„Ако вятърът събори камилата, козата е отишла на небето.“

Тропически циклони.

Тропическите циклони принадлежат към групата на най-мощните, обладаващи огромна разрушителна сила и енергия, явления в природата. Тропическите циклони на източното крайбрежие на Азия и островите на Тихия океан се наричат тайфуни, а в Северна Америка и островите на Атлантика урагани.
Обладавайки такава огромна енергия, тропическите циклони преминават над морета, острови и прибрежни райони, предизвикват огромни разрушения и смърт на хора и животни. Материалните загуби се изчисляват на стотици и даже милиарди долари. Разрушения и смърт предизвикват ураганите ветрове, достигащи скорост 20 – 50 м/с, а понякога достигаща и до 90 – 100 м/с, при това не трябва да се забравя, че ветровият напор е пропорционален на квадрата на скоростта. Щормовите вълни и нагона на водата, достигащи в тесни заливи и бухти, както и в устията на реките 8 – 10 м височина, предизвикват катастрофални наводнения, обусловени от силни проливни дъждове.
Райони на зараждане, скорост на движение и структура.
Най-често в 65% от случаите тропическите циклони се зараждат в зоните от 10° до 20° и в двете полукълба, при това само в океана. На зоните 3° – 10° се падат около 22%. Най-голям брой, средно 32 за година, тропически циклони възникват в северните части на тропическата зона на Тихия океан. В северните части на тропическата зона на Атлантическия океан и югозападните части на тропическата зона на Тихия океан средно се зараждат по 10 циклона за година. Никога не са наблюдавани тропическо циклони в южните части на Атлантическия океан и югоизточните част на Тихия океан. Тук преобладават и оказват своето влияние студени течения от което следват и ниските температури на водната повърхност. В Индийския океан тропически циклони възникват преимуществено в Бенгалския залив и Арабско море, по два три циклона в година, както и източно от Мадагаскар и Маскаренските острови.
Тропическите циклони могат да се образуват на практика в кой да е месец от годината (с изключение на февруари за северното полукълбо), но се наблюдава максимум на повтаряемост през август и септември в северните части на Тихия и Атлантическия океан, през май и ноември в Бенгалския залив и Арабско море, а през януари в югозападните части на Тихия океан.
Направлението и скоростта на преместване на тропическите циклони се подчиняват на същите закономерности, на които се подчиняват и циклоните в умерените ширини. Те се преместват заедно с въздушните потоци (наричани водещи), в които се формират баричните системи с много по-големи мащаби. Доколкото тропическите циклони се зараждат на южната страна в северното полукълбо от Азорските в Атлантическия океан и северно тихоокеанските острови (Хонолулу) антициклони, то в съответствие с характера на движение на въздуха в такива системи, ураганите и тайфуните се движат над океана отначало на запад, а след това с приближаването на източните брегове и островите на Северна Америка и Азия, те започват да се преместват на северозапад, север и даже на североизток, но вече като обикновени циклони на умерените ширини. В тези случаи, когато тропическите циклони излизат на континента, те на 100 – 200 км от брега съществено отслабват. Макар и сравнително рядко тайфуните проникват в Японско море и даже доста над сушата.
Скоростта на движение на тропическите циклони средно е от порядъка на 20 км/ч, времето на съществуване е от 2 до 18 денонощия. Траекторията на тайфуните и ураганите в първо приближение представлява крива, имаща някакво сходство с гигантска парабола във върха на която (често на ширина около 20°) циклона достига своя стадий на зрялост: налягането в центъра във времето достига най-ниските си значения (от 950 -960 хПа, в редки случаи – до 890 хПа, рекордно ниско до 875 хПа), скоростта на вятъра и интензивността на облаците също са в своя максимум. До стадия на зрялост тропическия циклон се вдълбочава, а след това започва да се запълва и доста по-бързо да се премества (30 – 40 км/ч). Следва да се подчертае, че траекторията на всеки конкретен циклон в общия случай е достатъчно сложна крива. Това обстоятелство силно затруднява предсказването на ураганите и тайфуните.
Размерите на тропическите циклони са внушителни по вертикала до 8 – 15 км и сравнително не големи по хоризонтала – няколко стотен километра, често от 80 до 600 км.
В съответствие с това, че в тропическите циклони спада на налягането е голям, между периферията и центъра, баричния градиент, като правило е 14 – 17 хПа на 100 км, като рекордното значение достига до 60 хПа на 100 км. Скоростта на вятъра в тях достига огромно значения, като максимално измереното значение е 90 м/с, по косвени оценки скоростта на вятъра достига 110 м/с.
Скоростта на вятъра в тропическите циклони по хоризонтала не са равномерно разпределени. В централната част с диаметър 20 – 50 км, наричана око на бурята скоростта на вятъра не е голяма и посоката на вятъра е неустойчива. В окото на бурята се наблюдава незначителна облачност, а в отделни райони се достига до пълно прояснение, именно и от тук идва и названието „око на бурята“ с което се нарича центъра на циклона. Макар и окото на бурята да е феноменално явление за което няма пълно обяснение, то заема само 1 % от цялата площ на урагана.
По направление от окото на бурята (от центъра към периферията) скоростта на вятъра от началото расте на 20 – 50 км, а в екстремални случаи от 10 до 150 км, достига своя максимум и след това сравнително бавно намалява. С увеличаването на височината скоростта на вятъра в пояса на големите си значения, чийто ширина е стотина километра, намалява сравнително бавно до ниво 6 км и значително бързо над това ниво.
Движението на въздуха в тропическите циклони е, както и при циклоните в умерените ширини, срещу часовата стрелка в северното полукълбо и по часовата стрелка в южното. В условията на големите скорости на вятъра и термична неустойчивост (плюс ефекта на ниските ширини), пораждащи интензивна турбулентност, в граничния слой в който се наблюдава сходимост на въздушните течения към центъра, на практика в тропическите циклони се обхваща цялата тропосфера. Възникващите в тропическите циклони кълбесто дъждовни и други форми облаци, които като стена заобикалят окото на бурята, се формират под влияние на сходимостта на потоците (конвергенция), възходящи вертикални движения, обусловени от високите температури на водната повърхност и неустойчивото състояние по вертикала. Ширината на тази стена от облаци е от стотина километра, съвпада с пояса на големите скорости на вятъра, по височина тя се простира от няколко стотен метра до 12 – 15 км. От спътниковите снимки става ясно, че от външната страна към стената (пръстена) се наблюдават до седем спиралообразни пояса облаци с дължина 300 – 400 км, в някои случаи и до 900 км. Този факт свидетелствува за вихровото движение на въздуха в тропическите циклони.
Съвършено ясно е, че при такава мощност по вертикала на кълбесто дъждовна облачност ще падат проливни валежи, не сравними при други условия.