„Славата на адмирала е в морската битка.“

След като направил необходимите ремонти след битката при Керч и попълнил корабните запаси, Ушаков отново започнал да се подготвя за среща с врага, чиито кораби отново започнали да се появяват край бреговете на Крим. Ушаков внимателно наблюдавал движението им, получавайки доклади от постовете, а понякога и лично отивайки на брега, откъдето се виждал врагът. В същото време Ушаков получил подробна информация от Херсон от командира на Лиманската флотилия Де Рибас. който докладвал на Ушаков за всички турски кораби, забелязани в района на северозападния бряг на Черно море. Събирайки старателно разузнавателни данни, Ушаков внимателно се подготвил за възобновяването на активните издирвания на турските сили в морето. На 6 август Ушаков пише до Херсон: „…Днес бяха видяни 29 кораба… Много е необходимо да се открие тяхното предприятие, не само да предотвратим, но и да се възползваме от него… Възможно ли е, уважаеми господине, по всякакъв начин, от Дунава, да разберем къде се намира основният им флот сега, на кое място, дали са обединени на едно място, или ще бъдат ескадри, за да уредим следователно нашите действия.“
Следващият изход към морето бил разрешен на Ушаков едва след завършването на няколко кораба в пристанището Херсон, които трябвало да укрепят неговата ескадра. След като получил информация за готовността на тези кораби, Ушаков на 24 август разпоредил изтеглянето както на своята ескадра, така и на Лиманската флотилия. На 25 август 1790 г. ескадрата на Ушаков напуска Севастопол и се насочва към устието на Днепър-Буг, където е трябвало да се свърже с Лиманската флотилия и корабите, които напускат Херсон. Ушаков имал 10 бойни кораба, 6 фрегати, 1 бомбардировъчен кораб, 1 репетиционен кораб и 17 крайцера. Турската ескадра, състояща се от 14 бойни кораба, 8 фрегати и 14 малки кораба под командването на Капудан паша Хюсеин, плавала по това време край северозападния бряг на Черно море.

В 6 сутринта на 28 август руската ескадра открива турската ескадра, закотвена между Тендра и Хаджибей (Одеса). Появата на руски кораби било напълно неочаквана за турците. Ушаков решил да използва изненадата и, без да губи време за възстановяване от походен ред към бой, той заповядал незабавна атака срещу врага.

Изненадани, турците, въпреки численото си превъзходство, набързо започват да режат въжетата и в 9 часа в безпорядък се втурват да плават към Дунава. Заемайки наветрена позиция, Ушаков на всички паруси се втурнал в преследване, възнамерявайки да прихване изоставащите вражески кораби. Заплахата от залавяне от руски моряци на крайните турски кораби принуждава Капудан паша да се обърне и да прикрие изоставащите кораби. След като се спуска по вятъра, турският флот набързо се подредил в бойна линия. Продължавайки да атакува врага, Ушаков също реорганизирал ескадрата от походен строй към бой, а след това, като се обърнал на противоположния курс, заел наветрена позиция и легнал на курс, успореден на курса на противника. В същото време на три фрегати е наредено да напуснат бойната линия, да образуват резерв и да бъдат по вятъра в авангарда, за да отблъснат опит на противника да атакува авангарда, ако е необходимо.
Около 15 часа Ушаков, след като се приближил до противника на разстояние картечен изстрел, започнал битка с целия строй, особено атакувайки центъра на противника, където се намирал турският флагмански кораб. След час и половина битка турските кораби, като получили значителни щети и претърпели загуби в личния състав, започнали да напускат бойната линия. Руските кораби засилили още повече огъня си и около 17 часа довели противника до пълно объркване. Турците не издържали и, като се обърнали чрез фордевинд към вятъра, започнали да излизат от битката в безпорядък. При поворота те поставили корабите си под надлъжните залпове на руски кораби.

В стремежа си да победи напълно турската ескадра, Ушаков вдигнал сигнала „Прогонвайте врага“ и самият той започнал да преследва флагмана на турците. Преследването на заминаващите вражески кораби продължило до тъмно. В 22 часа Ушаков, като изпратил леки кораби до Очаков, пуснал котва. С зората на следващия ден турският флот отново е открит недалеч от руската ескадра. Както Ушаков съобщил по-късно в доклада си, турските кораби се движеха в безпорядък в различни посоки.
Преследвайки врага, руската ескадра отрязала два линейни кораба, повредени в битката, от които единият, Мелеки-Бахри, бил пленен, а другият, флагманският кораб Капудания, запален, скоро избухнал. Турският адмирал Сеид-Али и около 100 офицери и моряци от Капудания са взети в плен. По време на бързия бяг на останалата част от флота към Босфора турците губят още един тежко повреден линеен кораб и няколко малки. Загубите в личния състав на противника възлизат на повече от 2 хиляди души. Руснаците губят само 41 души, от които 25 са ранени. Плененият боен кораб „Мелеки-Бахри“ след поправка влиза в състава на Черноморския флот под името „Йоан Кръстител“.
Лиманската флотилия поради попътния вятър не успяла да се свърже с Ушаков преди битката.
Характеристика на тактиката на Ушаков в тази битка била внезапната атака на врага, без да се преустройва от маршовия ред към бойния. Иначе са използвани същите методи като в Керченската битка, т.е. разпределяне на резерв от фрегати, сближаване и битка на разстояние от един изстрел, атака срещу флагманите, за да ги извади от строя на първо място.
Малко след битката при Тендра Ушаков, въз основа на бойния опит от последните битки (близо до Керч и Тендра), предложил да се отдели специална група кораби за атака на флагманските кораби на врага, което било одобрено от Потемкин. Такава група кораби била наречена ескадра „Кейзер флаг“.
Тактическите техники на Ушаков не могат да се разглеждат отделно от целия комплекс от техники, използвани във всяка конкретна битка. Така например в битката при Тендра на 28-29 август 1790 г. атаката на Ушаков срещу турската ескадра от движение не би дала ефект сама по себе си без навременното формиране на бойна линия, разпределяне на резерв и атаки на флагмани, преследване на врага и др.
Наситеността на всяка от битките, водени от Ушаков с нови техники, тяхното умело съчетаване с вече познати техники, ясно потвърждава с каква изключителна бързина се е ориентирал в ситуацията и е знаел как да вземе правилното решение, до каква степен притежавал суворовското „око“.