„Тези, които обвиняват, трябва да имат доказателства.“

Угризения от и заради миналото.

Започнете да приемате миналото като нещо, което никога не може да се промени, независимо какво чувствате по отношение на него. Всичко е минало и никое чувство за вина, което и да изберете, няма да го промени. Нека това се запечата в съзнанието ви. „Моите угризения няма да променят миналото, нито ще ме направят по-добър човек.“ Този начин на мислене ще ви помогне да разграничите чувството за вина от поуката, която човек взема от миналото.
Запитайте се, какво отбягвате сега с угризенията си за миналото. Като положите усилия в тази насока ще премахнете необходимостта от чувство за вина.
Започнете да приемате някои неща у себе си, които сам сте избрали, но които другите може да не харесват. И ако родителите ви, шефът ви, съседите ви или дори партньорът ви изкажат несъгласие с някои страни от поведението ви, приемете това като нещо естествено. Необходимо е вие да се одобрявате. Одобрението на другите е приятно, но не е най-важното нещо. Когато престанете да изпитвате потребност от одобрение ще отпаднат и угризенията за поведение, което не носи одобрение.
Водете си „сметка за вината“ и в нея вписвайте всички изпитвани угризения, като отбелязвате кога, защо и по отношение на кого се появяват, и какво в настоящето отбягвате, като се терзаете за миналото. „Сметката за вината” ще ви помогне да осъзнаете, какво губите заради чувството си за вина.
Преразгледайте ценностната си система. В кои ценности истински вярвате и кои се преструвате, че приемате? Направете списък на всички фалшиви ценности и вземете решение да живеете според система от нравствени правила, установени от самия вас, а не наложени от другите.
Преценете действителните последствия от поведението си. Вместо да търсите някаква мистична интуиция, която да посочи плюсовете и минусите в живота ви, установете дали резултатите от постъпките ви са приятни и полезни за вас.
Покажете на онези ваши близки, които се стремят да ви манипулират чрез вината, че сте в състояние да преживеете тяхното разочарование от вас. Когато мама започне да събужда угризения у вас с думите „Ти не направи това“ или „Аз ще го направя вместо теб, ти си стой“, вие заучете нови отговори като „Добре, мамо, щом си решила да рискуваш здравето си заради това, вместо да ме почакаш няколко минути, мисля, че нищо не мога да направя, за да те разубедя.“ Това ще отнеме време, но поведението на другите ще се промени, когато разберат, че не могат да ви принудят да изберете вината, тоест да ви манипулират и управляват. След като обезвредите вината, емоционалната власт на другите и възможността да ви манипулират завинаги ще отпадне.
Какво ще кажете за следния диалог, не ви ли се струва твърде познат?
Младо момиче се изправя пред майка си и й съобщава, че иска да напусне семейното гнездо. „Майката“ използва всички възможни доводи, пораждащи чувство за вина, за да я задържи у дома.
Д: Мамо, аз ще си изляза от къщи.
М: Ако го направиш, ще получа инфаркт, знаеш колко е болно сърцето ми и каква нужда имам от тебе и от твоята помощ за лекарствата и за всичко.
Д: Ти се вълнуваш за здравето си и мислиш, че не можеш без мене.
М: Разбира се, че не мога. Толкова години се грижа за тебе, а ти просто ще си отидеш и ще ме оставиш тук да умра. Ако смяташ, че майка ти го заслужава, хайде, тръгвай.
Д: Смяташ, че заради това, че си ми помагала, когато бях дете, аз би трябвало да ти се отплатя, като остана тук, вместо да стана самостоятелна и да разчитам на себе си.
М: Получих сърцебиене. Мисля, че умирам. Ти ме убиваш, да, да.
Д: Ще ми кажеш ли нещо друго, преди да си тръгна?
В този диалог дъщерята отказва да се поддаде на очевидните стимулатори на вина, които нейната майка й предлага. До този момент дъщерята е била истинска робиня и всеки неин опит да си извоюва независимост е бил неизменно посрещан с думи, насаждащи чувство за вина. Мама е била готова да приложи всички средства, за да продължи да държи дъщеря си в подчинение и под контрол. Дъщерята е трябвало или да усвои нови отговори, или да робува на майка си и на собственото си чувство за вина до края на живота си. Вгледайте се в отговорите на дъщерята. Те започват със забележки, че майката е отговорна за това, което чувствува. Като казва „Ти чувстваш“, а не „Аз чувствувам“, дъщерята тактично свежда до минимум способността си да изпитва угризения.
Ето това е вината, удобен инструмент за манипулиране на другите и загуба на време. Безпокойството, другата страна на монетата или от друга гледна точка е еднакво с чувството за вина, но е насочено изключително към бъдещето и всички ужасни събития, които биха могли да се случат.