„Вселената се осветява от слънцето, човек – от знанието.“

Тахеометрична снимка.

Тахеометрия е гръцка дума и в превод означава бързо измерване. Бързината на изпълнение на тахеометричните работи се обясняват с получаването при едно положение на визирната ос на тръбата:
– направления, определяни с бусоля или по лимба на хоризонталния кръг;
– разстояния, измервани с далекомер;
– превишения, отчитани по рейка или изчислявани по измервани вертикални ъгли.
Тахиометричните работи се извършват при създаването на снимково обоснование (прокладка на тахеометрични ходове) и снимка на ситуацията и релефа (обикновено с полярен способ).
План по тахеометрична снимка се съставя при камерални условия. Разделното изпълнение на полевите и камералните работи се явяват като недостатък, тъй като възможните пропуски в работата при камералното съставяне на плана (особено при изобразяване на релефа) могат да останат незабелязани. За да бъдат избегнати тези пропуски, по време на полевите работи е необходимо да се съставя кроки (окомерен план на снимката).
Тахеометрична снимка обикновено се извършва за съставянето на планове в крупни мащаби. Най-целесъобразно е да се прилага тахеометрия при снимка на местността с ясно изразен релеф.
При тахеометричната снимка се използват инструменти от два типа: тахеометри – автомати и кръгови тахеометри. Най-голяма производителност дават автоматичните тахеометри, имащи различни приспособления, с помощта на които може да се получава без изчисляване на хоризонтално прокарване на линии и отметки на точки или превишение между съседни точки.
Кръговите тахеометри, представляващи сами по себе си повторителен теодолит с хоризонтален и вертикален кръг с еднаква точност. При вертикалният кръг такъв инструмент има нивелир с цена на делението 30 – 40″. Често кръговият тахеометър се нарича теодолит – тахеометър.
Снимката може да се извърши едновременно с прокарването на тахеометричните ходове или след това, когато те вече са прокарани. Снимката на контурите, предметите и релефа на местността се изпълняват преимуществено с полярния способ. В редки случаи (при недостъпни обекти) се използват способите на ъгловите засечки. Отметките на точките на местността се определят с тригонометричното нивелиране. Вертикалните и хоризонталните ъгли се измерват при едно положение на кръга на инструмента, а полярните разстояния се измерват с далекомери.
Снимковото обоснование при тахеометрична снимка се създава чрез прилагането на теодолитни и тахеометрични ходове, ходове на тахеометричното нивелиране.
Тахеометричен ход – това е комбинация от теодолитен и височинен ход в едно. На всеки пункт се измерват хоризонтален ъгъл, ъгъл на наклона към задната и предната точка, далекомерно разстояние напред и обратно.
Превишението между пунктовете се изчислява по формулите на тригонометричното нивелиране.

Изравняването на тахеометричния ход се изпълнява отделно за плановите координати (както при теодолитния ход) и превишението (както при височинния ход). Допустимата невязка се изчислява по следната формула:

Тук: n – брой на измерените ъгли, ΣS – дължина на хода в метри.
Тахеометричната снимка се изпълнява от пункта на снимковото обоснование в полярна координатна система (рис. 7). Теодолитът се центрира над пункт А, хоризонтира се, тръбата се привежда в работно положение и се ориентира към следващия пункт В от снимковото обоснование. По този начин се установява местна система от полярни координати с полюс в пункт А и насочване на полярната ос АВ. По нататък тръбата на теодолита се насочва към рейката, установена в някаква точка от местността, и се измерват три величини, определящи положението на точката в плана и по височина: хоризонтален ъгъл, ъгъл на наклона и разстоянието.
Точката на установяване на рейката се нарича пикет: различават се планови (понякога ги наричат реечни точки) и височинни пикети.
Плановите пикети се разполагат на картите и обектите на местността.
Височинните пикети се разполагат на всички характерни точки и линии на релефа: на върховете на планините и хълмовете, на дъната на котловините и падините, по линиите на водосточните русла и водоразделните хребети, на веждите на падините и котловините, в точките на седловините, на линиите на пречупване на скатовете и т.п. Разстоянията между височинните пикети не трябва да превишават 20 мм на плана, така че при изрисуване на релефа да е удобно интерполирането между хоризонталите. Главно условие за избор на височинните пикети, това е отсъствието на пречупвания на ската между съседните пикети.
Изискванията към точността на тахеометричната снимка не са високи и поради това измерванията при снимка на пикети се изпълнява при едно положение на кръга. Всички резултати от измерванията се записват в журнала на тахеометричната снимка, изчислява се ъгъла на наклона, хоризонталното положение и превишението. Едновременно с изчисленията на специална страница в журнала се съставя схематичен чертеж на местността – кроки, на което се показват всички снети от тази станция пикети, контури, направления на скатовете, формите на релефа и т.н.
В епохата на бурно развитие на микро електрониката се появяват електронни тахеометри (обединяващи в себе си теодолит, светло далекомер и компютър) от два типа: с визуални и електронни отчети по кръга.
При тахеометрите от първия тип отчитането по хоризонталния и вертикалния кръг се осъществява обикновено по пътя на визуалното наблюдение. Получените резултати от измерваните ъгли се въвеждат в микропроцесор. Информацията за измерените разстояния се предават автоматично към процесора.
В електроните тахеометри от втория тип ъгломерната информация се предава автоматично към процесора. Такива прибори се наричат тотална станция.
Съвременните електронни тахеометри – това са геодезически прибори с висока точност, имат напълно приемлива за полевите работи маса (тегло по-малко от 6 кг). Те са снабдени с източник на захранване и са разчетени за измерване на разстояния с радиус до 2 км и повече.