„Всичко си има причина.“

Тайната на Хималаите.

Става дума за вълнуващите преживявания на руския офталмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли“ беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.
Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции – там той наистина е „в свои води“.
Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост – корнеатата, тоест кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.
Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностициране на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.
С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнеатата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава, тоест големината и формата на човешкия череп.
„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние прецизирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях…
Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се реконструира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част…
В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.“
Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:
1) идентификация на хора; 2) реконструкция на човешкото тяло; 3) определяне на менталните характеристики на човека; 4) обективен анализ на човешките чувства и усещания; 5) диагностициране на психически и физически заболявания; 6) установяване на националността и 7) изследване на произхода на човечеството.
На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на националността, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на базата на очната геометрия.

Изображение 11: Използваните от Ернст Мулдашев очно-геометрични параметри – базиращи се на еднаквата при всеки човек корнеата.

Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното заключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания – успоредно с някои допълнителни хипотези – показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света.“
С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т.нар. „визитни картички“, рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.
Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по познатите параметри и стига до следната реконструкция на глава.
Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свидетелства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре – от 35 до 45. Затова днешните хора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлината на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат бинокулярно във всички посоки – в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина.“
Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среда, подобна на нашата, или е изложен на някакъв тип червена светлина.
Той изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т.н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.
Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация – на атлантите!
Д-р Мулдашев продължава: „Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изобразени върху будистките храмове. Докато… клепачите на днешните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.
Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата.

Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в цялото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени.“Очите имат още една особеност, която слисва Мулдашев: „Обърнатият надолу и навътре очен ъгъл. Той свидетелства за повишено производство на сълзлива течност, необходима за запазването на очната влага при ненапълно затворени очи.“ Какво да кажем за непълното затваряне на окото и запазеното ориентировъчно виждане?

Изображение 12: Необичайните очи върху будистките храмове в Непал, Индия и Тибет.

Д-р Ернст Мулдашев намира едно – единствено обяснение: необходимост чувствителната корнеата да бъде предпазена при бързо плуване под вода!
Ернст Мулдашев научава от Нострадамус, че атлантите можели да издържат дълго време под вода и имали подводни плантации. Той продължава разсъжденията си: „Трето, на изображенията от тибетските храмове на мястото на носа има спираловиден отвор. Какво означава? Ако действително атлантите са живели частично под вода, би могло да се допусне, че той играе ролята на вентилоподобен дихателен отвор, подобен на морските животни (делфини, китове и др.), защото за разлика от обичайния нос, възпрепятства нахлуването на вода в дихателните пътища.“ „Четвърто: рисунките върху тибетските храмове показват капкообразно петно в средата над очите, приблизително там, където индийските жени си рисуват точки за красота. Това петно вероятно е предполагаемото «трето око».
Известно е, че в някакъв момент хората от древността са притежавали трето око (това показват данните на ембриологията). При днешния човек от него е останало само един рудимент пинеалната жлеза (епифизата) скрита дълбоко в мозъка. Като цяло се приема, че третото око е органът на човешката биоенергия (телепатия и др.), според легендите то можело да прави чудеса – внушаване на мисли, въздействие върху гравитацията, лекуване на болести и др.“

Изображение 13: Главата, реконструирана по метода на очната геометрия на Мулдашев.

Но ако наистина става дума за очите на атлантите, изобразени върху храмовете, възниква въпросът защо те са разпространени именно в Тибет?