// Вие четете...

Съдба ли е морето

Упадък и разложение на БА.

„Сабята не прави войника. За умелия войник и ръкавицата е граната.“

Унищожение, чрез демилитаризация. Не е трудно да се отговори на въпроси като как ненужните вече военни поделения бяха превърнати в сметища и как за сметка на оредяващото и унизено българско офицерство набъбваше армията от чиновници.

Унищожаването на Българската армия бе маскирано зад една мощна пропаганда на ползите от демилитаризацията. Изтъкваше се например, че ускоряването на този процес ще акумулира средства за модернизацията на армията и финансирането на стратегически проекти за отбраната на страната. В резултат от голямото бастисване на бойна техника обаче не се получи нито натрупване на финанси, нито модернизация на армията, а отбраната на страната и националната й сигурност бяха подритнати в краката на натовските генерали, които ги подминаха.

Царистките управници не спираха да се хвалят, че проектът (за съсипване на Българската армия) бил уникален, с това например, че за първи път у нас едновременно ще бъдат унищожени 11 типа въоръжение и специална бойна техника, контролирани от други държави.

За първи път демилитаризацията излиза извън рамките на отбраната и се възлага на специализирана фирма за рециклиране на коли, фирма „Макметал“, е определена за изпълнител на завършилия в края на август 2004 г. конкурс по документи за възлагане на специална обществена поръчка, свързана със специални мерки за сигурност. Кой прибра комисионата от специалната далавера, тогава някои се досетиха, други още чакаме да научим.

В началото на януари 2005 става ясно, че министърът на отбраната Николай Свинаров и упълномощеният представител на фирма „Еврокоптер“ Люк Берние подписват договор за доставка на 18 вертолета за нуждите на Българската армия: 12 „Кугар“-а за военновъздушните сили и 6 „Пантер“-а за Военноморските сили. Според експертите в МО (генерали и политици) вертолетите са икономични, лесни за поддръжка и ще бъдат експлоатирани не по-малко от 30 години. От 12 „Кугъра“ летят по-малко от половината, като за гасене на пожари не стават, през зимата имат проблеми с обледеняването, а поддръжката им е безбожно скъпа, което е показателно за невежеството на управлението на МО по времето на НДСВ и за задкулисното прибиране на пари за лобиране.

„Над половин милиард сме дали за хеликоптери, които могат да летят само в пустинята и лятно време да ходим до морето с тях.“ Това каза Бойко Борисов, когато на 6 февруари му се наложи да лети до наводненото село Бисер със спасително-рекламна цел.

През април 2005 г. комисия под ръководството на началника на Главния щаб на ВВС генерал-лейтенант Димитър Георгиев започва преговори с италианската фирма Alenia Aeronautica за закупуване на военно транспортни самолети С-27 J „Спартан“. Става дума за 8 самолета. Процедурата е стартирана с решение на министъра на отбраната Свинаров от 28 септември 2004 г. Целта е поетапната замяна на намиращите се на въоръжение морално остарели транспортни самолети със съвременни многофункционални, отговарящи на стандартите и изискванията на НАТО, приети на въоръжение в страните на алианса.

Ето какво беше написано в пресата 3 години по-късно: „Пристигането на първия военно транспортен самолет „Спартан“ бе съпътствано с гаф. Самолетът бе задържан заради неплатено мито от 13 000 евро. Може да се каже, че цялата сделка ще бъде съпроводена с неприятната миризма на поредната далавера. Така е, защото става дума за комисионите върху 91 млн. евро, които управляващите ще си поделят.

Оказва се, че първият „Спартан“, който бил чудо на самолетостроенето и електрониката, идва без цифрова карта. Това го прави напълно съпоставим с древния десантен Ан-26, който също няма такава карта. Защо тогава плащаме за прескъпата електроника на „Спартан“-а, след като той ще лети само по компас, както в зората на авиацията? Без оборудването за десантни товари пък, самолетът ще е обикновен аероплан за превоз на пътници.“

Сделката с „Еврокоптер“ е най-скъпата поръчка на Министерството на отбраната. Договорът е за 12 хеликоптера „Кугър“ (за ВВС) и шест „Пантер“ (за ВМС) за над 380 млн. евро.

Унищожението на военни продължава. Въпреки „обещанието“ на Свинаров, че 2004 ще е последната унищожителна година за БА, сечта на военни продължава и през 2005 година.

В изпълнение на плана за организационното разграждане на армията и визията за Сухопътни войски (СВ) към 03.2005 гарнизон Банско е закрит. До 2015 г. ще бъдат разформировани напълно и поделенията в казармен район „Пети километър“ в столицата; гарнизон Ардино; гарнизон Момчилград. Срокът за разформироване на Командване „Запад“ е до 31 декември 2006 г.“ Това посочва с радост бригаден генерал Златко Златев.

В изпълнение на План 2005 – 2015 г. започва предислокацията на обслужващия батальон на ГлЩ на СВ от казармен район Суходол в района на 9-а бронетанкова бригада в Горна баня. Казарменият район „Суходол“ е сдаден в края на лято на 2005. От 1.06.2005 във ВМС се разформирова Бригадата леки сили в Созопол, от 01.06.2005 самостоятелната първа авиационна техническа база за ремонт на ракети се влива в състава на изтребителната авиационна база в Граф Игнатиево като ескадрила за ремонт на авиационни ракети.

С авиотехническата база за ремонт на ракети в близкото минало нашите Военновъздушни сили са се гордеели пред съюзните армии на бившия Варшавски договор – такава ремонтна структура освен в Съветската армия е имало единствено у нас.

Гаврата с военните обаче не спира дотук – поделенията започват да се използват за сметища, след като Министерството на отбраната предоставя безвъзмездно три закрити поделения на Столична община във връзка с кризата с боклука от юни 2005. Временно изпълняващият длъжността кмет на София Минко Герджиков обяснява, че ако се окаже, че площадките са подходящи, веднага ще започне монтирането на машините за балиране на отпадъците.

Междувременно специалисти от Столична община и военното министерство оглеждат армейски имот край Нови хан за евентуално разполагане на инсталацията за пакетиране на отпадъци. Теренът, който е сред предложенията от министерството и фигурира в „ненужни на армията имоти“, е бил предоставен по искане на общината. Оказва се че „ненужните“ вече поделения са идеални за сметища. Велика приумица на един от Бойковите лакеи.
С постановление във Държавен вестник на Военно историческия музей са предоставени два имота, съответно във Варна „Приморски полк“ и музея на авиацията в Крумово. Два имота получава и служба „Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване“. Става дума за Гребна база „Панчарево“ и друг недвижим имот в Бургас.

Промените в устройствения правилник. Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на МО се увеличава от 702 на 739, а на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната – от 7998 на 8062. Намаление има във Военната академия „Георги С. Раковски“, където щатните бройки падат от 332 на 325. Същото се отнася и за дирекция „Военни клубове“ на ИА „Военни клубове и информация“. Там числеността се променя от 172 на 153. За цялата агенция обаче увеличението е от 218 на 272. В крайна сметка се оказва, че за сметка на оредяващата българска армия се увеличава армията от чиновници и бюрократи.

Междувременно генерал-лейтенант Златан Стойков с гордост посочва, че след закриването на сержантските училища е премахната структурата на средното военно образование. В редиците на сержантския корпус на БА и в частност на СВ започва прием на кадри от граждански лица без нужната квалификация, мотивация и лидерски качества. Подборът и назначаването на кандидатите за сержанти се осъществява без наличието на единни изисквания и критерии. Това създава предпоставки за субективизъм, а новоназначените сержанти започват да изпълняват служебните си задължения без необходимото обучение и подготовка.

Командирите не полагат достатъчно грижи за повишаване на професионалната им квалификация. Сержантите не се приемат като основни реализатори на взетите от командирите решения и не се използват пълноценно в ролята на командири на отделения, екипажи, разчети и ЗКВ. Често им се възлагат несвойствени задачи. Методическата им подготовка изостава, загубват се техните умения и навици за организиране и провеждане на занятия. Не се използват пълноценно часовете за самоподготовка и инструкторско-методическите занятия за повишаване на подготовката им като ръководители и специалисти.

Безумието започва да цари с пълна сила в БА! В началото на май 2005 г. по предложение на народния представител Цонко Киров военната служба става половин година не само за бакалаврите и магистрите, но и за завършилите полувисше образование. Трябва на всички да е ясно, че намаляването на времето за служба означава само едно – намаляване на числеността на българската армия, намаляване на нейната боеспособност, намаляване на качественото обучение в БА!

Що се отнася до въоръжението към 2004 БА притежава:

Танкове: Т-55 – 160; Т-72 – 400 бр.

Бойни бронирани машини: БМП-1 – 100 бр.; БМП-23 – 112 бр.; МТЛБ – 636 бр.; БТР-60; ПБ – 120 бр.

Стрелково оръжие: 9мм пистолети „Макаров“, 7,62мм автомати „Калашников“ (а АК-74?), 7,62мм снайперова пушка „Драгунов“, 7,62мм картечници „Калашников“.

Противотанково въоръжение: 73мм станочен гранатомет СПГ-9 – 330 броя; 100мм противотанково оръдие МТ-12 – 120 броя; ПТУРК Фагот – 220 броя; ПТУРК Конкурс – 24 броя.

Артилерия: 122мм самоходна гаубица 2С1 – 360 броя; 152мм гаубица-оръдие Д20 – 150 броя; 82мм минохвъргачка – 360 броя; 120мм самоходна минохвъргачка – 200 броя; 122мм РСЗО БМ-21 – 222 броя.

Зенитно въоръжение: 23мм ЗУ-23-2 – 300 бр.; 57мм зенитно оръдие С-60 – 90 бр.; ЗРК „Оса“ – 24 бр. (странно, но други ЗРК не са посочени).

Бойни самолети: МиГ-29 – 20 бр.; МиГ-21 – 26 бр.; Су-25 – 34 бр.; Су-22 – 8 бр.

Вертолети: Ми-17 – 18; Ми-24 – 18; Бел-206 – 6.

Транспортни самолети: Ан-26 – 5; Ан-30 – 1; Л-410 – 7.

Кораби във ВМС: Бойни – 46; Спомагателни – 16. Вертолети на ВМС – 6.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар