кубан, отстъпва Азов и Керч, пространството между Днепър и Буг. Русия най-накрая получва правото на свободно плаване по Черно море и преминаване на търговски кораби през Босфора и Дарданелите до Архипелага.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар