// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Тайните на успешния ръководител.

„Добрият управник справедливо го сравняват с каруцар“

За Пълната функция на управление. Защо един ръководител, ако му поръчат някакво дело, даже то да е мащабно и сложно, го изпълнява успешно, а друг ръководител даже в не много сложно дело се забатачва?

Разбира се, това може да се обясни с обичайните оправдания за „способности“, „опит в работата“ и други подобни щампи. Но тези доводи не важат за примерите, когато и опитни ръководители „забатачват“ работата. Да вземем Елцин. Той какво, да не би да е бил съвсем неопитен ръководител? По-зле от „кривака“ Горбачов? Не. Но страната беше разрушена под негово управление.

С каква мяра да подходим към оценката на който и да е текущ процес на управление? За такава мяра служи Пълната Функция на Управление (ПФУ). Дайте да се разберем какво точно е това: първо с примери, а после ще я формулираме „по-научному“.

Първи пример: Вие искате да отидете на пазар с колата за продукти за семейството. За да решите тази задача, вие, без да подозирате, ще трябва да вземете някакви решения и ще трябва да изпълните определен набор от действия:

1. Вие оценявате състоянието на автомобила (обекта на управление). В най-простия случай вие мислено разсъждавате: „Двигателят ми е наред, резервна гума имам… и т.н.“. Ако ви предстои сложно пътуване, вие ще огледате колата, ще погледнете под капака кабели, ремъци, фарове, отдолу да не капе някъде масло, има ли течност за чистачки, налягане в гумите и т.н. Това е оценка на обекта на управление и ако вие не направите това, то много е вероятно да не стигнете до пазара.

2. Вие оценявате своето собствено състояние. Своето самочувствие. Ако преди час сте пили чаша водка, очевидно, че не трябва да се шофира. Ако у вас постоянно ви прескача сърцето, усещате приближаващ пристъп, то по-добре да се отложи пътуването и т.н. Ако вие пренебрегнете всичко това, то може и да не стигнете.

Всичко гореизложено се нарича оценка на състоянието на субекта на управление.

3. Вие оценявате времето. Ако вали силен дъжд или градушка, вие по-скоро никъде не бихте тръгнали, ще отложите. Ако времето е добро, то може да се пътува!

Това се нарича оценка на състоянието на заобикалящата среда.

4. Вие се замисляте над това, ще ви стигне ли бензина, на коя бензиностанция може да заредите. Ако вашата кола е мръсна, а на вас ви трябва да отидете до центъра на града, то за да не ви спрат и глобят, ще трябва да я измиете. И вие оценявате на коя автомивка може да стане това. По време на карането вие постоянно оценявате поведението на другите коли, които са в движение и са край вас на пътя. Тоест вие оценявате състоянието на системата, която участва в обслужването на вашия автомобил и съседните коли. Ако вие не предвидите това и не го правите, то също може да не стигнете – някой може да ви „тресне“ или вие него. Това се нарича оценка на съседните и взаимодействащи обекти.

5. По време на шофирането вие постоянно се ръководите от правилата за движение по пътищата, знаците, светофарите, указанията на работници и служители на КАТ. Ако пренебрегнете някое от тях, то много вероятно шофирането ви да завърши плачевно.

Това се нарича оценка на указанията на управляващите структури.

6. Може така да се случи, че по някакви причини (празник, стихийно бедствие) по радиото градските власти да обявят забрана за преминаване през центъра на града или по някакъв маршрут. Ако вие не предвидите това, то няма да стигнете до пазара.

Може и това, че доктора настоятелно ви препоръчва да шофирате само с очила. И ако вие не изпълнявате неговата рекомендация…

Всичко това се нарича указания или ограничения от по-висши структури на управление.

7. И последно, но най-важно. Един водач, виждайки на пътя задаващо се куче, ще намали и ще му даде възможност да пребяга през улицата, а друг ще каже: „мамка ти…“ и няма да намали. Един водач ще си остави колата на паркинга така, че и на останалите да е удобно да паркират, а друг ще я зареже така, че на съседната кола вратата да не може да се отвори, камоли да излезе човек. Един водач на кръстовището се оглежда, той вижда и „схваща“ цялата обстановка веднага, той вижда и предвижда възможната опасност, и действа, изхождайки от това, а друг кара направо, не отчита даже очевидните за другите факти, че например съседния автомобил го кара пиян ашлак или че самия той излиза на главен път и не дава предимство.

Последствията от тези варианти са очевидни.

Всичко описано горе се нарича РАЗЛИЧАВАНЕ (т.е. умение да отличаваш доброто от лошото, опасността от безопасността и т.н.). Такова различаване го наричат по научному „владеене на методологията“. Оттук следва, че всеки човек (в това число и водач):

– или владее различаването;

– или не владее различаването.

Ще отбележим веднага, че ако човек употребява спиртни напитки, то той не владее различаването. Като крайност вместо един предмет пияният вижда два.

И така, за да се управлява обекта е необходимо умение да се оценява:

1. Състояние на обекта на управление.

2. Собственото състояние на субекта.

3. Състояние на заобикалящата среда.

4. Състояние на съседните взаимодействащи обекти.

5. Указания на управляващите структури.

6. Указания или ограничения на по-висши структури на управление.

7. Владеене на различаването, владеене на методологията. Изброените само 7 пункта се явяват координатите на Пълната Функция на Управление (ПФУ). Ако дори един пункт не се изпълни, то такова управление рано или късно е обречено на провал.

Установено е научно, че човек е способен едновременно да оперира 7– 9 обекта („да ги държи в главата“). На науката също е известно, че всяка задача има не повече от 9 категории (проблеми, въпроси, процеси). Това означава, че всяка информация за решение на задачите на управление на някакъв обект или процес са достъпни за човека:

– всички;

– едновременно;

– подредени.

Затова, ако на човека нещо от изброените 7 пункта „не му стига“, то такъв човек не е готов да бъде управленец. При това особено трябва да се отчита владеенето на методологията (различаването).

И още: Ако управленецът в процеса на управление не отчита макар и един от изброените пунктове, то той управлява не по пълната функция на управление. Затова работата, която той се опитва да управлява, е обречена на неуспех. Тоест, казвайки го с афоризъм, „преди долната част на главата да каже нещо, горната трябва да помисли“.

Сега всеки може сам да си представи вместо автомобила други обекти на управление: своето семейство, фирма, завод, училище, ВУЗ, село, град, страна, човечество… И да погледне, всички ли 7 пункта отчита той при вземане на решения.

Така за Русия при Елцин, нормалният човек ще установи, че:

Пункт 7. Дори не миришеше на различаване, а смърдеше на водка.

Пункт 5 и 6. Познания за съществуването на глобална политика нямаше, методите и начините на работата на „световното задкулисие“ не бяха разбрани от Елцин и неговия отбор. И т.н. Т.е. ръководителите на Русия не оценяваха ситуацията като цяло, а значи и не са управлявали страната по ПФУ. Сега обаче В. В. Путин разбира перфектно тънкостите на глобалната политика и резултатите са налице.

Но ПФУ – това не е само оценка на ситуацията и вземане на решения по 7-те гореизброени пункта. Това още е и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на строго определени действия (рис. 12–16).

Рис. 12–16

Отново ще разгледаме това с понятни за всички примери, след което ще направим обобщение. За разнообразие ще вземем вече не автомобил, а самолет. Вие, вече не сте водач на автомобила, а ръководител на авиокомпания. Вие трябва да организирате превоза на стоки и пътници на самолети. За това вие трябва да направите така, че:

1. Пилотът да знае откъде и с каква сила духа вятъра към неговия самолет. За това на самолета да са поставени съответните датчици. Пилотът трябва да знае за това, какви и кога могат да се срещнат други самолети по неговия маршрут, и какво трябва да направи, че да не се сблъска (както това стана в небето на Германия с башкирския самолет). И много още неща трябва да се предвиждат, за да няма беди. А ако нещо не отчетете – ще има беда!

Всичко това по научному се нарича „опознавание на факторите на средата, въздействащи на системата“.

2. Но какво, вашия подчинен пилот всеки път, когато самолета му го помести порив на вятъра, трябва ли от неочакваността да изтръпва от ужас и да си трие потта от челото? Разбира се, че не. Затова е необходимо да се сформират у пилота съответните привички (навици) и да се приучи към адекватни действия при възникване на всички възможни ситуации. Вятър духнал от ляво – „ляв рул“, вятър духнал от дясно – „десен рул!“.

Що се отнася до самолета и пилота заедно (като единна система), то тези задачи могат да се решат с помощта на автопилота.

По научному всичко това се нарича „формиране на стереотип (трафарет, привички) за разпознаване на въздействащия фактор на бъдещето“.

3. Самолетите не летят на „никъде“. Те винаги имат пунктове на излитане и кацане. За да достигнат пункта на кацане, у пилота и самолета има цяла листа (списък) с необходимите задачи:

– излитане – това е много отговорен етап за постигане на крайната цел, когато на системата действат доста много фактори;

– кацане – същото;

– самия полет, по време на който трябва да се осъществяват множество маневри;

– обезпечение на температурно – влажностния режим за съхранение на стоката (или обезпечаване на всичко необходимо за пътниците);

– безаварийната работа на двигателите на самолета;

– и т.н.

При което тези задачи трябва да се подредят по тяхната значимост. На първо място – най-главното, най-важната задача, на второ много важната, на трето важната и т.н. И накрая сте поставили тези задачи, които ви се иска да решите, но и без тяхното решение може да преживеете.

А какво означава всичко това в понятията на ДОТУ? Ами това е вектора на целта! За него вече е разказано по-горе. По научному всичко изложено звучи така: „формирането на вектора на целта по отношение на всеки въздействащ на системата фактор и внасянето на този частен вектор в общия вектор на целта“.

4. Сега възникна въпроса: КАК да направим така, че самолета и екипажа без проблеми и задръжки да прелетят от пункт „А“ до пункт „Б“ и благополучно да прекарат пасажерите (или предназначения за превоз товар)? Или на друг, малко по-сложен език: КАК да се решат всички задачи, внесени във вектора на целта? А ако си спомните това, което ние говорихме малко по-рано: вектора на целта,… вектора на текущото състояние,… вектора на грешка… Вектора на целта трябва да съответства на вектора на текущото състояние (т.е. това, което е на дадения момент). Разликата между тях е вектора на грешка. И когато при идеално управление вектора на текущото състояние съвпада с вектора на целта, то вектора на грешката е равен на „0“. Това е като този случай, който звучи в марша на Военно-въздушните Сили:

„Ние сме родени, ПРИКАЗКАТА да направим БИВАЛИЦА!“. „Приказката“ – това е вектора на целта, а „бивалицата“ – това е вектора на текущото състояние.

Та ето. Целият въпрос е в това, КАК да направим така, че „приказката“ да стане „бивалица“? В думата „КАК“ е заключен огромен смисъл!

Интелект, творческа дейност на ръководителя. Ръководителят в нашия случай е длъжен да премисли и разработи стратегия за действие. В армията процесът на „премисляне и разработка“ на стратегия за действие се нарича „изработка на замисъл за действие“. Кой, кога и на какво ще достави подлежащия на транспортиране товар на летището. Къде ще се съхранява той. Кой и как ще осъществява товаренето. На един рейс ли ще се превози товара или на няколко? Може ли, има ли смисъл въобще да го изпратим по влака? Как товара ще се държи в полет? По какъв маршрут да се лети от пункт „А“ до пункт „Б“? Каква трябва да бъде височината и скоростта на полета? Как да се опакова товара? И т.н. до самия момент на предаване на товара на собственика му. Тоест, става изработване на стратегия за действие, не план, а замисъл за действие в най-общ вид.

По научному всичко това се нарича „формиране на концепция за управление на процесите“ (рис. 12–17).

Рис. 12–17

След разработката на концепция за управление може да се пристъпи към съответните различни планове (частни и общи, краткосрочни и дългосрочни). План – това не е замисъл, а точно и конкретно премисляне на мероприятията, съгласувани едно с друго по време, по място, по изпълнение, по обезпечение и т.н.

Първо концепцията, после програмата за действие.

5. Разбрали сме се по въпросите КАК да се прави, а сега излиза въпроса за това, КОЙ ще го прави. За това трябва да се определи КОЙ КАКВО ще прави. Кой ще разтоварва, кой ще товари, кой ще копае, кой ще брои, кой ще кара, кой ще обезпечава полета и кацането на самолета, ще осъществява навигацията и т.н. Тоест трябва да се разработи организационна структура, в която да се определят задълженията на всяка служба, кой какво ще изпълнява и за какво ще отговаря. По научному това се нарича: „Организация на управляващите структури за отработка на концепцията на управление“.

Понякога тази структура я наричат „система на управление“. Например, говорят за „структура на правителството на държавата“, реформа на „системите за управление на страната“. Но трябва да се помни, че отначало трябва да се изпълнят горестоящите четири пункта. Тоест трябва да се уточни КОЙ, КАК и с КАКВО ще въздейства на страната отвън и отвътре, да се определят целите, къде трябва да се води страната и хората, да се изработи стратегия (концепция) за постигане на целите, и едва след всичко това под поставянето на целите да се разработи структура. А у нас в последните 20 години всички реформи се свеждат до смяна на кабинетите на министрите.

6. След всичко разработено и направено, този, който иска сам да управлява процесите, е длъжен да организира контрол на цялата работа за това, за да следи за изпълнение на предписаното, да се намесва в процесите, да взема необходимите решения. Всичко това по научному се нарича: „контрол (наблюдение) за дейността на структурите в процеса на управление“.

7. Пускайки в действие целия този процес („махалото“) е необходимо той постоянно да се поддържа („да се навива“). Трябва да се прави обучение на новите пилоти, за да заменят тези, които ще излязат в пенсия, да се готвят нови кадри, да се ремонтира техниката, когато това е необходимо, или да се сменя с нова (модернизация). И т.н. И ако е възникнала необходимост, то да се ликвидира цялата структура по ненужност, тъй като задачата е изпълнена.

По научному всичко това се нарича: „Поддържане работоспособността на структурата или (при необходимост) нейната ликвидация“.

На базата на изложеното ще сформулираме ПФУ в кратка форма:

1. Опознаване факторите на средата, въздействащи на системата.

2. Формиране стереотип за разпознаване на този фактор на бъдещето.

3. Формиране вектор на целта по отношение на този фактор и внасянето му в общия вектор на целите.

4. Формиране целева функция (концепция) на управление на основата на решение на задачите за устойчивост по предсказуемост.

5. Организация на управляващите структури, носещи в себе си концепцията на управление.

6. Контрол (наблюдение) на дейността на структурите в процеса на управление.

7. Поддържане работоспособността на структурата (при необходимост) или нейната ликвидация (при необходимост).

Ако някой иска да управлява процесите САМ, то той е длъжен да умее САМ да изпълнява тези 7 пункта. Ако той не изпълни макар и един от тези пунктове, то „системата“ ще се разруши. И действително:

1. Ако пилотите и самолета „не видят“, че от ляво на тях духа много силен вятър, то той ще отнесе самолета далеч в страни от нужния курс.

2. Ако системата за управление на самолета не разпознае, че самолета се отклонява от курса, то може да се окаже, че той „лети не в тази посока“.

3. Ако във вектора на целта го няма този пункт „Б“, където трябва да кацне, то самолета лети „на никъде“. Ако на първо място във вектора на цели стои задачата, пилота да си похапне на време, а на последно място стои наличността на запасите от горивото за самолета, то в най-неподходящото време самолета с обядващия пилот ще падне в намиращите се под него планини.

4. Ако няма концепция за управление на процесите, т.е. няма система възгледи за това с какви средства, методи ще се решават всички задачи, няма замисъл за това как ще са организирани и взаимосвързани всички частни въпроси, то системата ще отиде в разход. И никой никъде въобще няма да отлети.

5. Ако няма такава структура, която ще изпълнява всичко това, т.е. няма да се знае кой, какво и кога да прави, кой за какво отговаря, то хаосът е неминуем.

Ако структурата се създаде, но задълженията не са ясно и точно разграничени, то бардака също ще е голям.

6. Ако не се организира контрол над работата, то няма да се откриват пропуските в работата и допуснатите преди това пропуски при разработката на пътя и методите за решение на всички въпроси. И това рано или късно ще доведе до рушене на системата.

7. Ако не се поддържа работоспособността на системата, не се правят ремонти, не се обучава и преквалифицира персонала, то системата ще стане негодна. Ако не се разформирова изживялата себе си структура, която с нищо не се занимава, то тя ще бъде в тежест.

Всичко изброено за разумните хора е очевидно.

Но може да има такъв случай, когато някакъв ръководител не изпълнява някои от тези 7 пункта, но системата все някакси действа (макар и „яваш яваш“), т.е. „процеса върви“! Защо? Това става в случаите, когато тези пунктове, които трябва да изпълнява дадения ръководител, вместо него ги изпълнява някой друг. При това този „другия“ може да постави на системата вече свои цели. Примери за такава структура и управление беше ръководството на Русия в годините на „студената война“ след като Сталин си отиде и ни напусна. Своя концепция за развитие у ръководството на нашата страна нямаше, на нас ни беше натрапена западна концепция, и то така, че даже самите ръководители не разбираха това.

Същото се отнася и за всички „реформи“ и „структурни преобразувания“ от правителството на страната за цялото време на „перестройки“ и „реформи“. Правителството – това е структура. Смяна на структурата – това е само 1/7 част от ПФУ. И без формиране на своя концепция за реформа правителството нищо няма да даде. Но именно само с изменението на тази 1/7 част от ПФУ и се занимават всичките тези години нашите реформатори. Въпреки че главното във всяка реформа е:

1. Показване факторите на средата, въздействащи на системата.

2. Формиране вектор на целта.

3. Формиране на нова концепция за управление.

4. Прогнозиране течението на процеса.

Всичко гореизброено може да се осъществи само при наличието на интелект, което предполага творческа дейност на ръководителя. Получава се така, че ако някои иска да управлява процеса САМ по ПФУ, то той е длъжен да притежава интелект, да бъде творческа личност.

Ще отметнем, че употребата на алкохол разрушава интелекта и води към деградация на творческите способности в човека.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар