„Мнозина знаят много, но всичко не знае никой.“

Тихи океан и морета.

Тихи океан (Южното море) е най-големият по площ и най-дълбокият океан на Земята, разположен между Азия, Австралия, Антарктида, Северна и Южна Америка. Площта на Тихия океан е 178 800 000 км2, а без прилежащите морета – 165 246 000 км2. Обемът на водата е 707,1 млн. км3, максималната дълбочина е 11 022 м, а средната – 3 795 м. Тихият океан заема 49,5‰ от площта на Световния океан. Името на океана е дадено от Магелан, заради добрите метеорологични условия по време на плаването му в него.
Бреговата линия на океана е силно разчленена само на запад, а на изток по американския бряг е слабо развита. Островите заемат обща площ 3,6 млн. км2 и са групирани главно в централната и западна част на океана, където са обединени във формацията Океания. Според типа на земната кора те се делят на континентални (Хайнан, Тайван, Цушима, Японски, Курилски, Алеутски, Молукски, Зондски, Соломонови, Фиджи, Филипини, Нова Зеландия и др.) и океански (Хавайски, Маркизки, Дружествени, Галапагоски, Самоа, Науру, Туамоту, Токелау и др.).

Тихи океан.

Шелфът на Тихия океан заема площ около 3 млн. км2, а континенталният склон – 12.6 млн. км2. Абисалното дъно обхваща 90 % от общата площ на океана. Подводни хребети и възвишения го поделят на многобройни котловини с дълбочини между 3,7 и 6,7 км. Най-големите от тях са Североизточна, Северозападна, Филипинска, Меланезийска, Централна, Тасманска, Южна, Перуанска, Гватемалска, Чилийска и др. Характерни са изолираните подводни вулканични планини, наречени гайоти, които имат плоски върхове с диаметър при върха около 10 км, а при основата – 100 км. Повечето гайоти се намират на дълбочина 1–2 км.
Системата на средно океанските хребети е представена от Източно тихоокеанският хребет, който се простира от Нова Зеландия до Алеутските о-ви, както и от някои негови по-малки разклонения: Чилийски хребет, Техуантепек, Кокос, Наска и др.
Източно тихоокеанският хребет има дължина 25 000 км, ширина 500–1500 км и се издига на 1,8–3,0 км над дъното. По оста му е развита рифтова структура.
В Тихи океан има 26 дълбоководни жлеба, от които четири са по-дълбоки от 10 км (Мариански – 11 022 м, Тонга – 10 882 м, Филипински – 10 265 м, Кермадек – 10 047 м). Общата площ на дълбоководните жлебове е 2 267 000 км2 (1,3% от площта на океана).
Огромните размери на Тихия океан определят твърде разнообразния му климат – от екваториален до субарктичен, но по-голямата част от площта му е разположена в зоната на екваториалния, тропичния и субтропичния климат. В субтропиците на север и на юг се формират две области на високо атмосферно налягане: Северно тихоокеански и Южно тихоокеански максимуми. Помежду им се разполага Екваториален минимум, а на север и на юг от тях: Алеутски и Антарктичен минимум. Тези активни атмосферни центрове са причина за голямото постоянство на североизточните и югоизточните пасати, а също така на силни западни ветрове.
Най-големите течения в Тихи океан са Курошио, Аляско, Калифорнийско, Северно екваториално, Южно екваториално, Перуанско, Минданао, Южно Пасатно, Северно Пасатно, Източно Австралийско, Източно Новозеландско, Западно Новозеландско и др.).
Максималната височина на приливите е 13 м, а на ветровото вълнение – 25 м. Солеността на повърхностните води е 30,0–36,5‰.
Към Тихия океан принадлежат 26 морета.
1. Море Амундсен. Периферно море край бреговете на Антарктида, разположено между 100° и 120° западна дължина. Средногодишната температура на водата е под 0°С и морето през цялата година е покрито от ледове. Максималната му дълбочина е 3 040 м, а солеността – 33,5‰.
Морето е открито през 1774 г. от Джеймс Кук и впоследствие е наречено на името на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен, който в края на 1911 г. пръв достига до Южния полюс.
2. Море Бали. Между островно море, разположено между о-вите Ява, Бали, Ломбок, Сулавеси. Площта му е 119 000 км2, а обемът на водата – 49 000 км3. Максималната му дълбочина е 1590 м, а максималната височина на приливите – 1.7 м. Средногодишната температура на водата е 28°С, а солеността – 34‰.
3. Море Банда. Междуостровно море, разположено между островите Сулавеси, Буру, Серам и Ветар. Площта му е 695 000 км2, а обемът на водата – 2,1 млн. км3. Максималната дълбочина е 7 360 м, а средната – 3 064 м. Височината на приливите е до 2,4 м. Средно годишната температура на водата е 28,4°С, а солеността – 34‰.
4. Море Белингсхаузен. Периферно море край бреговете на Антарктида, разположено от п-ов Греъмова земя на изток до 105° западна дължина. Максималната дълбочина е 4 792 м. Средногодишната температура на водата е под 0°С и морето напълно замръзва през зимата, а през лятото е покрито с айсберги. Солеността 90 е 33,5‰. Наречено е на името на руския адмирал и антарктически изследовател Фадей Белингсхаузен.
5. Берингово море. Периферно, полузатворено море, разположено между Азия, Северна Америка, Алеутските и Командорски о-ви. Чрез Беринговия проток, дълъг 200 км и широк 35–86 км се свързва с Чукотско море. Площта му е 2,3 млн. км2, обемът на водата – 3 683 000 км3. Максималната му дълбочина е 4 773 м, а средната – 1 598 м. Солеността е 30–33‰.
Климатът е субарктичен до умерен и през по-голямата част от годината морето е покрито с плаващи ледове. Наречено е на името на руския мореплавател от датски произход Витус Беринг.
6. Жълто море. Разположено е между Китай и Корейския п-ов. Поради огромното количество наноси, внасяни от р. Хуанхъ цветът на морето е зелено-жълт. Площта му е 417 000 км2, обемът на водата 17 000 км3. Максималната дълбочина е 105 м, а средната – 40 м. Най-големи заливи са Бохайван и Ляодун, а най-голям п-ов Шандун. Солеността на водата е 32‰, но в близост до устията на реките спада на 26‰.
7. Източно китайско море. Разположено е между крайбрежието на Китай и японските о-ви Рюкю. Площта му е 752 000 км2, а обемът на водата 263 000 км3. Максималната му дълбочина е 2 717 м, а средната – 349 м. Приливите достигат височина до 7.5 м. Солеността е 30–34,5‰. Бреговата линия е силно разчленена, с многобройни малки заливи и острови.
8. Коралово море. Разположено е между Австралия и о-вите Нова Гвинея, Нова Британия, Соломонови и Новохебридски. Площта му е 4,8 млн. км2, а обемът на водата е 11,5 млн. км3. Максималната дълбочина е 9 140 м при Бугенвилския жлеб край Соломоновите о-ви, а средната – 2 394 м. В него са разположени трите най-големи коралови рифове на света –Големият бариерен риф край Австралия, Тагула край Нова Гвинея и Новокаледонския риф край едноименния остров. Приливите имат малка височина – до 1,2 м, а солеността е 34,6–35,8 ‰.
9. Море Коро. Междуостровно море, разположено между островите Фиджи, Коро, Вити Леву и Лау в архипелага Фиджи. Морето е открито от холандския мореплавател Абел Тасман в 1643 г.